Има хора, които са музика в живота ни, дори без да осъзнават това. Други обаче са само шум, фонов шум, който понякога е досаден и упорит, с който се учим да живеем и да постигаме хармонично съжителство.
Карл Юнг казва, че “срещата на две личности е като контактът между две химически вещества: ако има някаква реакция и двата елемента се променят”.

Понякога обаче може да се случи точно обратното. По-важното обаче е, че това не е нито добро, нито лошо, то е просто отражение на човешките взаимоотношения.

Животът е като музика и поезия, той трябва да бъде диктуван от собственото ни сърце, трябва да рисуваме дните си с радост и да оставяме настрани онези, които са само шум в живота ни.
Хората, които пускат музика в живота ни

Когато описваме хората, които внасят светлина в ежедневието ни, ние сме склонни да се позоваваме на положителната психология. Мартин Селигман е най-добрият представител на тази тенденция, която ни казва например какви характеристики притежават личностите, склонни да превръщат кризата във възможност и правят щастието постоянна величина във всеки етап от живота.

Важно е обаче да се изяснят някои неща. Хората, които действително се превръщат в истински светлинни сигнали в живота ни, не е задължително да бъдат “постоянно щастливи”. Всъщност те са квалифицирани архитекти на положителни емоции. Друг аспект, който трябва да разгледаме, е, че тези отношения са толкова обогатяващи, че понякога могат да бъдат съвсем кратки, но в никакъв случай по-малко значими.

Случва се понякога да имаме емоционални взаимоотношения или приятелства, които не продължават дълго, но въпреки това, всеки спомен за тях пуска в съзнанието ни красив саундтрак, който ни дарява с приятни усещания. Защото има хора, вярвате или не, които са като “пожари” – въпреки разделящите ни разстояние и време, те ни зареждат със светлина, топлина и мир.
Живот с музика и шум

Шумът е объркващо съчетание от звуци без ритъм или хармония. Всички, особено хората, които живеят в големите градове, знаем какво е това и отдавна сме го приели като неизменна част от ежедневието ни. Понякога, за да се предпазим от шума, си пускаме музика, това ни помага да останем насаме със себе си – без разсейващ и досаден шум.

С хората ние практикуваме по почти същия начин, макар и да не го осъзнаваме. Налага се да комуникираме с трудни характери, колеги и съседи, които поздравяваме, но избягваме, роднини, които ценим, но не посещаваме често. Има уважение в отношенията ни, но не и хармония.

Невинаги е лесно да постигнем това фино равновесие между “музиката и шума”, затова ви предлагаме да разгледате няколко стратегии.

Със сигурност поне веднъж сте чували за психологическа съпротива. Тя е една от основните пречки за личностно ни израстване. Без да се развиваме и усъвършенстваме, ние сме обречени да бъдем това, което другите очакват от нас, а не това, което ние искаме да бъдем. По тази причина:

Първият ключ за постигането на хармония е постигането на свобода

Поставете си за цел да увеличавате границите й всеки ден. Само когато сме в състояние да излезем от капаните, в които ни затварят страховете и несигурността ни, ние ще се превърнем в автентични и пълноценни същества, способни да създадат собствената си “жизнена музика”.

Вторият ключ е уважението и “несъпротивата”

Тази уникална комбинация води до нещо толкова просто, колкото представлява и известната сентенция “живейте и оставете и другите да живеят”. Няма причина да искаме всички да бъдат като нас. Необходимо е само да проявяваме уважение към околните, а ако в обкръжението ни има хора, които “ни карат да се чувстваме неудобно”, не е нужно да попадаме в капана на това неудобство. Пренебрегването и отдалечаването от тези обекти са най-добрите начини да „съжителстваме” с този конкретен шум.

Третият ключ е да се култивира изкуството да бъдеш щастлив

с най-простите и най-елементарни неща. Когато се чувстваме свободни и знаем “кой е поезията и музиката в живота ни и кой е просто фонов шум”, можем да си създадем живот, изпълнен с любов, радост, приключения и емпатия.

Без значение дали музиката трае един миг или цял живот, трябва просто да я пуснете… и да й се наслаждавате.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: https://psychology.framar.bg