Какво е истинско? – попитал Заекът. – То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?

– Истинското не означава как си направен – казал Коженият кон. – То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.

– А това боли ли?- попитал заекът. – Понякога – отговорил Коженият кон, понеже той винаги казвал истината. – Когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.

– Това дали става отведнъж, както когато ти навият пружината, или малко по малко?

– Не става отведнъж – рекъл Коженият кон. – Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва на хора, които се чупят лесно, или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират… Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги…завинаги…”

“Бархетният заек”