И да ви кажа, “с много любов” ще ви го кажа.

Знаех, че това е самата истина, чувствах го, душата ми го знаеше, но някак си разумът не искаше да се съгласи и да го приеме. Въртях фразата и я дъвчех в ума си, търсейки всякакви аргументи за и против и опитвайки се да конструирам обосновани умозаключения в едната или другата посока.

По това време много четях Учителя и на някакво дълбоко подсъзнателно ниво усещах, че това ще ме промени завинаги и че ще трябва да напусна познатия си и подреден живот, но не можех да спра да го чета, опиянена от думите му, така както влюбените се опияняват от любовните ласки и макар да си дават неясна сметка, че това ще ги отведе до живот с непознати предизвикателства и нови отговорности, не могат да спрат любовната си игра.

И добрата и лошата страна на знанието са в това, че когато знаеш нещо, не можеш да продължиш да живееш така сякаш не го знаеш. Можеш да се откажеш от материални придобивки, да напуснеш хора, с които си бил близък, да се разделиш с принципи и убеждения, но никога вече знаейки нещо не можеш да продължиш да живееш по начина, по който си живял преди да го научиш.

Има разлика, обаче в състоянието на това да знаеш от състоянието да живееш според това, което знаеш. В началото само знаеш, но още не живееш в духа на знанието. И това създава вътрешно напрежение. Семето е вътре и ти си променен завинаги, но още не личи във външното ти проявление, не се вижда растението. То е малко като бременността. Нещо расте в теб, нещо ще се случи, но още не се вижда и ти си напрегнат.

Парадираш, обаче със знанието. Казваш на хората – “Вижте, ей, аз знам това и това, и го разбирам”. И хората ти се възхищават и казват: “Брееей, колко много знаеш”, но отношението им и поведението им спрямо теб си остават същите. Ти не виждаш промяна в окръжаващия те свят и се чудиш: “Нали вече знам тези неща” – питаш се – “Защо животът ми е същия, и хората са същите, и светът е същия, не виждат ли, че аз съм друг човек” – Да, не виждат.

Защото, когато си заплоден с ново знание и го изтъкваш, то е все едно да си бременна жена и да казваш – “Вижте, какво хубаво дете родих и отгледах”. Но всъщност дете още няма. То ще се появи, разбира се, но в този момент все още е в корема.

Така че, както при бебето, така и при знанието има тъй наречения пренатален период. Жената е бременна, но още не е майка. И хората не се отнасят с нея като с майка. Разликата между бебето и знанието е, че бебето със сигурност ще се роди, докато при знанието това не е сигурно.

Също така е сигурно, че бебето ще стои 9 месеца в корема и ще излезе, а при знанието не е дори предвидимо колко време ще стои в състояние на бременност. И колкото по дълго знанието расте, но не се ражда, толкова повече нараства и се нагнетява напрежение в тялото и душата.

Всеки, който е раждал знание знае какво удивително състояние е това. Какво ликуване, каква еуфория, какъв оргазъм. Каква енергия се освобождава и на какви криле те понася.

Така, както чак когато родиш бебето хората започват да се държат с теб като с майка, така, чак когато родиш знанието можеш да го видиш в отношението на околните и в събитийния поток на живота си. Преди това да се случи ти си ПАРА-, т.е. ОКОЛО.

Някак си уж го знаеш, някак си уж го разбираш, а бе някак си и на поведение според знанието го докарваш, но неясно защо тъпите му с тъпи хора не щат да се държат и отнасят с теб като с човека знаещ знанието, а си те броят все още за един от тях. Лошо няма. И проблеми дотук също никакви няма.

Проблемите с неврозите идват когато и защото повечето хора започват упорито да не искат да позволят на знанието да се роди и стават все по-бременни и по-бременни.

Защото да го пуснат да се роди често е свързано с раздяла с предишния ергенски комфорт, комфорта на безотговорността, комфорта хем да се фукаш с бебе, хем да не водиш живота на ангажиран и съзнателен родител.

Така, както като родиш дете завинаги изоставяш ергенските си навици и ставаш родител завинаги, така също и като родиш знание завинаги се разделяш с принципи, убеждения, мисловни нагласи, поведенчески модели и всякакви социално детерминирани практики, които до този момент успешно или не толкова са ти служили.

Но успешно или не, все пак си изградил с тях някакъв житейски комфорт, може би не чак рай, но поне сигурен и удобен. След като родиш знанието, обаче е много по-вероятно да имаш предизвикателства, приключения, конфликти, раздяла с приятели, самота, неразбиране от страна на околните и въобще неща, които са доста далеч от сигурността и удобството.

За да родиш знание трябва да имаш куража и волята да правиш нещата, а не да ги размишляваш, тълкуваш и обсъждаш. Във всяка житейска ситуация трябва да избереш действието, а не мисленето и разговорите за действието. Защото само действието те води в нова опитност, която ще те приближи към раждането.

Но избирайки действието често се получава така, че не можеш да мислиш, нито да говориш за него, защото си фокусиран в това да правиш, а не в това да тълкуваш и философстваш. И съответно няма как да парадираш. Никой няма да разбере колко много знаеш, колко извисен си станал, каква божествена любов струи от теб и озарява всичко живо, какъв мир цари в душата ти и как прощаваш на всички и за всичко.

В същото време ставаш все по-войнствено духовен (естествено бременността създава напрежение) и започваш да гледаш с високомерно пренебрежение хората, осмеляващи се да оспорват божествените излияния, които бълват устата ти, започваш да се отнасяш с наставническо съжаление с по-простодушните, които те слушат, но откровено ти казват, че някак си не те разбират и започваш с благовидно прощаващо изражение да осъждаш тези, които имат неблагоразумието в това “изключително време на духовен подем” просто да си правят каквото им хрумне в момента, демек да си живеят свободно, по ергенски.

И не знам дали ще ми повярваш, но директно и право в очите ще ти го кажа: В много кофти ситуация си изпаднал. Защото хем си се набутал във всякакви духовни школи и ню ейдж семинари и си позволил да те заплодят, хем не си си направил сметката, че нямаш още силата, куража и зрелостта да бъдеш родител.

Можеше да си караш по течението на социалната обусловеност, да живееш според нормите и да се радваш, че си си направил ремонт на апартамента и в събота си ял в ресторант със съученици и сте говорили за политика, секс и МОЛ-ове.

Но ти имаш вече апартамент, кола и добра заплата и сега си алчен за духовност и за духовно знание, което да те отличава от масите. Но както казах в началото с всичко можеш да се разделиш и да го загърбиш, но раздяла със знанието няма. Чуваш истината и тя вече е посадена в теб, вече си заплоден.

Оттук нататък единственият ти шанс е да започнеш да водиш здравословен живот, за да акумулираш повече енергия, която ще ти е жизнено необходима за новите ти отговорности, да се сдобиеш с кураж и смелост да действаш, дори когато това е абсолютно социално неприемливо и да си изградиш желязна организация и самодисциплина, за да не се изкушаваш от празни приказки за всемирна любов и прошка завинаги.

И в крайна сметка единственият ти изход в тази патова ситуация е да се решиш и да родиш. Назад не можеш да се върнеш, защото вече знаеш, заплоден си.

Да си стоиш в това бременно състояние на всезнаещ езотеричен инфантилизъм ще те доведе до все по дълбоки неврози и до параноята на перманентна ментална мастурбация, та така че, след като си стигнал дотук, единственият правилен път е пътя напред, т.е. без много приказки да се фокусираш в действията, които ще те доведат до раждането.

Мога да те уверя, че не е толкова страшно, нито да се разделиш с удобните си убеждения, нито да станеш социално неприемлив, нито да загубиш обичайния си обусловен и предвидим животец.

В този ред на мисли ще цитирам един истински духовен учител, който ни казваше: “Най-добронамерено съветвам всички ви бързо и без колебание да се уволните от поста директор на Вселената. Знам, че не е лесно да сдадете властта, но си нямате представа какво облекчение е”.

Затова и аз в същият контекст ще ви кажа, че знам, че е много ласкателно да сте бременни и всички да ви глезят, да ви се възхищават и да ви уважават, заради плода в утробата ви, но си нямате представа какво бреме е наистина и какво облекчение ще изпитате като родите.

В арабският свят, когато една майка започне да проявява силна привързаност към детето си й казват: “Не забравяй, че ти си само фурната, в която този хляб се е опекъл”. Отрезвяваща истина, която аз съблюдавам да не забравям. И сега ще ви напиша нещо, което преди време се появи в главата ми като внезапно хрумване от нищото, като озарение, което написах аз, но знам, че не го измислих аз, а то просто дойде от някъде.

А то е: “Аз винаги избирам да направя нещо, вместо да не го направя. И това е моят изключително голям плюс в живота. И цената винаги е без значение. Някои учат чрез наблюдение, но аз уча само чрез преживяване. Нужно ми е автентичното усещане, независимо от цената. За да разбера нещо, самата аз трябва да стана това нещо. Иначе разбирането ми не е живо. Независимо какво съм разбрала събитийният поток ми показва колко от това, което съм разбрала съм го и осъзнала. И в осъзнаването виждам, че всички грешки са верни. Защото всяко нещо е, каквото е, докато не го виждам. Когато го видя вече аз избирам какво да е то”.

И затова накрая ще ви кажа: Престанете да се държите за тази любов като удавник за сламка и като дрогирани да мантрувате с нея и с нужда и без нужда. Имате цял един живот, в който спокойно можете да си отпуснете душичката и да се погневите, пострахувате, помразите, позавиждате и да видите и изпитате какво е, за да можете наистина да разберете и почувствате стойността на тази любов, за която от сутрин до вечер говорите.

Автро: Росица Тончева / Източник: spiralata.net