Децата НЕ МОГАТ да се разболяват. Разболяваме ги ние – родителите им.

До седем годишна възраст децата са истинска емоционална гъба. Тъй като все още нямат напълно развит неокортекса, са особено чувствителни към емоциите, които са техния език на общуване, а също така възприемат емоциите чисто, без всякакво замърсяване.

Децата, чрез болести и симптоми, които имат, отразяват нашите собствени несъзнавани конфликти. Децата са най-обичаното наше огледало.
Едно Дете, което често има стомашни болки, изразява трудността на майката да асимилира нещо, което ѝ се случва. Дете, което е болно от бронхит или което има астма, отразява задушаваща среда у дома и трудности в отношенията в непосредственото му обкръжение. Дете с чести отити, изразява раздразнение на майката, която чува неща, които не иска да чува …

Оставяйки назад вината, ако искаме да помогнем на нашите малки деца да растат по-здрави, ако искаме да им избегнем страданието, трябва да се погрижим за самите нас. Трябва да осъзнаем нашите емоции, да изказваме как се чувстваме, да говорим, да търсим помощ…но преди всичко, никога да не правим така, сякаш никога нищо не се случва, защото децата, усещат чрез своята невинност много повече, отколкото ние си мислим и ни показват неуморно нашите скрити неизказани емоции. Ще е прекрасно да използваме възможността да им разказваме как се чувстваме, за да може да се учат да разграничават коя емоция не е тяхна и да започнат да изразяват, каквото усещат.

Всичко, което се случва с бащата, детето също го отразява, но чрез емоционалното състояние на майката. Например, ако бащата остане без работа, но майката не се притеснява, защото е убедена, че бащата ще си намери скоро друга работа, въпреки че бащата може да се чувства много отчаян, изнервен, депресиран, детето ще соматизира емоционалното състояние на майката.

От зачатието до седем годишна възраст, децата соматизират емоционалното състояние на майкта. И от 7 до 13 годишна възраст, решаващо значение има бащата.

Понеже жената търпи какви ли не немислими неща, трудни за разбиране, биологичните програми влизат в действие, за да ѝ помогнат.

Когато в някое семейство има дете с левкемия, знаем, че е много вероятно майката да премълчава някакво насилие, което детето ѝ соматизира под формата на коварната болест, каквато е левкемията.

За да отгледа детето си, една жена има биологична необходимост от мъжа, от баща на детето. Съществува вероятност жената да намери мъж, който не изпълнява функциите на неин протектор или просто да не се чувства защитена от мъжа си. Живеем в общество все по-отдалечаващо се от биологията и това е причината за увеличаването на случаите на рак на гърдата.