Ако успехът беше нещо просто, всеки, достатъчно склонен да работи усърдно и да упорства, би постигал целите си. Но както всички знаем, здравото бачкане и големите амбиции често не водят до нищо или ни докарват до състояние на апатия и неудовлетворение. Можете да вините късмета, но според науката – като изключим екстремните случаи – обикновено получаваме онова, което сме си заслужили. И така, какво стои между служителите, готови да вложат кръвта, потта и сълзите си в работата, и истинското чувство за успех и постижение?

Преди всичко нагласата. Според експерти, правилната нагласа е също толкова важна за сполуката, колкото вдъхновението и потенето. Но къде бърка мнозинството, що се отнася до изграждането на подходящо отношение към успеха. Ето кои са трите основни грешки:

1. Липсва ви дефиниция на успеха

Можете да бягате с все сила, но ако нямате крайна цел, ще си навлечете единствено хронична преумора. Успехът не е самоопределящ се. За да извлечете ползи от вложения труд, трябва да знаете какво точно искате да постигнете, независимо дали става въпрос за тлъста банкова сметка, житейско пътуване, изпълнено с преживявания, или щастливо семейство.

„Всички се стремим към живот, които изобщо не желаем, но който смятаме, че трябва да имаме – добре платената офис работа, престижната титла, купищата пари,” обяснява уелнес инструкторът Майк Ямел. Може би е по-добре да стартирате собствен бизнес или да обиколите света. Замислете се внимателно за произхода на целите си и „има вероятност да разберете, че не се чувствате успешни, защото преследвате грешните такива. Само вие можете да прецените дали сте сполучили, защото всеки определя успеха за себе си.”

Писателят Сринивас Рао обяснява нещата по друг начин: не се водете по картите, дадени ви от другите, а по вътрешния си компас. „Ако достатъчно дълго време използвате чужда карта, има опасност да забравите факта, че цялото ви пътуване е основано на план, който някой друг е имал за вас. Спирате да възразявате. Безопасно е, лесно е и ви гарантира, че ще стигнете до финала,” пише той, но картите, които околните са начертали на нашите животи, могат сериозно да ни навредят. „В най-добрия случай ще подходим по доказано ефективен начин, а в най-лошия – ще се превърнем в бледа имитация на пътешествениците, които са отъпкали пътя преди нас,” заключва той.

2. Поставяте себе си в грешния контекст

Всички имаме силни и слаби страни. И както посочва Ямел, успяваме единствено когато попаднем на обстоятелства, в които уменията и предимствата ни могат да блеснат, а недостатъците ни не личат. Една немузикална личност никога няма да се добере до славата с микрофон в ръка.

„Имам приятелка, която години наред беше рецепционистка и мразеше работата си. Постоянно се ровеше в социалните мрежи и правеше нерегламентирани почивки. Най-накрая събра куража да напусне. Само в рамките на няколко месеца, без никаква формална квалификация, тя се превърна в един от най-популярните графични дизайнери в страната,” спомня си Ямел. „Не можете да бъдете успешни, ако постоянно вършите работа, която не ви удовлетворява, или се намирате в токсични взаимоотношения.

3. Прекалено много се стараете да угаждате на околните

Любезността е прекрасно качество. Животът в служба на другите може да бъде много удовлетворяващ, но това не значи, че успехът изисква непрестанно слугуване. Истинските успешните хора си поставят лични цели и умеят да отказват, когато е необходимо.

Не казвам, че е добра идея да сте груби, но според Ямел „изразяването на несъгласие и дрязгите с околните – независимо дали са приятели, интимни партньори, родители или колеги – са признак на автентичност. Колкото по-силни са приоритетите ви, толкова по-голяма е вероятността да живеете живота, който вие искате, а не онзи, които другите искат за вас.”

Джесика Стилман, редактор на Women 2.0, за Inc.com, Manager.bg