Подобряването на общите когнитивни функции може да помогне за намаляване на тревожността, показват нови изследвания.

Тази област е силно ангажирана с планирането, разсъжденията и вземането на решения.

Увеличаването на мозъчната активност в областите, свързани с мисленето и решаването на проблеми, е свързано с понижено безпокойство, показва още проучването.

Хората с по-висок риск от тревожност, са по-малко склонни да развият разстройството, когато имат по-голяма активност в областите на мозъка, свързани със сложни умствени операции.

Обучението на паметта и мозъка, заедно с психологическите терапии, могат да помогнат за повишаване на активността в критичните области.

“Тези открития спомагат за укрепването на стратегията, чрез която индивидите могат да подобрят емоционалното си функциониране – настроението, тревожността си, депресията си – не само чрез директно адресиране на тези явления, но и чрез непряко подобряване на тяхното общо когнитивно функциониране”, заяви проф. Ахмад Харири, ръководител на изследването и поясни, че то се фокусира върху област от мозъка, наречена дорзолатерална префронтална кора. Освен че е силно ангажирана с планирането, разсъжденията и вземането на решения, тя също така играе важна роля и за емоциите.

“Искахме да обърнем внимание на една област на разбиране на психичните заболявания, която е била пренебрегвана. Търсим променливи, които всъщност дават устойчивост и защитават хората от развиващите се проблеми”, обяснява Харири.

В изследването са анализирани данни за 120 души, които са изпълнявали задачи, предназначени да активират определени части от мозъка им.

Професор Харири обясни резултатите:

“Открихме, че ако имате по-висок функциониращ дорзолатерален префронтален кортекс, дисбалансът в тези дълбоки мозъчни структури не се изразява като промени в настроението или безпокойството”.

“Надяваме се да помогнем за подобряване на текущото лечение на психичното здраве, като първо предскажем кой е най-изложен на риск, за да можем да се намесим по-рано, и второ, като използваме тези подходи, за да определим кой може да се възползва от дадена терапия”, допълва още Харири.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: https://psychology.framar.bg