Съществува ли “съдбата”? Предначертано ли е бъдещето? Какво е “закона на привличането”? Има ли роля човешката воля в собствения си живот? Бъдещето действително ли е предначертано от някой справедлив (или пък не) върховен Бог? Какво всъщност е бъдещето и съществува ли изобщо?

Всичко е възможно. Нищо не е задължително. Ние сме творците на собствената си съдба.

Още от древността, в човешките култури и религии присъстват идеите за предопределеността на човешката съдба. Късметът и несгодите в житейския път на човека се възприемали като благословия или като наказание от по-висшите сили, които – в човешките разбирания – управлявали света. Бъдещето се считало за израз на желанията на Боговете. Всеки успех и всеки лош късмет се приемали като израз на “Божията воля”. Тази “вяра в предопределеността” – това прастаро вътрешно усещане за мистичното в привидното – е дълбоко залегнала в човешката психика.

Развитието на човешките душевни представи може да бъде проследено в развитието на митологиите и религиите. Човешкото самосъзнание и любопитство е тласкало хората да търсят обяснение за всяко нещо в света около тях, във видимите и в невидимите светове около и вътре в хората.

Всичко необяснимо в природата навън и в човешката душевност било персонифицирано и възприемано като влияние на “разумни сили”. Хората приписвали човешки качества на всичко около тях и на цялата природа. Затова, следващата логична стъпка била хората да потърсят начини за връзка и общение с тези разумни сили в природата, от които зависела човешката съдба и благополучие. Така се появили ритуалите, имащи за цел да омилостивят божествата и да осигурят добър улов, добра реколта, любов, плодовитост, здраве, победа, сполука и всичко добро, от което хората имали нужда в своето житие и за своето оцеляване. Ритуалите (молитви, заклинания, жертвоприношения и т.н.), освен това, служили и за отблъскване на лошите влияния, които обземали хората отвътре и им “налагали” своята воля (т.е. силните емоционални състояния, които могат да ни обземат и обсебят).

Ритуалността и суеверието са заложени в базисното устройство на човешката психика и възприятия, а от там и в основните форми на човешкото поведение.

Вярата в съдбата и в „това, което е писано“ носи утеха, упование и надежда за по-доброто бъдеще. Вярата крепи човека и е важен елемент за психологическата оценка и стабилност на човешкия ум. Но пасивното светоусещане, че човешката воля е незначителна пред волята на съдбата води до едно инфантилно състояние на човешкото съзнание, което не може да носи отговорност за собствените си действия и търси оправдание в боговете и звездите.

Много хора не се замислят, че с всяко свое действие, с всяко свое решение и предприет ход, те полагат основите на своето бъдеще. Действието поражда последствия, които от своя страна пораждат други следствия, които се превръщат в причини за последващи събития и така се ниже върволицата на човешката съдба – индивидуалната и колективната.

Наистина понякога най-добрия избор е само един, а в други случаи причините на следствията, които ни засягат, са извън нашия контрол.

През повечето време, обаче, изборите, които правим и действията, които предприемаме пишат историята на живота ни, независимо дали го осъзнаваме или не.

Идеите за съдбата и предопределеността са част от фундаменталната когнитивна рамка на човешката психика, от една страна. Но това не е всичко. Реалността, в която живеем, има качества и свойства, които отиват отвъд обяснимото и причинно-следственото.

Именно затова ритуалите, заклинанията и молитвите в човешките духовни практики действително дават резултати. Дори и ако ефекта от тези практики се основава изцяло на принципите на плацебо ефекта и силата на (само)внушението. Всъщност, именно силата на самовнушението е движещата сила зад ефектите на вярата – концентрираната, фокусирана вяра и убеденост – която може да повлияе на възможностите и вероятностите в потенциалното бъдеще и да привлече най-подходящите към себе си т.е. тези, които съответстват на нашето очакване.

Ритуалите са инструменти за концентрация и насочване на енергията на несъзнаваното към нашите терзания. Ритуалите, своеобразно, дават рамка на вярата.

Ритуалите, заклинанията или молитвите – и всичко от този сорт – сами по себе си нямат ефект върху действителността, а самата вяра има. Силата на внушението и убедеността. Това е привличащата сила в „закона на привличането“.

Вярата е важна. Вярата в доброто развитие и в добрия късмет носи утеха и ни дава мотивация. В действителност, обаче, когато се молим на боговете за благосклонност и успех, ние не се свързваме с нещо някъде навън, а с нещо вътре в нас самите. Пробуждаме енергийна вибрация в себе си, която започва да резонира със самата действителност.

Действителността е информационна. Тази Реалност, в която съществуваме, би могла да бъде определена като „Бог“, ако имаме необходимост от такава очовечаваща персонификация на чистата реалност. Все пак, вселената не е човек и реалността не отличава доброто от злото. Действителността отразява нашата нагласа – независимо дали е положителна или негативна. Поговорката “каквото изпращаш (ментално), това получаваш” не е невярна. С течението на годините и десетилетията, преобладаващата ни нагласа и изборите ни в живота съставят историята на нашата съдба.

Събитията, които се случват в живота ти не са просто поредица от неведоми случайности, а са отражения на действията ти, на всичко, за което мислиш, с което запълваш дните си и на изборите, които правиш. През цялото време, всеки ден. Освен това, случайностите и късмета, които ни спохождат, могат и да се привличат.

Всъщност, като изключим “рожденния си късмет” (който е отвъд нашия контрол), в по-голямата си част “случайностите” и “късмета”, особено съдбовните такива, в нашия живот сме ги “привлекли” ние самите. Този привлекателен ефект е свойство на квантовата природа на действителността, както и ефект на взаимодействието между съзнанието и действителността.

Каквато е нагласата ти, такива случайности привличаш в живота си, които, понякога, имат определяща роля в твоята съдба. Случайностите се привличат, не се случват просто ей така. Тенденцията сходни събития да се случват заедно, парелелно и да се струпват, не е случайна. Всичко е енергийно взаимосвързано, затова нагласата и дългосрочните стремежи привличат сходни събития, съответни хора и съвпадения, които резонират с преобладаващата ни (житейска) нагласа.

Тук говорим за “ментална нагласа” като съзнателно, личностно състояние – като дългосрочно фокусиране на ума върху постигането на цел или цели.

Когато сме отдадени дългосрочно в постигането на нещо, което ни мотивира – стъпка по стъпка, ден след ден – година след година съзнанието ни остава фокусирано върху целта, мечтата.

По този начин, ефективно създаваме ментален образ, който проектираме в потенциалното ни бъдеще. Колкото по-силно вярваме в успеха на мечтата ни и колкото по-чиста е тази вяра, толкова по-голям положителен потенциал се натрупва в този образ, което от своя страна си взаимодейства с информационната природа на времето (и действителността), така, че нашия ментален образ започва да привлича самото настояще към себе си.

Ако “съдбата” е предначертана, това изисква “фиксирано бъдеще”. Какво е бъдещето?

Бъдещето изглежда детерминистично и предопределено от обстоятелствата на настоящето. В действителност, обаче, бъдещето несъществува като нещо фиксирано и проявено. Бъдещето, в квантовите измерения на реалността, съществува под формата на чист потенциал.

Бъдещето е информационна потенциалност, която съдържа в себе си всичко възможно – всички възможности и вероятности. В енергийната структура на бъдещето има по-силни вероятности и по-слаби такива. Въпреки това, всички тези вероятности съществуват единствено под формата на информационен потенциал до момента, в който не се проявят в настоящето.

Действителността, в която живеем, по същество, е информационна. Единствената проявена (реална, съществуваща, конкретна) действителност е настоящето, а “времето” е ефект на нашите възприятия.

Предвид тази информационна природа на самата реалност, вероятностите в бъдещето могат да бъдат моделирани и изменяни не само с нашите действия в настоящето, но и с нашето съзнание, с нашата ментална нагласа. Възможностите, които се съдържат в информационното измерение на непроявеното бъдеще могат да бъдат привличани, чрез съзнателна и целенасочена вяра в определни развития на събития, които ни засягат лично. Вяра под формата на вътрешна убеденост и визуализация подкрепени от съответните действия в насоката, към която се стремим.

Вярно е, че късмета е най-благосклонен към подготвените. Освен това, когато искрено вярваш в успеха и в целите си, привличаш добрата случайност. Онези случайности, които ни се струват съдбовни. И те несъмнено са такива. Това са мистичните съвпадения, които влизат в резонанс с нашата нагласа. Затова, правилната нагласа съчетана с правилния стремеж и правилните действия, постига върхове.

Късметът е привличане. Когато вярваш в себе си и в мечтите си, когато резонираш непрестанно с вдъхновението, ти привличаш съответстващи развития, които се появяват по пътя ти и си пасват едно с друго по пътищата на късмета и случайността. Насочвай привличането чрез нагласата си, следвай насоките на синхроничността, забелязвай знаците, които те съпътстват и ги използвай за ориентация. Използвай имагинативната способност на душата си и нейната привлекателна сила в света на нещата.

Бъдещето не съществува. Нищо не е фиксирано. Миналото е информационен отпечатък, бъдещето – енергиен потенциал. Единствената проявена действителност е настоящето, което преживяваме тук и сега.

Изборите, които правим. Действията, които предприемаме. Делата, с които се захващаме. Всяко нещо, което мислим и правим полага пътя на живота ни. Да живееш съзнателно означава да бъдеш активен творец в собствената си съдба.

Твоята нагласа и твоите действия винаги рефлектират обратно върху теб. Така е устроена природата на действителността.

Промени нагласата си към живота и живота ще промени нагласата си към теб.

По пътя на развитието, вътрешното и външното, няма пречки, нито трудности – има само предизвикателства, чрез които се учим и израстваме.

Твоят характер е твоята съдба.

Повярвай в себе си и Вселената ще повярва в теб!
“За да постигнеш велики дела са нужни две неща:
план и недостатъчно време“.
Leonard Bernstein

“Не разполагаме с вечността за да сбъднем мечтите си,
а само с времето за което сме тук“.
Susan Taylor

Източник: mindvolution.net