Наскоро се настаних в една сграда.Наех си малък апартамент на последния етаж. Първия ден, когато тъкмо заспивах -чух мелодия от пиано. Не обърнах много внимание, сигурно някой човек…
Наскоро се настаних в една сграда.Наех си малък апартамент на последния етаж. Първия ден, когато тъкмо заспивах -чух мелодия от пиано. Не обърнах много внимание, сигурно някой човек от другите апартаменти свиреше. На следващата нощ се случи същото. И така всеки ден след полунощ.

Реших да попитам хазяйката откъде идва това пиано.Тя отговори ,че в една от стаите на моя етаж има луд , който всяка нощ свири…

Преди е слизал да свири на пианото в фоайето, но прекалено много е притеснявал с това останалите наематели и го преместили заедно с пианото горе. Така че да не пречи на никого. Не искали да го гонят ,защото бил скитник.

Една вечер реших да отида при него и да чуя отблизо тази музика. Беше полунощ,тъкмо бе започнал да свири. Почуках на вратата му ,но никой не ми отговори… отворих леко.

Мъжът беше застанал на пианото – поставено по средата на празна стая . В нея нямаше нищо друго освен него и един матрак. Доближих се, дори не забеляза присъствието ми. Сякаш съществуваше единствено той ,неговата музика и свирещите му пръсти. Седнах до него и се заслушах …
Толкова красива мелодия изпълняваше. Дори не потрепваше. Просто ръцете му танцуваха по клавишите и не отваряше очите си дори за миг. Музиката създаваше едно прекрасно усещане… усещане за някакъв спомен. Попитах го…

„Старче,защо всяка нощ стоиш тук сам и свириш на това пиано ?” … той отвори очи,погледна ме и се усмихна, без да прекъсва прекрасното си изпълнение .

„Нима не виждаш? Малко красота остана на този свят, синко. Сърцатите хора изчезнаха, а любовта вече се измерва само в пари.

Хората спряха да вярват в себе си и в мечтите си.

Преди години имах къща и съпруга…всяка вечер преди да заспим свирих тази песен на жена ми…

Казваше,че събужда спомени и желания в нея. След време се разболя и ме остави сам… аз се пропих, изгубих дома си е заживях тук…

Намерих това пиано и една вечер реших да го изпробвам. Седнах и пръстите ми механично започнаха да свирят онази песен, която приспиваше жена ми… и ето, тя се появи…Заживяла беше в мелодията…Съвсем ясно я видях.

Оттогава всяка нощ сядам тук и разговарям с нея.. тя преплита тялото си в моето и заспива спокойно.
Сега разбираш ли защо ?

Остави ги другите хора, нека казват че съм луд .. толкова са заинтересовани от себе си,че дори не попитаха един луд всъщност защо свири.“

Лора Кадурина

благодарение на Иван Методиев