25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените.
Денят е по инициатива на ООН за премахване на насилието (изнасилване, домашно насилие и др.), упражнявано върху жени, и е обявен за такъв ден с Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г.
ООН приканва правителствата, международните организации и НПО да организират дейности, които да повишат общественото внимание към проблемите на този ден до международна загриженост. Жените по света са обект на насилие, като размерът и истинският характер на този проблем, често остава скрит.
Активистките от различни организации отбелязват 25 ноември, като ден срещу насилието, още от 1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал, политически активистки в Доминиканската република /по заповед на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо (1930-1961)/.
Сдружение “Родилница” организира на 25 ноември, Международния ден за превенция на насилието над жени, пред II САГБАЛ Шейново в София, шествие от майки, претърпели насилие в родилните домове в България с мотото “Да простим за преживяното насилие в родилните домове“.
“Най-голямата психологическата травма, която все още не мога да излекувам, въпреки че физическите рани отдавна са затворени, е тази от раждането на сина ми. Не ми беше позволено да заема друга поза, различна от тази по гръб. Беше ми направена перинеотомия, въпреки изричното ми НЕСЪГЛАСИЕ (в писмена и устна форма (преди и по време на самото раждане, неколкократно) и обсъденият дни по-рано план за раждане, където бях отбелязала, че предпочитам естествени разкъсвания. Това насилие над мен като раждаща жена остави голям психологически отпечатък, с който продължавам да се боря до днес!“, споделя Цветана Петрова, родила преди 9 месеца.
Претърпелите насилие имат нужда да простят, за да се освободят от травмата. А апелът на майките и на организаторите към медицинските лица, обслужващи родилки, е да се прекратят практиките с рутинно прилагане на интервенции, доказали вредата си върху родилния процес и здравето на бебето и майката, а именно: да се преустанови рутинното слагане на системи с окситоцин, без оглед на прогреса на родилния процес и без информираното съгласие на родилката.
Да се даде право на свобода на движението по време на първа фаза на родовата дейност (контракции) и свободен избор на поза за втората фаза (напъни и раждане). Да се осигури възможност за първи контакт между майката и бебето непосредствено след раждането и неразделянето им по време на болничния престой.
Не на заден план остава и молбата за човечно отношение от страна на персонала и зачитане правото на личен избор на родилките. Организаторите на шествието апелират към докторите и акушерките за търпение – да проявят търпение и да оставят раждането да се развива със своя собствен ход. За уважение – да уважават нуждите и потребностите на жената, както и нейния личен избор в този толкова съкровен за нея момент. И във вяра – да вярват повече в способностите на всяка жена да роди своето дете, както и да вярват в мъдростта на природата.
