„Тя не е виновна, не я мрази, мъжът носи цялата отговорност в ситуацията” е най-често срещаната реплика на приятелка към приятелка, която току-що е разбрала, че съпругът или приятелят й има паралелна връзка, повтарям – паралелна връзка, а не мимолетна изневяра след пиянска вечер с момчетата.

Пълното оневиняване на любовницата е логично само в случаите, когато тя е занзибарка, а съпругът на приятелката ви – примерно шуменец и са се срещали в Цюрих на работни конференции. Тя изобщо не е знаела, че той е женен, има семеен дом и в родината си е горд собственик на клишето „любяща съпруга и две прекрасни деца”. Той е покрил тази част от живота си с тъмно наметало, няма Фейсбук и нямат общи познати, от които занзибарката да разбере истината.

При модерния начин на живот, този сценарий е възможен, разбира се, за не повече от два месеца. В 99 процента от случаите на паралелна връзка, другата жена е напълно наясно със семейния статус на любимия и единственото, за което се тормози е дали от поддържаща роля ще заиграе главна. Изобщо не я вълнунва, че клетата съпруга бели повече лук за кюфтетата, отколкото е необходим, за да има оправдание за напиращите сълзи, когато дойде време за вечеря. Тя го кара да избира или се тръшка за по-хубава кола, докато готви с мили очи.

Освен това, да знаете, че тази реплика се произнася най-вече от жени били вече в сходна ситуация, свирили на втората цигулка и опитващи да се оневинят, пред най-важния съдник – себе си.

Втората цигулка често се възприема като диригент на оркестъра, но единственото, което ръководи е собствения си път към греха.

Натоварването на мъжа с цялата отговорност и свалянето й от крехките рамене на „горката” друга жена води до пълна виктимизация на жените, нарежда ги във втора категория хора, излъгани, употребени и използвани, а Негово Величество се превръща в тотален господар на Вселената, който прави каквото си пожелае и реди лего човечета в сложни конструкторни схеми.

Много съжалявам, че ще му сваля короната, но това изобщо не е така.

Ако намирате за резонен въпроса „е, тя – любовницата, какво е виновна?” значи слагате знак за равенство между съпруга-лъжец и ало-измамника и между любовницата и наивната пенсионерка, която си дава всичките спестявания.

Нито палавият съпруг е толкова хитър, колкото е циганинът от “Левски”, нито секс-зайчето му е толкова глупаво. Не се заблуждавайте, дори и любовницата да се вие.

Когато детето ви се опитва да вземе чужда играчка на детската площадка му казвате да я върне и му обяснявате, че постъпката му е грешна, нали? Правите го дори, когато другото дете видимо няма особен интерес към собствеността си и тя отдавна му е омръзнала.

И стига с това фалшиво широкоскроено „никой на никого не принадлежи”, щото на съпруга ви му викате „мъжа МИ”, когато говорите за него.

Представете си, че в магазин за парфюми до вас идва симпатичен непознат мъж и ви подава лъскава опаковка, казва ви, че точно този аромат много ще ви отива и иска да ви го подари. Вие, без въпроси, го прибирате в чантата и излизате от магазина. Алармите свирят и вие от щастлива от жеста жена се превръщате в обикновена крадла. Сега си мислите, че да вземеш нещо от непознат в магазин, без да провериш дали е платено и да си излезеш е адски глупаво, нали?

Е, точно толкова глупава е и всяка любовница на женен мъж, ако в главата си я оневинявате за връзката й.

„Ама тя му е повярвала, като й е казал, че не обича жена си, че са си омръзнали, че не прави секс с нея, че нищо не е като преди, че само тя му дава радост в живота”. Това са част от аргументите на защитниците на тезата „само мъжът е виновен”. Само че мъжът ще е виновен, ако вместо доброволен секс, връзката им е представлявала около 100 изнасилвания, предшествани от отвличане на улицата с кърпи хлороформ. Останалото е осъзнат избор.

Паралелната връзка е избор на двама души, не грешка, така че не обяснявайте глупости, не давайте тъпи съвети и оставете излъганата жена да мрази, когото си поиска.