Да си под стрес е супер. Това ни прави по-бързи, по-силни, по-устойчиви и мозъците ни работят на по-бързи обороти и по-гъвкаво. Затова хората често се поставят в стресиращи ситуации на работното място или практикуват екстремни спортове.

Проблемът е, че когато излезе извън контрол, стресът може да ни замрази и да ни направи неспособни да мислим: нещо познато на онези, които трябва да говорят пред много хора или на студентите по време на изпит.

Стресът се е развил, защото ни е дал еволюционно предимство.

За ранните хора, които е трябвало да се справят с хищници от всички страни, храната е била оскъдна, а болестите – често срещани. С разбирането какво се случва с телата ни и защо, ние можем да се научим да контролираме състоянието на стрес и да го използваме в наше предимство.

Тялото ти по време на стрес

Когато се чувстваш стресиран, това е сигнал, че тялото ти влиза в режим на спешност. Натиснат е „турбо“ бутонът, моторът на тялото ти изревава във високи обороти и ти се превръщаш в суперчовек.

Това означава, че ставаш ултра бдителен, способен на бърза реакция, можеш бързо да извикваш спомени и да запомняш всеки аспект на това, което виждаш, чуваш или усещаш. Става дума за това увеличено внимание към детайлите, което ни кара да се чувстваме сякаш времето е спряло по време на автомобилна катастрофа например.

Вътре в тялото се активира комплексна реакция на хормони с освобождаването на хормон, наречен CRH (хормон, освобождаващ кортикотропин), от малка част на мозъка, известна като хипоталамус.

От това следва учестено дишане, увеличаване на кръвното налягане и сърдечния ритъм, за да може да се изпомпва повече кръв и кислород по-ефективно в тялото.

Същевременно черният дроб започва да разгражда повече гликоген, високоенергийна субстанция, по подобие на нишестето в растенията. Гликоген се произвежда в телата ни чрез комбиниране на глюкозни (захар) молекули, чието разграждане произвежда глюкозата, от която телата ни добиват енергия.

Кръвта се премества от други части на тялото към мускулите, което води до увеличена сила и издръжливост. Имунната система също сменя предавката и кръвта се подготвя да се съсирва – в случай, че бъдеш ранен.
Мозъкът започва да работи по-добре, подхранван от глюкозата и кислорода, които тялото ти изпомпва.

А прегарянето (бърнаут)?

Като всеки мощен двигател под стрес ние горим, но ако това продължи твърде дълго, ние прегаряме.

В краткосрочен план физиологичните промени като увеличено кръвно налягане, по-високи нива на глюкоза в кръвта ни, намален апетит са важни елементи на адаптация, които обикновено не причиняват вреда на телата ни.

Състоянието на хроничен стрес обаче, може да доведе до потисната имунна система, диабет, инфаркт, инсулт и още много други.

Телата ни дават всичко от себе си, за да използват тези стрес адаптации, само когато те са най-необходими, максимизирайки ползата и минимизирайки потенциалните щети. Въпреки това обаче, телата ни се стремят към състоянието на стрес, заради потенциалните предимства, които дава то за нашето оцеляване.

Дишане за контрол на състоянието на стрес

Едно от най-простите неща, които можеш да направиш, за да облекчиш стреса, е да дишаш – нещо, което всички знаем как се прави. Съществуването на техники за дишане както в традиционните медитации, така и в модерните методи за релакс отразява важността на дълбокото поемане на дъх.

Моменталният ефект на това се вижда в намаленото производство на един от хормоните на стреса, норадреналин. Нивата на кортизол, друг стрес хормон, също започват да спадат.

Изследване на учени от Медицинския Институт Хауърд Хюз към Университета Станфорд установи, че тези промени са свързани с група нерви в нашия мозък, наречени „пре-Бьоцингер комплекс“, които регулират дишането.

Учените откриха, че промените в изразяването на определени гени в тези нерви – които са физически свързани с критични области в мозъка, отговарящи за отпускане, внимание, възбуда и паника – могат да успокоят индивида.

Ясното заключение е, че промените в дишането пряко засягат нивата на стрес.

Модерните техники за медитация, обхванати в концепцията за „майндфулнес“ (от англ.: mind – съзнание и fulness – цялост, бел. ред.) се базират именно на техники за дишане и идеята за „живеене сега в настоящия момент“, изтласквайки тревогите за миналото или бъдещето в някакъв по-отдалечен контекст.

Психологически това помага за намаляване на нивото на очакване, асоциирано с ненужно планиране или тревоги и опасения, докато физически намалява важните стрес хормони.

Като се научим да копираме подобни стратегии, разбирайки какво ни стресира, можем да държим стреса на контролируеми нива чрез прости техники за дишане и така да започнем да използваме стреса в наше предимство, без да му позволяваме той да контролира нас.

Майкъл Джей Портър, лектор Молекулярна Генетика, University of Central Lancashire.

Оригиналната статия е публикувана в The Conversation. Прочети оригиналната статия.