Истинската Жена привлича мъжете , на първо място , с вътрешното си състояние . Външността , ума , възрастта , социалното положение , качествата на характера – всичко това по своята същност , е дълбоко вторично . Състоянието , привличащо мъжете , е наслаждението от самата себе си и живота си . Да се наслаждаваш на себе си , не е елементарно изкуство , но веднъж усвоено , се превръщаш в най-силен магнит .
Любовта към мъжа започва с любов към себе си . Обикновено мислим обратното : “Когато някой ме заобича , тогава и аз ще се обичам“ . Но докато при жената не се получи роман със самата себе си , всеки мъж ще бъде за нея само психотерапевт , който се опитва да я излекува от не приемането на самата себе си и от страха да остане сама . Истинската , дълбока любов възниква от състоянието на напълненост със самата себе си . Тогава любовта към мъжа ще се роди във висшето си проявление – като дар за самата себе си , а не като отчаян опит да бъдеш нужна на някого , за да се усетиш пълноценна .
Мъжът не обича самата жена , а своето състояние редом с нея . СЪСТОЯНИЕ . Жената , която създава в мъжа особено състояние – мъжко , винаги ще има успех и поклонници . Към това особено състояние , мъжа ще се стреми като към магнит . Истинската Жена култивира женственост в себе си , за да дарява с нея мъжете ( любимия , поклонниците , приятелите , познатите , просто преминаващите ). Затова истинската Жена не е непременно най-красивата , съвсем не е най-умната и накрая , съвсем не е най-успешната в социален план . Истинската Жена дарява на мъжа не ум , не красота , не тяло , не успехи , А СЪСТОЯНИЕ НА МЪЖ .
Желанието да обича се ражда отвътре . То , като правило , няма никакво отношение към това , има ли достойни обекти в обкръжението на истинската жена . Когато жената мисли , че “няма избор” и наоколо за нея няма достойни за любовта й мъже , това може да е показател , че тя все още не е готова да обича . Тя иска нещо друго . Възможно е , да се страхува да обича . И тези “недостойни” мъже , които са наоколо , само отразяват вътрешното й състояние . Щом жената узрее за истинска дълбока любов , въпросът “достоен-недостоен” престава да има първостепенен характер .
Щедростта на жената по отношение на любовта , привлича към нея любов . Ако жената иска да бъде любима , трябва да може да насища с любов всичко , което докосва . Да я дарява , да се наслаждава от нея , да я проявява , да мисли и говори за нея . Любовта трябва да бъде вдишване и издишване , а не само вдишване . Ако издишваш любов , тя ще те открие по най-естествен начин .
МЪЖЕТЕ СА БОГОВЕ . ВСЕКИ ЕДИН МЪЖ Е БОГ . Точно така е . Ако не ви прави впечатление на Бог , значи “гледате с очите” на критичния разум . Бог може да е проявен в него само на един процент . В живота си , все още , не е срещнал такава жена , която да му вдъхне вяра в себе си . Истинската Жена вижда в мъжете Богове . Истинската Жена не се конкурира с мъжете и не им доказва съвършенството си . Тя не ги преправя и възпитава . Тя вижда само най-доброто , което има във всеки от тях . Истинската Жена обича , цени и уважава мъжете като клас изобщо . Такава позиция създава в живота й пространство за интересни и достойни мъже .
За да очарова мъжете , Жената сама трябва да е очарована . Ако жената иска да вдъхновява мъжете – самата тя трябва да е вдъхновена . Ако жената иска да ги възпламенява , самата тя трябва да е малко пламъче. “Очароващата” жена е влюбена в живота , в своите малки тайни , в своята романтичност и загадъчност . Не важно , от какво е очарована жената . Очарованието създава вътрешна светлина , която е невъзможно да не бъде усетена . Редом с Истинската Жена винаги има място за подвиг . Тя го създава . Жената възбужда желание в мъжа да бъде силен , без да го задължава : “длъжен си” , но меко го приканва в приказката “Героя и Принцесата” . Тя създава илюзията за трогателна беззащитност и ранимост , пробуждайки желанията на мъжа да извършва постъпки , резултат от които са възторжените й очи и възхищението й . Истинската Жена подготвя мъжа да извърши подвиг постепенно и незабележимо , без да прави нищо особено , просто пребивавайки в образа на нежна и крехка госпожица .
Истинската Жена не участва във феминистки женски клубове . Истинската Жена не прави обобщения от рода “Всички са…”. Тя знае , че всички мъже са различни . Всяка жена създава своя вселена и я обкръжава с тези мъже , които привлича в живота си . Няма да разпалва огъня на междуполовите войни и да се опиянява от несъвършенството на мирозданието . Разговаряйки с приятелките си за своя мъж , няма да акцентира върху недостатъците му , да го критикува и обезценява , представяйки го като недостоен .
Истинската Жена дори лиценеприятните неща ги казва коректно и доброжелателно . Казва ги на мъжете така , че това да не ги унижава , а да ги подтиква към по-добро . Това е голямо женско изкуство – да си доброжелателна дори тогава , когато трябва да се каже за недостатъците и грешките . Важно е , не какво говори Жената , а как го казва . Тя го казва , запазвайки чувството си за собствено достойнство и достойнството на този , към когото се обръща . Знае , че дори критиката може да бъде вдъхновение за подвиг . НО ВИНАГИ ОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА МЪЖА ЗА ИЗБОР : ДА СЕ ПРОМЕНИ ИЛИ НЕ .
– Йосиф Йоргов –
