Още не съм я дочела тази книга, защото чета още 3 междувременно. А и ми е някак трудна за четене, не мога да си обясня защо. Но постоянно копирам и пействам изречения, които ме хващат за гърлото, обживяват ме, пълнят ме до неадамовата ябълка и напират ли напират после да излязат, минали през собствената ми гледна точка (разширила се до чак тире ).

Няколко любими цитата от “Човек на име Уве” на Ф. Бакман. Ако сте я чели, ще се радвам да споделите мнение. 

“Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.”

“Смехът й го стряска. Сякаш е карамелен и някой го е изсипал прекалено бързо и сега той бълбука във всички посоки. Никак не отива на сивия цимент и на правите ъгли на плочите в градината. Звучи завладяващ, закачлив, смях, който не се съобразява с правилата и установените норми.”

“Ако това не се беше случило, той нямаше да си тръгне от смяна на сутринта и да я види. Нямаше да види червените й обувки, златната брошка и лъскавата кестенява коса. Нямаше да чуе смеха й, който до края на живота му щеше да го кара да се чувства така, сякаш някой тича бос вътре в гърдите му.”

„Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на времето стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.“

“В живота на мъжа идва момент, когато трябва да реши що за човек ще бъде. Дали ще
стане от хората, които позволяват да ги тъпчат, или не. За всички мъже идва време, когато избират що за хора ще бъдат. Ако не познаваш историята, не познаваш и човека.”

“Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той
щеше да отвърне, че не е живял.”

“Просто исках да разбера какво е някой да те погледне по начина, по който ме гледаш ти.”

“После един ден тя лежеше в болницата, стискаше ръката му и му повтаряше да не се
тревожи. Всичко щяло да бъде наред. Лесно й е да говори, помисли си Уве и усети как
гърдите му се стягат от гняв и тъга. Тя не спираше да мълви „всичко ще бъде наред, скъпи Уве“ и отпусна ръка върху неговата. След това нежно сгъна показалеца си в дланта му. После затвори очи и издъхна.”

Източник: http://angel-sprout.blogspot.bg