Всеки обича спектъра на цветовете – психолози, физици, биолози и астролозите не са изключение. Дори Джеф Майо (английски астролог и учител/писател) не е могъл да се въздържи да завърши книгата си Планетите и човешкото поведение, съдържаща деветнайсет страници с традиционни асоциации, включително планетарните цветове. Той не се е въздържал да се разграничи от прекомерни фриволности:
“Цитираният спектър от цветове асоциирани със Слънцето, Луната и планетите не са компилирани, за да задоволят любопитството на читател, чийто интерес към астрологията е на ниво “предсказване на Съдбата”, а като открито представяне на доказателство за нелепостта и глупостта на много астролози при тяхното интерпретиране на астрологията.”
На пръв поглед е виден ясен скептицизъм. И все пак, ако Венера, например, се асоциира със: синьо, зелено, жълто и бяло; то зодия Телец – с всички тях плюс оранжево и кафяво. Някои приписвания могат наистина да звучат смехотворно, други могат да излязат от бъркотията на смесването на цветовете на планетите с тези на знаците, но зад целия този хаос и нелепост вярвам, че можем да открием закономерност и причина.
Ако разлистваме масовите писания първото, за което се хващаме, е разликата между цветовете като проводници на астрологическите влияния и астрологичните фактори, които биха определили значенията на цветовете. Често те звучат като едно и също, но не са. В първия случай имаме цвета, използван като въздействие върху човека. И цветотерапевтът, и дизайнерът по интериора, и магьосникът използват червено, за да предизвикат енергия и топлина; за да предизвикат Марсов ефект. Във втория случай Марс като сигнификатор, обикновено в астрологичната карта, се интерпретира като препоръчителен за предмет или човек, охарактеризиран с червения цвят. С тези два примера елементите “червено” и “Марс” работят и по двата начина, но това не винаги е задължително.
Природата на цвета
Според учебниците по физика цветът се получава от дължината на светлинната вълна; светлината в синия край на спектъра има по-къса дължина на вълната от тази в червения край. Всъщност това е само половината истина, тъй като човешкото око не може да определи дължината на светлинната вълна. То притежава три типа рецептори с тяхната максимална чувствителност в краищата и средата на лъча видима светлина: син, зелен и червен. Според Гьоте, в опониране на Нютоновата теория, цветовото възприятие е материя за ума, а не за окото. Това бе доказано от Едуин Ленд (откривателя на полароидния фотоапарат), който показа, че ние можем да видим пълната цветова гама при демонстрация на пейзаж, прожектиран само с червени и жълти светлини. В този експеримент, всички рецептори са стимулирани към някакво разширение, дори когато синята светлина е вече получена; зрителят интерпретира картината като напълно полихромна – каквато тя е нарисувана и в действителност.
Началният анализ на синьото, зеленото и червеното показва, че другите цветове могат да бъдат създадени при смесването на основните три. Фигура 1 показва смесването на светлината. От първите два първични можем да получим вторичен – жълт, магента или циан /тюркоаз/; от всичките три получаваме бялата светлина.
Фигура 2 показва смесването на матовите пигменти. Червената картина е червена, тъй като абсорбира зелената и синя светлина и се отразява червения цвят; синята картина е синя, защото абсорбира червеното и зеленото, като остава само синия. Ако червеното и синьото се смесят, те ще абсорбират зеления цвят и отразената светлина ще бъде смес от червено и синьо: пурпурно. С други думи, смесените светлини са допълнителни – всички компоненти са видими, – но смесените пигменти са извадени – остава отразената светлина. За прозрачните пигменти – също като принтерно мастило, първичните са също като вторичните като светлина, и т.н. Добавянето на цвета е показано на диаграмата. Тук първичният цвят е смес от два други първични; допълнителният цвят на червеното е циан, изваденият цвят е зеленото. Смесените допълнителни светлини ще произведат бяло, тъй като ще включват трите първични цвята. Смесването на допълнителните пигменти ще доведе до цвят, близък до черния; или до неутралните сиво и кафяво. Ако известно време наблюдавате втренчено ярък цвят и след това преместите погледа си върху бяла повърхност, ще видите послеобраз, който се явява изваден цвят.
За разлика от другите символи, цветовете говорят директно на нашето възприятие и са склонни да имат близки асоциации в различните култури. Асоциирането на червеното с виталност и опасност може да бъде срещнато както в древния Египет, така и в модерния свят. Подобно, фанатичното отдаване на политиката създава асоциация с черната магия, например расизма, асоциацията със зла магия и черният цвят е позната както в Африка, така и в Европа: символизмът се свързва с опасностите и мистериите на нощта.
Основният контраст е между топлите и студените цветове. Топли са жълтото, червеното, магента и кафяво; студените са виолетово, синьо, зелено и сиво.
Топлите цветове са стимулиращи, студените-успокояващи. Ефектът е не само психологически: червената светлина покачва кръвното налягане, докато синята го сваля, дори и когато обектът е с превързани очи.
Приложение на цветовете
Най-простото приложение на цветовия ефект е в схемите на декорация при интериорния дизайн. Това винаги ще бъде правено, но пионер в систематизираното изучаване на цветовите ефекти в този контекст е Рудолф Щайнер, който го е приложил при дизайна на своите училища.
Друга употреба е в цветовата терапия: на пациента се показват различни по цвят светлини или дори му се предлага да визуализира определен цвят. Селекцията на подходящия цвят обикновено се базира върху цветовите предпочитания на пациента или психометрията, но астрологичната диагноза е очевидна възможност. Лечението на психически проблеми, в частност хроничните, е възможно като вид психотерапия.
Цветотерапията е подобна на практиката на Рененсансовия философ Марсилио Фичино, който е отчитал неблагоприятните астрологични влияния чрез привличането на благоприятните такива със знаци, звуци, миризми, и вкусове подходящи за тях. Това е, разбира се, пример за магия, област, където цветът винаги е имал своето важно значение. Казано е, че магията е метафизика, така както инженерството е физика. Сега идеите на метафизиците и символите, с които боравят намират нови инструменти, за да произведат очакваните ефекти. Например, когато магьосникът държи нож в ритуал, асоциирано с елемента въздух, това е за да концентрира ума си върху истинската операция: освобождаването на вътрешния мир; това е постигнато, защото сам по себе си ножът е бил оцветен и по него са изписани сигили и имена, всички символизиращи въздуха. По сроден начин ясновидското изследване на вътрешния мир е свързано с Дървото на живота – видяните цветове заедно с други символи , ще потвърдят, че пътешественикът е на верния път.
Черното е строго, традиционно и тържествено. В древен Египет е символизирало нощта, смъртта и магията; било е противоположност на зеленото –цветът на живота.
Бялото е прецизно, критично и искрено. В Египет е символизирало девствеността, чистотата, женствеността и Луната, контрастирайки с мъжественото червено.
Червеното е активно, дръзко, страстно и оптимистично. То разбужда и окуражава действеността. Според Гьоте червеното е най-интензивният цвят, по-далечен и от черното и от бялото и е за отбелязване тези езици, които имат думи само за три основни цвята винаги избират черно, бяло и червено. В Египет червеното символизира мъжественост, живот и топлина, но също и опасност. Противоположно е на женственото бяло: това може да бъде видяно в египетското изкуство, където жените са бели, а мъжете кафяви /което може да бъде определено като сянка на червеното/. Розовото е по-меко и по-нежно от червеното, по-скоро женствено, отколкото мъжествено, то е добро за комфорт и лечение.
Оранжевото е по-амбициозно и по-себедостатъчно от червеното, но с по-умерена топлина; то притежава интелигентността на жълтия цвят, но без неговата величественост. Използва се терапевтично, за да предизвика радост и да излекува тъгата.
Жълтото е интелектуално и общително. То се използва, за да предизвика откъсване и да редуцира депресията. Според Гьоте жълтото е най-позитивният цвят, противоположен на синия, и най-близък до чистата светлина. В Египет е символизирал Слънцето.
Зеленото е лечебно, симпатично, устойчиво и сдържано. В околната среда намалява стреса и движението. Според Гьоте зеленото е успокояващо, защото балансира позитивното жълто и негативното синьо. В Египет зеленото е символизирало живота, растежа и прераждането; противоположно е на черното, цветът на смъртта.
Цианът /или тюркоазът/ комбинира ефектите на зеленото и синьото. Чаровно е, но себепоглъщащо; успокоява и освежава.
Синьото е идеалистично, рационално, честно и спокойно. Според Гьоте синьото е най-негативният цвят, най-близък до черния. Много езици не правят разлика между синьо и зелено; в Египет, светлосиньото се е разглеждало като зелено, а тъмносиньото – като черно. Светлосиньото е по-духовно, тъмносиньото – по-общително.
Пурпурното /или виолетово/ е величествено, идеалистично и чувствително, но и с липсваща самокритичност. Гьоте го нарича тревожен цвят, балансиращ между позитивното червено и негативното синьо. В повечето езици виолетовото е наричано синьо “розите са червени, теменужките са сини”. Лавандулата е по-светъл и по-женствен, излъчва достойнство и насърчава размишлението.
Магента /или кримсън/ е по-малко агресивно и по-духовно от червеното, по-практично от пурпурното. То е оптимистично, живо и нежно , предизвиква чувство на задоволство и самоуважение.
Кафявото е топъл неутрален цвят; много езици го идентифицират с червеното. То е практично, земно, решително и съвестно.
Сивото е студен неутрален цвят; много езици го идентифицират със синьото или зеленото. То е успокоявощо, но може да изразява неискреност и липса на отговорност; сребърното е по-благородно и по-духовно.
Цветовете – символизирани астрологически
Списъците от цветове за индикация на дрехите и обектите, обозначени в хорарните чартове, са дадени от повечето средновековни астролози. Тези списъци са базирани на по-старата традиция, докато Валенс дава такава за планетите. Обозначенията са базирани на впечатленията, които дадената единица ще направи и следователно има много съвпадения; изборът често зависи от оттенъците и качеството на тъканта. Марсилио Фичино внушава, че наситените оттенъци на пурпурното се асоциират с Юпитер и Слънцето, бледите – с Венера и Луната. Намесват се и прагматичните разсъждения: синьото е включено рядко, тъй като качествената синя боя е струвала скъпо, и цветовете също така е трябвало да отразяват и модните тенденции. Сериозна изненада е, че тези списъци показват вариации – те трябва да проработят и да бъдат актуални и за различни поколения и нации. Съвременните астролози като Севериал, са продължили да ги измислят, в опит да предвидят победоносния цвят или комбинация на собственика на коне при конните състезания!
