Молитвата – начин да общуваме с Бога, но и със себе си. Когато се молим от сърце, отключваме силен поток от енергия, която помага за реализирането на дадената цел.

Чистата и търсеща просветление молитва чрез концентрирана, ясна мисъл достига до духовните полета и до водача, учителя или Висшия Аз на човека, който търси отговор от небето за вечните тайни, съмнения и лутания на разума – кои сме, защо живеем на Земята, сами ли сме във Вселената, наистина ли няма смърт, душата безсмъртна ли е. Тогава човек се изпълва с енергия, готов е да полети и да се откъсне от земното притегляне на реалността. Душата му е спокойна и пълна с любов към света.

Молитвата, изречена на глас или наум, когато е лишена от дребнавите човешки желания и е устремена към благото на групата и другите, е мощна градивна енергия. Тя пречиства енергийното поле на молещия се, а по силата на мултиплициращото се добро чрез резонанса помага и на тези, за които се молим, искаме справедливост или подкрепа.

Човек може да се моли в душата си и без да е в храм. Първичното духовно послание на учителя Исус Христос към учениците му е учело на такова общуване с небето и с Духа-наставник. Вибрациите на словото и на мисълта, утвържденията и намеренията, задвижват мощни енергийни потоци и помагат на духовните структури на човека да се включат към тях, за да помогнат на душата в тяло за реализирането на определена цел – зачеване на дете, лечение, просветление, духовно развитие, здрав дух и издръжливост на изпитания и трудности.

Някои молитви се чуват и изпълняват бързо, а други като че ли остават без отговор. В духовното пространство се улавят всички молитви. Те се пресяват, защото вложената в тях енергия отговаря на различни вибрационни филтри, а вложената енергия и силата на задействаните вибрации ги препраща към тези същности и йерархии от определени нива и измерения, които отговарят за конкретния човек, проблем или кауза. Други достигат рефлектиращото пространство и със силата на бумеранг се завръщат обратно. Енергията на храма, от друга страна, подпомага хората с по-слаба енергия и мисловни вибрации. Тя е като катапулт, който „изстрелва“ споделеното в тишината на храма с вяра и чисти помисли, а духовното лице е връзката, която човек е прекъснал или не е активирал в себе си, за да общува с небесата.

Човек трябва да знае как да се моли – неегоистично и без да казва на небето какво и как да го свърши, защото мъдрата енергия може да ни даде повече, отколкото сме поискали с ограниченото си знание и прекалено конкретното намерение. Най-силна и ефективна е мисълта на този, който моли да бъдат реализирани небесните предначертания за него и близките му, според висшата воля на Създателя. Защото Той, за разлика от човека, вижда МНОГОИЗМЕРНО И ЕДНОВРЕМЕННО, назад и напред във времето и пространството, и най-точно безпристрастно може да прецени кои думи в молбата са за добро, за урок, за изпитание или духовна награда за преживяното.

Подкрепа от небето – Нина Ничева

Издателство: Аратрон, aratron.org