Безотносително колко много това може да ни коства, ние имаме нужда от триъгълниците заради нашите души. Триъгълниците отварят и потенциално ни разкриват неща за нашата най-вътрешна природа. Това, може би, е една от причините защо опитите за „сексуална революция“ толкова често да стават досадни и отегчителни. Няма напрежение и няма конфликт. Вътрешният ни свят вече не е предизвикван.“
Лиз Грийн, „Relationships and How to Survive Them“
Освен за приноса на Фройд в разбирането на Едиповите битки и скритата динамика на любовните триъгълници, Лиз Грийн има още нещо, още по-важно, да каже за архетипната природа на вечния триъгълник и то е, че той е ключов фактор в процесите на духовната трансформация на човека. Причината това да е така е, че драмата на любовния триъгълник отваря рана, която може да бъде излекувана само на нивото на душата.
Драма, в която чувствата на унижение, отхвърляне, наранена самооценка и желание за отмъщение достигат критични стойности в ъгъла на Предадения. В която страданието на Предателя е не по-малко, защото зад привидността на това, че има любовта на двама, той преживява разпъването на кръста от несъвместимите си желания, както и ефектите на тази странна любовна математика, в която две половинки правят по-малко от едно. Драма, в която „Инструментът на предателството“ страда в не по-малка степен, защото също носи скрити морални конфликти, както и дълбоко заровеното чувство за несигурност, че някой ден съдбата на изоставения може и него да го сполети.
Но, както казва Лиз Грийн, историята за трима е архетипна история. Тя носи много важно съобщение за този, който се е оказал в агонията на вечния триъгълник и чрез акта на предателството и изневярата е попаднал в подземното царство на тежките негативни чувства. Това съобщение гласи – истинското предназначение на човешките отношения не се отнася до щастието, а до развитието на душата, до придобиването на психична зрялост и цялостност. Това са неща от света на вътрешното, които имат нужда от преживяванията във външния свят, за да се случат.
„Триъгълниците във взаимоотношенията са архетипно измерение на човешкия живот. Колкото и да се опитваме, не можем да ги избегнем. Също така, когато влязат в живота ни, ние имаме склонността да се справяме доста зле с тях. Това е разбираемо, защото, безотносително в коя точка на триъгълника се намираме, той обикновено поражда много болезнени чувства. Може да се наложи да се справяме с чувства на ревност, унижение и предателство. Или, може да живеем с чувствата на предателя – били сме нечестни и сме наранили някой. Можем да чувстваме и всичките тези емоции наведнъж, заедно с обвинението, че сме се провалили.
Чувствата, въвлечени във взаимоотношенията на триъгълника, често са агонизиращи и намаляват самооценката. Тъй като триъгълниците ни конфронтират с много трудни емоции, често откриваме, че обвиняваме някой друг за присъствието на триъгълник в живота ни. Обвиняваме или себе си, или другите двама. Но триъгълниците наистина са архетипни и ако се съмняваме в тяхната универсалност, просто трябва да прочетем литературата от последните три хиляди години. Всичко архетипно представлява свят на мотиви, които имат свое предназначение и интелигентно вътрешно развитие. Преживяването в триъгълника, безотносително колко неприятно и болезнено може да бъде, съдържа нещо, което може да бъде едно от нашите най-мощни средства за трансформация и растеж. Предателството, безотносително дали човек е от страната на предателя или на предадения, ни причинява нещо, което потенциално може да ни е от огромна полза.
Нищо не влиза в живота ни, ако по някакъв начин не е свързано с нашето лично пътуване. Това не означава обвинение или търсене на причинно-следствени връзки, а търсене на дълбокото значение, което да бъде трансформиращо за индивида, готов да го потърси. Ако триъгълникът навлезе в нашия живот, той е там заради нещо. Ние можем да изберем да реагираме с горчивина и гняв и това е нашият избор. Но ние също така можем да изберем да превърнем триъгълника и в трамплин за истинско духовно търсене. Това е особено трудно, защото преживяването на унижение обикновено изкарва на повърхността всички защити от най-ранното ни детство и е много трудно да преминеш отвъд подобни първични реакции, заемайки по-дистанцирана перспектива.“
Това, последното, е особено важно да се знае от попадналия в капана на триъгълните отношения човек. Интензитетът на преживяванията – особено на страната на предадения, изоставен или пренебрегнат партньор, е с огромен интензитет, защото са въвлечени по-дълбоките пластове на психиката му. Това е светът на архетипите и най-примитивните слоеве на човешката психика – същите, които в най-чист вид наблюдаваме при емоционалните реакции на малките деца (и чийто митологичен еквивалент можем да открием в историята за похищението на Персефона в подземния свят на Плутон/Хадес). Става разбираемо защо предизвикателството на архетипен модел е от такава важност. При това проблемът не е толкова в това, че чувствата на човека са силно негативни и с крайна степен на интензитет, а в това, че той не може да ги спре по силата на личната си воля и съзнателното си намерение. Има един единствен начин за излизане от ада и той се нарича духовна трансформация. Става дума за радикална вътрешна промяна, след която вече не сме същите.
Ако не извършим трансформацията, дори и физическата раздяла не може да направи така, че чувствата на предателство и обида да изчезнат. Да искаш да ги спреш, прилича на това да си на средата на един път – колкото и да искаш да стигнеш веднага до края му, не можеш. Телепортирането е невъзможно. Колкото и да не ни се иска, ще трябва да продължим напред, да горим в огъня на калцинацията и трансформираме първичните си страсти. Едва когато нашите вкопчени във външното, конкретното и материалното психични части най-сетне успеят да намерят покой в света на мъртвите, ще можем да отворим новата страница от живота си. Преди това, обаче, нашата детинска, претенциозна, изискваща, зависима, притискаща, обвиняваща, самообвиняваща част ще трябва да стигне до пепелта и да умре. Само този, който се опитвал да прости предателството на триъгълните взаимоотношения, знае колко трудно нещо е това.
За човека, избрал да използва предателството като трамплин за духовното си развитие, познанието за архетипната основа на подобен опит му помага да не приема лично това, което му се случва. Както казва Лиз Грийн, „триъгълниците са универсални“ и, в този смисъл, подобно преживяване от света на ада ни сродява с цялата останала част от човечеството – там, където в тъмнината на своите негативни чувства и реакции, ние хората, сме еднакви.
Видове триъгълници
„Има различни видове триъгълнци, не всички се отнасят до сексуалните взаимоотношения между възрастни хора. Дори и да се ограничим до сексуалните триъгълници, ние можем да открием разнообразни техни форми. Сексуалните триъгълници не винаги са направени от същия грандиозен и драматичен материал, както при Тристан и Изолда. В някои любовни триъгълници всичките три точки са ясно определени – има двама партньора и един трети, който е във връзка с един от тях, и във връзката няма движение. Триъгълникът е статичен и може да продължи много години, докато един от тримата участника не умре. В други любовни триъгълници, една от точките постоянно се променя. Човек може да практикува серия от изневери, както е при Джон Кенеди, който е имал впечатляваща бройка на оборота. И двете ситуации, обаче, са триъгълници, и, въпреки че ние имаме склонността да приписваме висока романтична стойност на първия от тях, и двата предизвикват еднакъв спектър от архетипни емоции.
Освен триъгълниците, където сексуалното въвличане обхваща всяка възможна комбинация между двата пола, съществуват много други форми на триъгълни взаимоотношения. Най-фундаменталният е между родителите и децата. Триъгълниците също така може да се отнасят и до приятелството. По-комплексни са триъгълниците, които засягат нечовешка компания. Човек може да усеща ревност и предателство от отдадеността на своя партньор към работата му, или артистичното му начинание или духовно развитие. Подобни триъгълници може да предизвикат съвсем същите чувства, както и тези, които са сексуални. Когато единият от партньорите се оттегли в творческото си пространство, другият по някакъв начин се чувства изоставен от човека, с когото живее, и това може да породи огромна ревност у него. Творческият процес е акт на любов… и, ако човек обича работата си, това може да породи огромна ревност. Това може да звучи абсурдно, но човек може да се чувства изключително ревнив, наранен, разстроен и изоставен (дори и той да не си признава това публично) поради това, че неговият партньор е дълбоко привързан към своята котка или куче. Всички тези триъгълници може да изглежда, че нямат общо помежду си. Единственото общо е това, че любовта вече не е изключителна. И, когато ние трябва да споделяме любовта на своя партньор, безотносително дали е към друг човек или нещо неуловимо – като фантазия или дух, ние можем да се чувстваме предадени, смалени и лишени.
Трите ъгъла на триъгълника – Предателят, Предаденият и Инструментът на предателството
Тази малка диаграма представя опростена картина на трите точки в триъгълника… Някои хора преживяват само една от тези три точки през живота си, други имат опит и с трите.
Предателят е човекът, който „очевидно“ избира да бъде въвлечен в триъгълника. Използвам думата „очевидно“, защото човек, всъщност, не може да бъде сигурен доколко това е съзнателен избор, както и доколко съществува сблъсък между Предателя и Предадения. Каквото и да се случва под повърхността, обаче, Предателят е разделена душа. Има любов, привличане или нужда от две различни неща. Повечето от нас имаме допускането, че любовта трябва да бъде изключителна, дори и ако на по-съзнателно ниво да заявяваме, че сме от либералните. Поради ценностите на нашето юдео-християнско наследство ние сме отгледани с вярата, че ако нашата любов не е изключителна, тя не е любов и ние повече не сме „добри“ хора. Ние или сме се провалили, или сме егоистични и безчувствени. При подобен вид вътрешно разцепване е изключително трудно да погледнем директно към своите преживявания. Много по-лесно за предателя е да дойде с цял списък от оправдания защо той или тя са извършили предателството. Ние не чуваме много често предателят да казва: „Аз съм разделен. Аз съм разкъсан на две части.“ Това, което по-често чуваме, е: „Моят партньор се отнася към мен зле. Той/тя не ми дава А, Б, С, Д и аз имам нужда от тези неща, за да съм щастлив. Следователно аз имам оправданието да ги потърся на друго място.„
Следващата точка на триъгълника е Предаденият, който очевидно е нежеланата жертва на неспособността на предателя да обича изключително. Използвам думата „очевидно“, защото тук също, още веднъж, може да си зададем въпроса в каква степен имаме въвлечен несъзнаван сблъсък в тази особена роля. Всичките три точки на триъгълника по един скрит начин са взаимозаменяеми. Те не са толкова различни, както на нас ни изглежда. Но предаденият по принцип вярва, че той или тя е лоялен и другият човек е нелоялният. Някой друг е този, който е инициирал триъгълника. Обикновено ние си мислим за предадения човек като за човека, на когото му е най-трудно в триъгълника, защото той обикновено отиграва цялата болка, ревност и чувства на унижение.
Най-накрая, в третата точка от триъгълника, е Инструментът на Предателството. Това е човекът, който „очевидно“ влиза във вече съществуващо взаимоотношение между двама човека и заплашва да го разруши или да го промени. Тази точка на триъгълника обикновено има доста лоша репутация, възприемана като хищникът, който е откраднал притежанието на някой друг. Ако ние самите се окажем в тази точка, ние получаваме само ограничена симпатия или дори никаква от онези, които вече са в установени връзки и които усещат хлад по отношение на своето възможно бъдеще. На практика, Инструментът на предателството може той самият да се чувства жертва и да гледа на Предадения като на грабител. Така ние започваме да виждаме скритата идентичност между тези две точки в триъгълника. Има хора, които се движат през всичките тези три точки през живота си, при това много пъти. Има други хора, които се придържат само към една точка, като – или винаги са предадените във взаимоотношенията си, или винаги са предателят. Или, винаги са инструментът на предателството и постоянно се въвличат с хора, които вече са обвързани с някой друг.“
Лиз Грийн, The Eternal Triangle
И така, в триъгълните взаимоотношения има три позиции и тези позиции не просто са взаимозаменяеми, но и вътрешно са идентични. Причината за това е, че вътре в нас, в собствената ни психика, са представени и трите части на това архетипно взаимоотношение и идентификацията с един от ъглите не прави така, че другите два да изчезнат. Те просто се материализират навън, чрез някой друг. Това е причината Лиз Грийн да употребява думата „очевидно“. Видимото и невидимото в нашите отношения често пъти не просто се разминават, а дори са противоположни – факт, който е свързан с комплементарната (т.е. допълваща) функция на подсъзнанието. Това, което ние оценяваме като предателство, се случва със „скритото“ съгласие и дори желание на несъзнаваната част от психиката на предадения човек. Може да се случи, например, предаденият или изоставеният човек да е дълбоко нещастен от връзката, но поради една или друга причина да няма вътрешните ресурси да я напусне. Тогава неговият партньор му изневерява, реализирайки по този начин скритото му желание за разпад на връзка, в която от дълго време няма щастие, а само навик, властови битки или страх от промяна.
В този смисъл, т.нар. „Инструмент на предателството“ не е нищо повече от Инструмент на промяната, дошъл с цел да разруши нещо, което не е здраво. Понякога неговата роля прилича на отварачката, с която махаме корковата тапа на бутилка с вино. Знам, че подобна метафора може силно да смути хората, които вярват в романтичната дефиниция за любовта, а именно, като силно позитивно чувство на единение между две сродни души. Романтичното чувство от фазата на влюбването, обаче, не е любов и затова на един по-следващ етап изчезва. Често връзките, започнали като любовен триъгълник, след като са свършили работата си, също се разпадат.
Затова е добре да се знае, че истинската причина за изневярата не е появата на нов обект на романтично увлечение. Истинската причина е наличието на подсъзнателен или съзнателен сблъсък между двамата партньори. Именно властовите битки, маскирани като любов, са сърцевина на скритата динамика в любовните триъгълници. Най-добре това се вижда, когато Предаденият насочва своя гняв и обвинение повече към Инструмента на предателството, отколкото към Предателя. Или, когато Инструментът на предателството също има обвинения или упреци за непълноценност към Предадения. Никак не е трудно в подобни взаимни обвинения да се видят просто две страни, които си оспорват правата върху „плячката“.
Четири базисни групи триъгълници
„Също така можем да мислим за триъгълниците като принадлежащи към четири базисни групи. Първо, имаме обичайните семейни триъгълници, на които тази статия е най-вече посветена. Също така, имаме властови триъгълници и защитни триъгълници. Тази двата вида триъгълници не са отделни, въпреки че имат слаба разлика. И двата имат много характерен привкус и причините да навлязат в живота на даден човек не са изцяло вкоренени в семейното наследство. Защитният триъгълник, например, може да бъде мъж или жена, които имат нужда да формират допълнително взаимоотношение извън техните установени взаимоотношения, защото се чувстват дълбоко вътрешно неадекватни. Те са залети с дълбоки чувства на несигурност и се чувстват застрашени, ако се обвържат твърде много и така сложат всичките си яйца в една кошница. Това би ги направило твърде уязвими и отхвърлянето би било крайно непоносимо. Триъгълникът тогава несъзнавано се създава като защитен механизъм. Ако са изоставени от единия партньор, те винаги ще имат другия. Това обикновено не се прави съзнателно, но е мощен мотивиращ фактор в много от триъгълниците.
Също така имаме триъгълници в преследване на невъзможното. Те може да се припокриват със семейните триъгълници, както и със защитните и властовите триъгълници. Но има една специална съставка в преследването на невъзможното и често по-дълбоката мотивация е артистична или духовна. Понякога, когато търсим невъзможната любов, това всъщност има много малко с човешките същества. Но ние можем да преведем нашите креативни или мистични копнежи в преследване на това, което не можем да имаме. По този начин ние отваряме измерение в психиката, което има повече общо с творческата фантазия, отколкото с взаимоотношенията. Музата на артиста обикновено не е собствената му съпруга или съпруг. Този вид триъгълници може да въвличат елементи от ранната семейна динамика или да включват защитни мотиви, но те трябва да бъдат разбрани от различна перспектива.
Последната група – триъгълници, които отразяват неизживян психичен живот – обхваща всички останали. Когато ние се вгледаме по-надълбоко в семейните триъгълници, ние винаги трябва да се запитаме защо толкова отчаяно искаме да сме близки с определен родител. Какво означава този родител за нас? Защо за нас не е проблем да сме безразлични спрямо единия родител, но изискваме нищо по-малко от абсолютното сливане с другия? Неизбежно, накрая ние откриваме късчета от собствената си душа, израснали заедно с точките на триъгълника – всеки триъгълник, безотносително дали е мотивиран от семейна динамики, властови битки, защитни механизми или всичко това заедно. Има изключения, разбира се, защото винаги има изключения от всеки психологически модел. Основното, обаче, е, че когато триъгълник навлезе в живота ни, безотносително на това в коя точка се намираме, той ни носи съобщение за измерение, което е вътре в нас и което ние не сме разпознали или не сме изживяли. Ако моделът на триъгълника продължава да се възпроизвежда, тогава това съобщение е наистина много важно и ние трябва да чуем какво то се опитва да ни каже.“ Лиз Грийн, същата статия
Накратко, съобщението, което повтарящите триъгълни взаимоотношения носят, е, че е дошло време да потърсим вътре в себе си това, което досега сме търсили навън. Това съобщение не е нищо друго, освен призив за духовно пробуждане – една смяна на посоката отвън-навътре, в която желанията ни претърпяват трансформация и започваме да откриваме различните символни начини за тяхното удовлетворяване. Алхимичната природа на извършващото се в дълбините на душата ни се разкрива в това, че същото нещо, от което искаме да се освободим – тежките оловни преживявания от акта на предателството, съдържа и златото, което търсим. Защото – оловото и златото в основата си са едно.
Именно в сумрака на най-тъмните и нежелани психични преживявания се крие вратата към неизживения ни живот. Този неизживян живот, вероятно, означава много неща, но сред тях най-важното е това, което свързваме с алхимичното злато и целта на индивидуацията – раждането на Аза. Става дума за чувство за вътрешна ценност и стабилност, което не зависи от материалното – от външното и конкретното. По някаква парадоксална логика, истинското чувство за увереност в себе си нараства правопропорциално на интегрираната вътрешна „тъмнина“ – става дума за всички тези тежки малоценностни чувства, които драмите на любовните триъгълници така успешно успяват да изкарат на повърхността.
Само човекът, който е излязъл от невротичната си, незряла позиция на това да бъде само „бял и добър“, и който е влязъл във владение на вътрешните си демони, може да има истинско чувство за вътрешна ценност. Само интегрираната тъмнина може да се справи със страховете ни от отхвърляне или критика, защото – може ли да уплашиш мокър човек с дъжд? Само интегрираната тъмнина може да ни даде преживяването за цялостност и само в целостта на собствените ни качества и реакции ние най-накрая преставаме да се сравняваме с другите и откриваме собствената си уникалност – единствената противоотрова на ревността. Само интегрираната тъмнина носи мекотата на неподправеното смирение и автентичното състрадание – истинската тъкан на любовта, свободна от властови битки или емоционални зависимости.
„Няма готова формула, по която да се справяме с болката от предателството. Архетипната перспектива, обаче, макар и да не може да обясни болката и да я отпрати в света на фантазията, може да ни помогне да погледнем на нещата по-различно. Няма лекарство от този вид болка, но има огромна разлика между сляпата болка и болката, която е придружена с разбиране. Именно последната има трансформиращ ефект. Когато няма съзнание, триъгълниците има склонността да се повтарят – различни характери, но същия сценарий. Те наистина може да разрушат стария модел и новото взаимоотношение да е по-щастливо и по-възнаграждаващо. Или да освободят енергия и вътрешни потенциали, и, дори и старото отношение отново да се възстанови или човек да остане сам, след това всичко да е по-различно. Безотносително колко силно се опитваме да преустроим живота си навън, ако вътре в себе си останем същите и вътрешният ни проблем остане неразрешен, старият модел ще продължи да се възпроизвежда и в новите ни взаимоотношения. Дори и съвместимостта ни с друг партньор да е по-голяма, все пак ние трябва да се справяме със собствената си психика. “ Лиз Грийн
Вероятно вече става ясно защо Лиз Грийн разглежда предателството в любовния триъгълник като трамплин за духовна трансформация – това е начинът за раждане на по-дълбоки и автентични форми на любов. Докато не се освободим от страха си от отхвърляне и емоционалната си зависимост, докато не развием смирение и уважение към изборите на другия, докато не развием увереност в себе си, която включва и собствената ни тъмнина, ние ще продължаваме да влизаме в повтарящи се триъгълни взаимоотношения. Триъгълното уравнение за любовта ще продължи да чака своето решение докато не разберем, че функцията на предателството не е нищо друго, освен да ни върне обратно към себе си. Както и да ни подтикне – в отношението между нас и обекта на любовта ни – на първо място да сложим душата си. Прилича на това да си отново в триъгълник, но третата точка е не е друг човек, а душата ти. Това е и точката, която гарантира свободата в двойката – един постоянно отворен ъгъл във взаимоотношението между двамата, който да напомня, че любовта не е да имаш, а да бъдеш. Че любовта е нещо неизмеримо по-голямо от партньорството в двойка.
„Ние може да навлезем в партньорството с надеждата да ни изпълни и сложи край на нашата нужда или самота. Реалността, обаче, е че това неизбежно води до смъртта. Дори когато любовта разцъфтява в партньорството, незавършеността на душата остава и тя е такава, че партньорството не може да я запълни. Да се занимаваме с тази толкова дълбока и толкова човешка незавършеност ни отвежда до най-големите мистерии на живота, до духовните и религиозни измерения.“
Берт Хелингер
Както Хелингер казва, дори и да сме сред късметлиите, които имат щастливи партньорства, нищо от света на земното не може да запълни дупката на собствената ни незавършеност и затова всяко развитие на партньорството е израстване по посока на смъртта. Макар и с други думи, Юнг също казва това, когато говори за индивидуацията като постигане на обективност, при която оттегляме проекциите си и скъсваме с всичко това, което наричаме емоционална обвързаност.
„На тази обвързаност, общо взето, човек залага твърде много. Но тя съдържа още и проекции, които трябва да бъдат оттеглени, за да стигне човек до себе си и до обективността. Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни. Обективното познание лежи скрито зад емоционалната съотнесеност; изглежда, че това е голямата тайна – едва чрез нея е възможно истинското coniunctio.“
Тъй като въпросното coniunctio означава съюз на вътрешния мъж с вътрешната ни жена, т.е. мистичният брак на алхимиците, когато говорим за обвързаност, добре е да знаем, че именно в способността за емоционална обвързаност е способността за дълбока трансформация. Но това е една по-различна обвързаност от това да стоиш в нещастна връзка с другия, да търпиш, да прощаваш или обратно да го нараняваш. Можем да я наречем „обвързаност със себе си във връзката с другия„, защото когато знаем, че решението не е вън, а вътре в нас, ние се обвързваме, но не с другия, а със собственото си израстване, като огънят на калцинацията просто осигурява горивото за това. Без обвързаност няма трансформация, защото само когато болката от предателството засегне самата сърцевина на съществото ни, вече няма друг начин за излизане от ада, освен да се хванем за душите си. Едва тогава нещо дълбоко вътре в нас започва да се променя и започваме да разбираме, че Инструментът на предателството е бил Инструмент за собственото ни развитие.
И така, предназначението на предателството не е да ни нарани, а точно обратното – да ни помогне да изградим вътрешна ценност, в която вече няма страх от отхвърляне. То не е да разруши любовта. Предназначението на предателството е да тества доколко истинско е това, което наричаме любов. Предателството не отнема, а може само да даде. Това, обаче, се отнася само до хората, които избират да погледнат на него като трамплин за духовно израстване.
Камелия Хаджийска
Източник: http://espirited.com
