Атанас Буров е една от най-известните и интересни личности в политическия и обществения живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа с дейността си на банкер, индустриалец, мислител, политик и държавник.

Баща му, Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе „Българска търговска банка”. Банката и свързаните с нея предприятия оформят и политическата сила – Народната партия.

Майката на баща му, Стана Бурова, по баща Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деец, борец за църковна независимост и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто род произхожда от преселника Андроник от Грузия. Негов близък родственик, братовчед на баща му, е известният български писател и общественик Стоян Михайловски.

По-големият брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.

Буров е дългогодишен член на Народната партия и един от радетелите за създаването на Обединената народно-прогресивна партия. Акционер в Българската търговския банка (1919-1923 и 1940-1946), няколко пъти става министър и народен представител.

Любопитен щрих от биографията му е, че при обявяването на Балканската война, той много бързо завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец. Буров взима участие в боевете при Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст“, заради поведена атака „на нож“, при която едва не намира смъртта си. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.

След 9 септември ключовата му роля в политическия и обществен живот на страната приключва. Той става жертва на репресиите, като първоначално постановената му присъда от Народния съд е отменена. През 1945 година той е за кратко на свобода, впоследствие интерниран в лагер, а по-късно и осъден да излежи 20-годишна присъда в Пазарджишкия затвор. Именно там той умира на 15 май 1954 година.

Подбрахме няколко негови мъдри мисли, които смятаме, че са ценни и могат да ни поучават винаги.

1. Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.
2. Великите народи няма да станат жертва на тази дребнава психология, защото те са велики народи и защото тяхното мерило е велико мерило.
3. Туй, което характеризира българския обществен живот, то е преди всичко отсъствие на правов ред.
4. Интелигенцията не дава туй, което е длъжна да дава на нашия обществен живот; интелигенцията не дава туй, което тя би могла да даде, което тя дава в другите страни.
5. Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.
6. Недейте чака хората да станат светци… Хората не стават из един път светци, но премахнете изкушенията, на които са подложени.
7. Ние днес сме народ с големи права по конституцията, но с малки права по силата на нашия действителен живот…
8. Ние смятаме миролюбивата политика за най-уместна, най-целесъобразна, най-възможна и най-ползовита за българите…
9. Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.
10. То е нашата вяра в българския народ, нашата вяра, че този народ заслужава управление, по-добро от управленията, които е имал досега, че не по негова вина той е имал такива управления.
11. Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото.
12. „Партията е един инструмент необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“
13. „Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“
14. „Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“
15. „За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“
16. „Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“
17. „Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“
18. „Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“
19. „Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“
20. „Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“
21. „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.“