Една статия, която много ми хареса и смятам, че е полезна. Отново нещо, което ни показва свързаноста между тяло, мисли и здраве. Всяко отклонение от психичното ни здраве, всяка задързана емоция си окзава влияние и върху физическото ни състояние.
Проф. д-р Аджит Кулкарни е директор на Хомеопатичния изследователски институт, Сатара, Индия. Той е известен в международен мащаб преподавател по хомеопатия със специални интереси върху езика на тялото при диагностициране. Проф. Кулкарни, за схващанията на класическата медицина лечението на тиреоидните заболявания следва установена схема.
„Физическите симптоми са само част от картината. Няма заболяване, което първо да не е настъпило в душата или в психиката. Така че ако при мен дойде такъв пациент, ще изследвам подробно какви са стресовите моменти при него.Обикновено щитовидните заболявания са резултат от потискани с години скръб, тъга, унижение и оскърбление. Ако не ги изведем от тялото дълго време, те рано или късно го атакуват. И понеже то се стреми максимално да запази жизнените функции, уврежданията вървят в посока от маловажните към по-важните органи. Тоест звучи странно, но е по-добре да пострада щитовидната жлеза например, а не надбъбречните, когато човекът е жертва на хроничен стрес.
Механизмът е следният. При стресова ситуация няма орган, който под някаква форма да не е засегнат. Променят се толкова много процеси и нивата на хормоните, контролирани от различни мозъчни центрове. Проблемът е, че телата ни не са създадени да издържат на хроничния стрес, с внезапния се справят по-добре. Но при хроничен, надбъбречните жлези започват да отслабват и ресурсите им могат да бъдат изчерпани. Ако това се случи, могат да възникнат драматични и дори фатални последствия в организма. Затова тялото се защитава. Надбъбречните хормони влияят дълбоко върху основните клетъчни процеси и променят въглехидратния, протеиновия и електролитния метаболизъм.
При повишена функция на надбъбречните жлези започват процеси на разпадане в организма. За да не се стигне до фатални последици, тялото забавя дейността на щитовидната жлеза, тъй като тя контролира цялостния метаболизъм на тялото. Тоест дисфункцията на щитовидната жлеза възниква преди функционалното изчерпване на надбъбречните жлези. Ако това продължи дълго, нарушеният синхрон между надбъбрека и щитовидната жлеза атакува имунната система и вратите за заболявания като тиреоидит на Хашимото са отворени.
Всъщност, българската статистика за болните е красноречива. Всеки четвърти има възли на щитовидната жлеза. Два пъти повече са засегнати жените от мъжете. В западните общества една на всеки 10 жени има заболяване на щитовидната жлеза. Ако се замислите за няколко ваши близки, които имат подобен проблем, ще откриете сходни черти в характера им.
Има ли хора, които са предразположени към такива проблеми?
Засегнатите са срамежливи, плахи, несигурни, трудно изразяващи себе си, притесняват се от мнението на околните. Стараят се да избягват конфликти. Чувстват се притиснати. Когато се опитат да се конфронтират с другите, те или блокират, или реагират прекалено агресивно.Чувстват се изолирани от другите, включително и от собствените си семейства. Често са принудени да пазят тайна. Прекалено приказливи, което изчерпва жизнената им енергия. Жадуват за внимание. Гневни са и обидчиви. Смятат, че гласът им не се чува. Тези чувства често се задържат в петата чакра (гърлената чакра) и човек трудно се освобождава сам от тях.
Съществуват седем главни чакри, на които съответстват определени органи в човешкия организъм. Чакрата е „колело” или „кръгово завихряне на енергии” и представлява изцяло енергийна структура. Щитовидната жлеза проекционно съвпада с пета чакра. Дисбалансът в петата чакра се отразява върху функцията на щитовидната жлеза. Тоест, ако в центъра на комуникацията, намиращ се в гърлото (гласните връзки) се задържат неизказани емоции и отрицателни чувства, този блокаж влияе и на функцията на щитовидната жлеза. Ето още една причина да учим децата си да споделят, да не се страхуват да изразяват чувствата си. Ако ги възпитаваме да са тихи, послушни и да не дават емоционален израз на мислите си, рискуваме да потиснем техния естествен стремеж за комуникация. Затова е важно да им създадем сигурна среда, в която да се чувстват комфортно.
Трябва да ги изслушваме и да уважаваме техните чувства. Точно тази петата чакра (Vissuddha, на Sanskrit) е отговорна за енергията на комуникацията, себеизразяването и креативността. Активира се в периода между 7-мата и 12-тата година. Така че първите години в училищна среда и общуването ни с децата са в основата на добрия баланс между емоциите и тяхното преживяване и изразяване.
Как можем да балансираме и развиваме тази чакра?
Добре е първо да знаем, че нарушената вербална комуникация води до различни проявления. Ако хората имат такъв проблем, те обичат да критикуват, изговарят невярна информация или пък се страхуват от говорене, или имат логорея и неспособност за адекватно слушане. Тези пациенти често страдат от възпалени гърло и уши, ларингит, глухота, дисфункция на щитовидната жлеза, проблеми с гласа, с преглъщането и с шийните прешлени. За да възстановим баланса в този енергиен център препоръчвам всекикидневно да пеят (монотонно пеене) и да се разхождат и да съзерцават природата, особено морето или небето.
Има ли средства в хомепатията, които да помогнат да се освободим от отрицателните емоции?
Да, има много хомеопатични лекарства, които могат да помогнат на човек да се освободи от задържаната и ненужна енергия на скръбта, разочарованието, възмущението и други. Подбираме ги индивидуално след задълбочен разговор с пациента и след вглеждане във всички детайли, довели до състоянието на човека като цяло и до конкретния проблем. Проблемите на щитовидната жлеза могат да бъдат лекувани и профилактирани много успешно с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства и с биохимичните соли на д-р Шуслер.
Източник: puls.bg
