Тази Любов вдъхновява творци, разпалва войни, превръща хората в ангели или в демони, прави очите ни по-топли, а устните по-влажни. Тази Любов след преживяването, на която нищо вече не е същото…
Учителят Дънов за любовта между мъжа и жената
Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб. Това е закон на съотношения, закон за резонанса. Подобен на него е законът:
Щом обичаш някого, и той те обича. Само че тук трябва да се направи следната забележка: щом обичате някого, той ви обича вече в своята душа, в своето висше съзнание горе. Но тази Любов той не я осъзнава още долу със своето обикновено, земно съзнание. Обаче е казано: “Каквото става горе, става и долу.” Ето защо след време Любовта му, която е горе, в неговото висше съзнание, ще слезе долу и той ще я прояви на Земята към теб. Това е въпрос само на време.
Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.
Мъжът може да изправи жената, но не със сила. Жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената изправя мъжа с любов, а мъжът с мъдрост.
Жената трябва да им свобода, но при условие, че я използва като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж. Жена, която не е свободна мъжът й не е щастлив.
Чудни са хората, като разправят, че някой мъж ходи с някоя жена. Като ходи, какво от това ? На вас какво ви пречи това ? Господ ги е направил да ходят. Щом като Господ им е казал да се обичат, аз съм на тяхна страна! Правилното е това: Да не се меси в чужди работи !
Някоя жена обича мъжа си, а мъжът й нито я разбира, нито отговаря на нейната любов. Подобно нещо може да се случи и с мъжа – той може да обикне жена си, но тя не отговаря на любовта му. Защо? Защото той не обича Бога! Възлюбете първо Бога и после хората. Направите ли това, и близките ви ще ви обичат.
Ако Любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изчезне навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива Любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Понеже този човек, когото обичаш, не е готов, то твоята Любов ще намери отзвук в него по-късно и по-бавно!
Божествената Любов изключва ревността: “Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен”
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе. Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Ако прекалено силно обичате един човек, ще му причините вреда. Като мислите само за него, вие го правите неспокоен, защото с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен.
Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.
Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си. На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.
Да обичаш човека не значи, че той трябва да е като тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.
Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.
Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета. Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде. Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.
Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат.
Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.
За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
“Жена” от санскритската дума „зео” означава „живот” на български. „Мъж” произлиза от санскритската дума „манас”, което означава същество, което мисли.
Мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Женитбата е необходима, за да се развиват и мъжът, и жената, да придобиват нови качества и да изучават законите.
Ако мъжът удари една жена, тогава ще дойде голямата астрална змия-жена, и ще му даде такъв урок, че с години ще го помни.
Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!
Мъжът представя главния мозък в човек, чрез който е свързан с външния свят. Жената представя слънчевия възел, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез слънчевия възел или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от онова, което възприема чрез главния мозък.
Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият – учител. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: „Аз не обичам да се подчинявам!” Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш.
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.
Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Стойте на такова разстояние един от друг, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече отколкото трябва, те не могат да се търпят.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
