Не гледай на живота със съпротива и объркване. Всичко се случва така, както следва да бъде!
Контролът за случващото се в живота ни е вътре в самите нас.
Страдаме единствено когато вярваме в дадена мисъл, която противоречи на това, което е. Когато съзнанието е напълно изчистено, искаме това, което е.
Ако желаете действителността да е различна от това, което всъщност е, със същия успех можете да поискате да научите котката да лае. Може да се опитате отново и отново, но накрая котката ще ви погледне и ще ви каже: „мяу“. Да искате действителността да е различна от това, което е, е безнадеждно. Може да прекарате остатъка от живота си в напразни опити да научите котката да лае.
Ако обърнете внимание, ще забележите, че на ден през главата ви минават стотици мисли като тези: „Хората трябва да са по-мили“, „Децата трябва да се държат прилично“, „Опашката в хранителния магазин трябва да върви по-бързо“ и др. Това са начини да искате действителността да е различна от това, което е. Ако ви звучи депресиращо, то вие сте прави. Целият стрес се получава, защото спорим с това, което е.
Хората, които сега навлизат в Работата, често ми казват: „Но ще е много обезкуражаващо да спра да се боря с действителността. Ако просто приема нещата, такива, каквито са, ще стана пасивен. Може дори да загубя желание да върша каквото и да било.“ Отговарям им с въпрос: „Абсолютно сигурни ли сте, че това, е истина?“ Кое е по-обезкуражаващо – „Иска ми се да не бях останал без работа“ или „Останах без работа, какво мога да направя сега?“
Работата разкрива, че това, което сте мислили, че не е трябвало да се случва, е трябвало да се случи. Трябвало е да се случи, защото вече се е случило, и нито една мисъл на света не би могла да го промени. Това не означава, че го одобрявате. Означава просто, че можете да гледате на нещата без съпротива и без объркване вследствие на вътрешната си борба. Никой не иска децата му да са болни или да претърпи автомобилна катастрофа, но когато тези неща се случат, каква полза би имало, ако мислено им се противопоставяме? Съзнаваме, че е безплодно, но все пак го правим, защото не знаем как да спрем.
