СИЛАТА НА СЪДБАТА

Предлагам на вашето внимание една великолепна публикация от сайта sebepoznanie.com:

“Предопределена ли е съдбата на човек? Кой управлява съдбата ни? Има ли място, където е записано какво ще ни се случи?

Има ли „богоизбрани“ хора, които ги чака по-специална съдба? Има ли карма, която трябва да изкупим?

Всеки има свой път, свои уроци, които трябва да научи тук, на земята.

Но кой определя тези уроци?

Аз приемам за вярна теорията (описана от Абрахам – група нефизични учители, както и в книгите на Луиз Хей и Майкъл Нютън), че ние сами избираме своите родители и къде да се родим, за да научим нещо. Още преди да се родим, нашите души определят какво трябва да научим и как най-добре можем да го постигнем. Сами избираме коя среда ще е най-подходяща, за постигнем това, за което сме дошли. Избираме в коя страна, при какви родители да се родим и хората, които трябва да срещнем в живота си.

Може да се случи обаче да не се справим със задачите си   и тогава започват да се повтарят сходни ситуации, докато не научим уроците.

А кармата? Има ли карма? Какво представлява тя?

Дийпак Чопра говори за закон за кармата и го определя като  закон за причината и следствието. Всеки ден, с всеки свой избор ние предопределяме съдбата си. Всяко наше действие, всяка наша мисъл има следствие. Кармата не е само нещо случило се някога. Карма е всеки избор, който правим тук и сега. Нещата, които ни се случват са резултат от нашия избор, а не нещо дошло незнайно откъде. Във Вселената има равновесие – когато откраднеш нещо примерно, губиш друго(може да не е материално).

Несъмнено тъй като във Вселената няма изолирани системи и всичко е във взаимовлияние, нашите мисли, чувства и убеждения влияят върху света, но също и той влияе върху нас…

А кармата от предишни животи? Има ли такава?

Както казва Вадим Зеланд (руски квантов физик) – ако вярваме, че има карма, така и ще бъде, ако вярваме, че съдбата ни е предопределена, ние се оставяме в ръцете на случайността. Още от древността хората са си задавали въпроси – защо някои са неоправдани, без късмет, а други – навсякъде успяват…защо е това неравенство? Вадим Зеланд отговаря:

„Така се появяват всевъзможните учения за кармата. Човек може да си помисли, че Бог си няма друга работа, освен да възпитава непослушните си деца, но дори въпреки могъществото си се затруднява със самия процес на възпитаване. Вместо да ни наказва за греховете ни през настоящия живот, той, кой знае защо, отлага възмездието, макар че какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни?”

Кармата от предишни животи  може да наречем  натрупването на енергии от предишни поколения,  влиянието на тези енергии и на средата, в която живеем. Голяма роля играе  това, в което вярваме. Ако на някой му се случат нещастни събития, си казва – „ето това е карма, която трябва да изкупя, така ми е писано“. И приема кармата като проклятие, от което трябва да се избави.

„Искате карма – тогава ще получите карма. Мислейки, че вашата участ зависи от някакви неумолими обстоятелства или грешки в минали животи, по този начин реализирате съответния вариант. Ваша воля – нали сте Божие чедо. А ако желаете да бъдете Създател, и това е във вашата власт. Дуалното огледало ще се съгласи с всичко. Въпросът е дали умеете да боравите с него…” Вадим Зеланд

Кармата може да се тълкува по различен начин. Някои ситуации  просто се повтарят, за да научим уроците си, за да постигнем това, за което сме дошли, за да можем да преминем на по-високо равнище в развитието си.

Лазарев  също  говори  за личния избор и за това как с поведението и мисленето си можем да изчистим всичко натрупано от преди .

Разбира се ние няма как да знаем кои събития в живота ни са резултат от големи натрупвания на наши мисли и действия в миналото. Но вместо да се фокусираме над лошите моменти, които ни сполетяват и да ги приемаме като карма, да търсим причините и т. н., по-добре ще е да се концентрираме върху днешния ни избор и позитивното. Всичко зависи  от нашата осъзнатост и от решенията, които вземаме. Няма карма, натрапена ни от някаква външна сила или от някой друг.

Вадим Зеланд говори за  Пространството на варианти, където съществува всичко. Там е всичко, което е било, е, и ще бъде. Ние с мислите си, с убежденията си, с намерението привличаме определен вариант и той се реализира.

Но нима всичко определяме ние? Няма ли по-Висша Сила, която определя съдбата ни?

Не сте ли имали чувството, че понякога някаква Сила ви води, кара ви да направите нещо, а не знаете причината? Или че нещо ви закриля, сякаш се грижи за вас?  Много творци – поети, художници усещат в моменти на вдъхновение как сякаш нещо движи ръката им, сякаш някой им нашепва какво да направят…

Да, разбира се, че има по-Висша сила – Божественото Съзнание и може би в такива моменти се докосваме до него…Но това Съзнание,  този Дух е вътре в нас, във всеки от нас. Ние сме част от тази Сила, от Съзнанието. Във всеки от нас има огромен потенциал, във всеки от нас има Любов. Както казва Екхарт Толе – в нас има нещо, което сме ние и същевременно е много по-голямо от нас.

Може би Духът в нас знае кое е правилно, знае какви уроци има да научи и именно Духът – нашата истинска същност е Силата, която ни води, закриля, вдъхновява и ни учи?

Тогава, след като в нас е Бог и ние сме част от него, защо грешим, защо страдаме, защо не разбираме…?

Защо въпреки, че носим в себе си Бог, понякога ни се струва, че е далеч от нас?

Възможно ли нашето его със своите страдания, болки, борби, търсения да е просто една стъпка към развитието ни и цялата тази игра – животът да е само, за да преоткрием истинската си същност?

Нашите болки, страхове ни карат да търсим Пътища, повеждат ни към духовно развитие. Сякаш някой иска да се развиваме и ни насочва, някой иска да разберем кои сме и да се върнем към първоизточника…  Духът в нас? Но защо го иска?

Според източните философии целта и смисълът е Нирвана. Това ли е крайната цел – връщането ни в Цялото, Просветлението, Нирвана?

А после? После може би всичко ще започне отначало?

За какво е целият този кръговрат? Какъв е смисълът?

Търсим смисъл, а може би изобщо няма смисъл или поне не точно по начина, по който ние го разбираме. Свикнали сме да поставяме някакви рамки, да слагаме определения – начало, край, добро, зло, смисъл. Търсим някаква логика, причина, цел… Но всички тези неща ги създава нашия ум според представите ни.

Но светът просто Е. Той не се съобразява с нашите определения, възприятия, слагане на етикети. Лао Дзъ казва:

“ Как да разбера света – като го приема.“

Може би просто трябва да приемем света…А може би тайните просто  трябва да останат тайни…

За мен най-дълбок смисъл и мъдрост има в тази  молитва, която най-добре отразява разбирането ми за предопределеността и смисъла:

„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“