Докторът на геологическите науки Вълко Гергелчев вече е достатъчно известен трън в петата на скандалната канадска фирма “Дънди прешъс”, която 14-а година извлича българско злато от най-богатото находище в Европа – Челопеченското. Припомняме – според светилото, това става по най-разбойническия начин и държавата ни вече е загубила милиарди от мега скандалния концесионен договор, който е без прецедент в целия свят към момента! Българският Индиана Джоунс, въоръжен с моливи, изчисления и прогнозни карти, започва поредното си откровение пред “ШОУ”, с поредната си мрачна прогноза. И не по-малко стряскаща реплика: „Знаете ли, че нас двамата може да ни убият или пребият?!…
– Казахте „Знаете ли, че нас двамата може да ни убият или пребият?!…”. Знам, че се подслушва телефонът ви от последното ни интервю. Но кой ще ни поръча сега? “Дънди прешъс”?
– Те, разбира се! Кой друг? Защото този път не само ще говоря, но вече подемам кампания по тяхното изгонване и осъждане за милиарди, заради геноцида в Панагюрския регион, кражбите и пропуснатите ползи за България! И ние с вас ще изнесем данните, които дават основанието за тази кампания. Така че – става страшно!
– Благодаря за честта, но мен не ме тикайте сред жертвите на “Дънди”. Аз съм един от многото, а вие сте най-опасният, враг № 1 на канадската фирма…
– Нещо повече – аз съм руски шпионин, агент на КГБ… Според “Дънди”, разбира се. А иначе вече пет правителства са техни агенти, на практика.
Така излиза, ако проследим хронологията на експлоатацията на многострадалното Челопеченско находище. Свикнали сме да плюем миналото, но ето ви два уникални, засекретени документа от 1990 г., които ясно показват кой и кога е бил загрижен истински за здравето на хората в района на находището.
Първият е доклад от 1990 г. на Милко Попов – генерален директор на държавната фирма “Полимет”. Той предлага “прекратяване на преработката на меден концентрат в ТМК “Г. Дамянов”- Средногорие, производство на МОП “Челопеч”, съдържащ вредни примеси от арсен. Следва мигновена реакция на правителството с Решение № 19 от същата година “ За прекратяване преработката на меден концентрат, добит в МОП “Челопеч” и съдържащ вредни примеси от арсен”. И това става в бурната 1990 г., т.е. по времето, когато според големите анализатори, демократи на прехода, на управляващите и прясната още номенклатура изобщо не им е пукало за народа. Е, да, ама от въпросните документи излиза, че им е пукало.
– Минава време и какво се случва?
– Идват ирландските “Наван” и “Минорко” при управлението на Костов. При последните страната ни поне има 32 процента акционерно участие…
– Нека минем направо към драмата с “Дънди прешъс”…
– През 2003 г., при управлението на Симеон, идва най-после “Дънди прешъс”, която дотогава само кръжеше около Челопеченското находище като лешояд. Постепенно канадската фирма не просто започна да ограбва находището, но и напълно го обсеби. Днес в Челопеч всичко е оградено като в супер секретен обект – пиле не може да прехвръкне отвъд загражденията. Дори експерти или служители на Министерството на икономиката и енергетиката нямат достъп! Трябва да се доверяваме на техните отчети, ако благоволят да ни ги предоставят; трябва да се наведем ниско, ако ни подхвърлят някой и друг цент от мизерната такса – 1,44 процента. Само че без точни цифри е трудно да илюстрирам цялостния грабеж. А аз ги имам до много голяма степен.
– Народът обаче трудно ще разчете таблиците ви, които виждам пред себе си, така че – карайте направо?
– Ами то, ако караме без точни цифри какво ще излезе?
– Истината! Стига да съумеете да я обобщите, синтезирате и поднесете като краен продукт на читателите ни.
– Добре, да опитаме. Значи “сделката на века” за това находище за десет години – от 2003 г. до 2013 г., започва от 300 000 тона добив на руда и стига до 2,180 млн. тона през миналата 2013 г.
Вземаме средногодишния добив от 1 млн. тона руда, което за мен в никакъв случай не е вярната цифра, да оставим, че в мижавата концесионна такса, освен златото и медта, влиза и среброто, но “Дънди” благоволиха да платят тази такса за пръв път едва миналата година. Е, не става дума за големи пари – няколко милиона годишно само…
– Умножено за годините, през които не е плащана тази такса, тези “малки пари” май правят големи пари?
– Е, да, така е.
Доста пари са загубени
Но това не е нищо в сравнение с останалите кражби, които им поднесохме на тепсия. Миналия път ви споменах за Лидия Шулева, която еднолично намали и без това уникалната, безпрецедентно малката за цял свят концесионна такса от 1,5 наполовина – на 0,75. До края на мандата си. Загубихме огромни пари. После тези от “Дънди” добиха кураж и за периода на първоначалния договор с тях – от 2003 г. до 2013 г., загубите от техния добив станаха катастрофални. Но това още не беше всичко…
– Значи цифрите отиват на кино и остават едноличните решения на такива като Шулева?
– Така излиза. Но не само Шулева действаше еднолично. През 2007 г. се преподписа договорът с “Дънди”. Станишев беше заложил в новите параметри вече такса от 3 до 8 процента. Те си я намалиха едностранно на 1,44, а на практика получавахме още по-малко. Просто смешни пари. От порядъка на няколко милиона до най-голямото плащане от 12 млн. и нещо. Просто смешно наистина! Отделно от това Румен Овчаров еднолично промени клаузата вместо 2 млн. т безцианиден добив – 2 млн. цианиден добив, плюс 1 млн. без цианиди. Добре, че рипнахме ние, учените, и в крайна сметка Върховният административен съд се произнесе в наша полза. Добре, но “Дънди” не спазиха нищо от решението на ВАС. Според моите изчисления, за миналата година те са добили не 1 млн. тона, както е по договор, а 2 млн. т по техни и 2,180 млн. тона руда по мои изчисления, изключително с цианиди, които са горе-долу толкова вредни, колкото арсена.
За десетте години на “Дънди” в Челопеч – от 2003-та до 2013-а, натрупаните замърсявания от тяхната експлоатация сборно надвишават с милиони пъти нормите! Всичко това сборно се намира във водите на язовир “Тополница”, с които се напоява земеделието в доста обширен регион, в хвоста. Колкото до механичното замърсяване по веригата: добив-товарене от място и разтоварване на камионите направо във вагоните на гарата в гр. Златица, или направо на площадка, откъдето по-късно се претоварват на жп транспорта по най-допотопния начин, то разсейките на прах и прочее във въздуха просто не могат да се изчислят.
Резултатът е ракови заболявания предимно.
А в дългосрочен план никой не може да каже какви са пораженията върху здравето на хората от региона. Но в момента в гр. Златица има 16 деца, болни от рядка форма на левкемия, която кореспондира със замърсяване от арсен. Рак има и сред възрастните, но тук пряка кореспонденция е трудно да се направи.
– Намекнахте, че и това не е всичко. Що се отнася с еквилибристиката с цифрите, имам предвид…
– А, да. Става въпрос за нещо наистина уникално! Във въпросния договор от 2007 г., под натиска на министър Джевдет Чакъров главно, когото “Дънди” оплюха предостатъчно чрез платени медии, беше включено и 25-процентно участие на България в концесията, което прави минимум половин милиард лева годишно. При това – пари, които трябваше да бъдат плащани от “Дънди” на държавата ни на база техни отчети, нереални във всички случаи. Но, да речем, че става дума за нереалния минимум дори според техните отчети от 1 млн. средногодишен добив на руда. Тези 25 процента от цената на крайния продукт, която следва да ни бъде изплатена, правят именно 500 млн. лв. Нека направим само груба сметка. Този договор е в сила от 2007 г. насам. Досега канадците не са ни изплатили и стотинка от договореното, нито пък ние сме поискали нещо.
– Чакайте! Сигурен ли сте, че има такъв договор? Защото излиза нещо потресаващо – значи при ясен и неоспорим договор с “Дънди” ние сме загубили досега 3,5 млрд. лв.!?! Така ли е?
– Да. И предстои да загубим още 1,5 млрд. лв. за следващите три години, защото договорът е в сила до 2017 г.
– Това не може да бъде! Това е повече от абсурд!
– Може, може да бъде! Там, където играят парите, няма абсурди. А в Министерството на икономиката явно от много време се разиграват доста пари. Даже ще ви кажа, че оттам не мога да взема никакви данни за параметрите на добива на “Дънди”. Било секретна информация. Нищо подобно! Извинявайте, но аз отдавна съм в нещата и знам, че златото и уранът, и всичко около тях, бяха такива, но отдавна вече не са секретни, т.е. те са със статут на публичен достъп до всякакви данни. Да не говорим, че вече всякакви държавни и министерски експерти дори не могат да прехвръкнат отвъд загражденията! Имам сведения, че “Дънди” вече посягат и на стария хвост от времето на българския добив и производство, което е абсолютно престъпление, защото той просто не е техен! А в него се крият много милиарди!
Но днес никой не може да каже какво става там. За мен е ясно само, че печалбите на „Дънди” са огромни и идват не само от добива на злато, мед и сребро, от фалшивите данни и отчети, които стигат до нас, но и от извличането на всички останали основни ценни компоненти.
– И накрая едно малко „лирично отклонение” – колко е “златният” потенциал на България?
– 20 000 тона краен продукт, т.е. чисто злато.
Това прави 1 трилион и 100 млрд. долара по сегашните борсови цени на златото
Опасявам се обаче, че скоро тези милиарди няма да потекат директно в българския джоб. В момента има 11 действащи находища, откъдето се извлича и злато. В тях има и български фирми, както в “Асарел-Медет” или “Елаците”, но там пък ги е „яхнала” белгийската фирма “Аурубис”, която купува от тях концентрата, но крайният продукт се добива в Белгия. Има и една английска фирма, която действа на същия принцип. И няма нито една българска фирма, която да добива злато като краен продукт! Това е положението засега. Иначе лично аз съм посочил 826 прогнозни точки, където може да се търси злато, имам 27 карти на прогнозните залежи, но няма да ги посоча, защото хищниците само това чакат – веднага да налетят наготово, да отидат и да грабят. При мен са идвали китайци, на които поставих условие – ще ви посоча къде има злато и какво да правите, но при положение, че всичко ще бъде фифти-фифти, т.е. по 50 процента за България и 50 за китайците. Не се съгласиха. Във всеки случай, това, което знам прогнозно не само за България, но и за залежите в Турция, Гърция, Румъния, Чехия, Словакия, Украйна, Русия и Германия дори, повече няма да раздавам с лека ръка. Защото преди две седмици “Дънди” вероятно купиха най-после и общинския съвет в Крумовград и той им даде разрешение за добив, след като толкова време се опъваше. Този добив, доколкото знам, ще бъде по същия хищнически начин, с цианидна технология и всички други номера и последици за нас, които “Дънди” така и не иска да загърби. Там предстои жестока екологична катастрофа, ако се позовем на анализите на честния американски учен хидрогеолог Робърт Мартин. Скоро хората от Крумовградско няма да има дори с какво да си поливат градините, защото целият воден ресурс в региона е предвиден за добива на “Дънди” в находището “Хан Крум”. Безкрайно съжалявам и се извинявам на крумовградчани, защото и това находище “Дънди” отидоха да го сондират, по мои прогнозни данни и на база моите карти. Но вече е късно.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ/ dnesplus.bg
Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
