В дебрите на задкулисните мозъчни процеси се крият какви ли не изненади

Човешкият мозък има невероятни способности, част от които отдавна са доказани от учените, а други си остават загадка. Има някои митове обаче, които са разбулени окончателно, но въпреки това продължават да битуват сред хората. Крайно време е да се спре с тези твърдения, пригответе се да бъдете изненадани.

Мозъкът ни служи само с 10 % от капацитета си

Теорията, че ние използваме минимален процент от менталните и физическите си ресурси идва от средата на 19 век. Психологът Уилям Джеймс я разпространява чрез своята книга. Но изглежда коментарът му е грешно интерпретиран и добива популярност, след което вече е вкоренен в представите ни и никой не го подлага под съмнение.

Лесно е да бъде опроверган! ПЕТ-скенер и ядрено-магнитен резонанс показват, че мозъкът работи постоянно и цялостно. Има моменти, в които някоя от структурите му взима превес със своята активност, което е свързано с вида на дейността, която се извършва. Ако не е увреден, няма област, която да е напълно изключила, а неработещите неврони се разрушават.

Мозъкът се грижи организмът да черпи сили и да просперира с максималните си моментни възможности. От еволюционна гледна точка това е обяснимо и би било нелепо, ако допускаме, че наличните „инструменти“ си стоят мирно и кротко в ъгъла, без да ни служат пълноценно.

Мозък, разделен на две части – ляв и десен

В двете полукълба на мозъка има различни функционални структури. Лявото полукълбо, например, е отговорно за разбирането и произвеждането на речта. За разпознаването на тоналността, височината на звука, тембъра на гласа се задейства дясната половина на мозъка. При някои ситуации доминира лявата или дясната част съответно.

При пациенти, на които е правена операция за разделяне на двете полукълба, е нормално те да работят независимо едно от друго. При здрав мозък дясното полукълбо осъществява контрол върху лявото, и обратното. Оптичните пътища от двете страни на зрителното поле са свързани и информацията, която постъпва отляво отива до дясното полукълбо, което се отнася и до процеса в другата посока.

При изследванията на пациенти с разделени полукълба става ясно, че показан само на дясното полукълбо предмет (вляво от фокусната точка на окото), не може да бъде назован, тъй като речевите центрове се помещават в лявата половина.

Лявата ръка обаче, която се управлява от дясното полукълбо, взима от масата предмет, наподобяващ показания. Ето защо е толкова значима правилната комуникация между двете половини на мозъка. Ние използваме връзки между всички зони на мозъка и в двете му половини, но в зависимост от контекста някои са по-активни.

Според наблюдения, публикувани в специализиран психологически журнал, младежите, които показват способности в сферата на математиката и лингвистиката имат отлична комуникация между двете полукълба.

При своите проучвания в Университета в Юта са установили също, че едното полукълбо не се ползва повече от другото, като за целта в продължение на две години са изследвани над 1000 души, анализиран е и мозъкът в покой. Оказва се, че за да сме по-напредничави, всъщност се нуждаем от гладка комуникация между лявото и дясното полукълбо, а не свръхактивна лява или дясна хемисфера1.

Фалшива ли е фотографската памет

Паметта бива епизодична, семантична, процедурна и работна. С помощта на първата – епизодичната, ние успяваме да се подсетим за изминали преживени събития. Тези спомени се пазят в средния слепоочен дял. Процедурната памет ни съдейства, когато се налага да усвоим нови умения, било то да свирим на китара, или да шофираме превозно средство.

Те се съхраняват в подкоровите ядра. Семантичната памет отговаря за фактологичните познания. Сещате се за часовете по история и множеството дати за войни и създаване на държави, нали? Работната памет е услужлива на момента, когато временно се възползваме от някаква информация.

Целият процес на мозъка за запомняне на данните е уникален, затова се включват и всички негови структури. Следва подреждате на елементите на спомените, търсят се повтарящи се модели. Изследване от 2013 г., проведено в Северозападния университет в Чикаго свидетелства, че всеки път, когато се стремим да си припомним нещо, ние изваждаме наяве променени спомени. Мозъкът го улавя, анализира отново, отстранява ненужните подробности и на тяхно място поставя други.

Паметта се поддава и на манипулация от околните, по-конкретно от техните спомени. Ако наш приятел ни разкаже ситуация, на която сме били, ние може неусетно да преработим спомена си, попивайки и от чуждите впечатления. Явлението е изследвано още през 70-те години от Елизабет Лофтъс и Джон Палмър.

По време на показания на спомените на свидетеля може да бъде повлияно, в зависимост от начина на задаване на въпроса. Не е все едно да кажем, че двама души са предизвикали меле, или просто са си повишили тон. Подавайки подобна „смляна“ предварителна информация, ние насочваме съзнанието на другите да мислят в същата посока. Въздействащият ефект е налице и хората съставят изводи според него, а не въз основа на фактите.

Мъжките и женските мозъци – има ли разлика

Може би за пръв път ще прочетете, че реално жените и мъжете не се различават особено, като оставим настрана половите им белези и техните социални роли, наложени с времето. Но как стои въпросът при мозъците им? При изследване от ноември 2015 г. в Телавивския университет, дело на Дафна Джоел и нейните колеги, са направени снимки на мозъците на над 1400 души чрез ядрено-магнитен резонанс.

Експериментът включвал измерване на обема на сивото и бялото вещество. Учените открили леки структурни разлики между мъжкия и женския мозък. Лявата половина на хипокампа – зона (корова гънка), свързана с паметта, се оказала по-голяма в мозъците на мъжете. Но при всяка структура били наблюдавано застъпване на „мъжките“ и „женските“ черти. При някои жени са засечени по-големи леви половини на хипокампа, а при други били по-малки от средния женски хипокамп.

Минимален брой от мозъците имали типично мъжки или типично женски строеж. Ето защо Джоел смята, че е напълно безсмислено да се говори за мъжка и женска природа, когато се отнася до мозъка. Както при силния пол има „женски“ структури“, така и при дамите съществуват „мъжки“ структури. Индивид от чист вид, притежаващ характеристиките само на единия пол, трудно може да бъде открит.

Ако искате да влезете под кожата на харесван от вас човек, то не залагайте на пола му, а на неговите потребности.

Не се фиксирайте само върху базовите му инстинкти и нуждите от храна, вода и релакс. Интересувайте се от емоционалните му очаквания, поставяйки въпроса ребром. Откритостта винаги се оценява, а и така имате възможност да чуете истината от отсрещния, не да разчитате на предположения или непрактични съвети от популярни книжки.

Изтoчниĸ: httр://еріѕ.bg/