Има два ключа към мотивацията, които водят до върхови постижения.

Първият е свързан с вътрешната мотивация, а вторият – с отношението към неизбежните препятствия по пътя.

Ново изследване установи, че типът пречки и неуспехи, които срещаме, има по-малко значение от начина, по който се справяме с тях.

„Открихме, че хората, които се стремят да стигнат до върха, споделят универсални психологически характеристики. – казва професор Дейв Колинс, водещият автор на изследването.

„Имаме добра представа какво кара хората да се справят отлично и как можем да им помогнем да достигнат върхово изпълнение.“

Учените интервюирали състезатели от различни спортове – футбол, ски, гребане, борба и др. Били проучени спортните им постижения. И открили, че най-елитните спортисти имат различно отношение към попрището си в сравнение с останалите.

Те никога не са удовлетворени от представянето си – винаги търсят подобрения и си поставят по-трудни цели.

Също така те говорят за пълната си отдаденост и вътрешна мотивация, която липсва на не така блестящите им съотборници.

Когато се сблъскват с наранявания и неуспехи, „почти“ отличните спортисти са изненадани и губят ентусиазъм. Не и истинските шампиони. Те са решени да се завърнат по-силни от всякога.

Както пишат авторите:

„Супершампионите се характеризират с почти фанатична реакция на предизвикателствата, както проактивно, така и като отговор на премеждия (напр. травма), които обикновено се случват в следствие на наранявания или спортни неуспехи – например да не бъдат допуснати до състезание или да бъдат дискваливицирани.“

Изненадващото откритие е, че „почти“ най-добрите спортисти не са преживели повече неуспехи от най-добрите.

С други думи: разликата не се дължи на лош късмет, а на специално отношение.

Такъв е изводът на авторите:

„В заключение, струва ни се, че разликите между различните нива на постижение при възрастните , са повече свързани с това, което хората внасят в предизвикателствата, отколкото с нещата, които преживяват.“

Източник: PsyBlog