Фреди Меркюри е британски рок-музикант, един от основните композитори на рок-групата „Куийн“. Рожденото му име е Фарук Булсара (Farrokh Bulsara, транскрибира се и като Фарох Булсара).

Родителите му се казват Боми и Джер Булсара. Баща му Боми бил държавен служител, който е работел като касиер за британското правителство. Сестрата на Фреди – Кашмира, е родена през 1952 г. През 1954 г., когато е на осем години, Фреди е изпратен в английското училище „Св. Петър“, което се намира на около 50 мили от Бомбай. Там приятелите му започват да го наричат Фреди, семейството му също започва да го нарича така.

В това училище Фреди играе типично английски спортове. Мрази крикета и бягането на дълго разстояние, но обича хокея, спринта и бокса. Когато е на 10 години, става шампион по тенис на маса. Фреди е не само добър спортист, но и много артистичен. На 7 години започва да свири на пиано, обича изкуството и е бил забележителен с това, че е правил скици на своите приятели и близки.

През 1958 г. петимата приятели Фреди Булсара, Дерик Бранч, Брус Мъри, Фаранг Ирани и Виктори Рана формират училищната рок банда „The Hectics”, в която Фреди свири на пиано.

През 1964 г. Фреди се премества заедно със семейството си в Англия.

През ваканциите работи на различни места. Работил е в кетъринга на летище Хийтроу, в склад, където работата му е била да вдига и нарежда тежки щайги и кашони. Един от колегите му го попитал с какво се занимава по принцип, защото забелязал, че Фреди има много „деликатни“ ръце. Той отговорил, че е музикант, който просто си запълва времето с тази работа.

През 1966 г. е приет в колежа за изкуства и дизайн „Ийлинг“. Уменията, придобити там по-късно, Фреди използва при изработването на „герба“ на групата Queen.

Професионална кариера:

След завършването на колежа Фреди се присъединява към няколко групи, а междувременно продава дрехи втора употреба на Kensington Market в Лондон. През 1969 г. формира групата Ibex, която по-късно е прекръстена на Wreckage. Групата не успява и той се присъединява към бандата Sour Milk Sea, но тя също се разпада в началото на 70-те.

През април 1970 г., Меркюри започва да работи с китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър, които преди това са били част от групата Smile. Въпреки резервите, които имат останалите членове на бандата относно избора на име, Фреди нарича новата им група Queen. По същото време сменя фамилията си от Булсара на Меркюри.

Фреди Меркюри се изявява като певец, фронтмен на Queen, композитор и брилянтен изпълнител на живо.

Автор е на 10 от общо 17-те песни в албума „Queen’s Greatest Hits“: „Bohemian Rhapsody“, „Seven Seas of Rhye“, „Killer Queen“, „Somebody to Love“, „Good Old-Fashioned Lover Boy“, „We Are the Champions“, „Bicycle Race“, „Don’t Stop Me Now“, „Crazy Little Thing Called Love“ и „Play the Game“.

Най-забележителният аспект на творчеството му като композитор е обединяването на жанровете, които използва: рокабили, прогресив рок, хеви метал, госпел и диско.

Забележителен е със своите изпълнения на сцена заради театралното си представяне, което предизвиква истински фурор сред публиката на неговите концерти.

Що се отнася до личния му живот – още в началото на 70-те Меркюри има дълготрайна връзка с Мери Остин, с която го запознава Брайън Мей. Но в средата на 70-те той започва връзка с американеца, който е изпълнителен директор на Elektra Records.

До 1979 г. Фреди вече системно посещава гей барове и клубове и има множество връзки с различни партньори. През 1985 г. започва връзка с коафьора Джим Хатън. По това време най-вероятно Фреди вече е заразен с вируса на ХИВ. През 1990 г. Хатън си прави тест за ХИВ, който се оказва положителен. Той живее с Фреди 6 години, грижи се за него и е там, когато Фреди Меркюри умира на 24 ноември 1991 г., на 45-годишна възраст от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН.

Смъртта на Фреди Меркюри представлява важно събитие в историята за борбата със СПИН. През април 1992 г. останалите членове на Queen основават „The Mercury Phoenix Trust“ – обединение, което набавя милиони лири за различни благотворителни инициативи, свързани с борбата със СПИН. Бандата също така издава няколко албума след смъртта на своя фронтмен и има няколко концертни изяви.

Въпреки ярката си сценична индивидуалност, Фреди е всъщност много срамежлив и стеснителен човек, особено сред хора, които не познава. Самият той споделя: „Когато съм на сцената, съм екстровертен, но отвътре аз съм един съвсем различен човек“.

Той почива в лондонския си дом на 24. ноември 1991 г. от бронхиална астма, усложнена от синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).

Ден по-рано Фреди изпраща изявление до медиите. То гласи:

“Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките си. Но настъпи моментът приятелите ми и феновете да научат истината. Надявам се всички да се присъедините към лекарите ми в борбата с тази ужасна болест. Личният ми живот винаги е бил много важен за мен.“

24 часа по-късно, сякаш загубил сили от това признание, певецът угасва.

Фреди Меркюри ще остане в спомените на милионите си почитатели с великолепната си музика, с умението да се наслаждава на живота докрай и с остроумните си изказвания. Ето някои от тях.

„Аз няма да бъда рокзвезда. Аз ще бъда легенда”.

* * *

„Парите не могат да купят щастие, но, по дяволите, могат да ти го донесат!”

* * *

„Винаги съм знаел, че съм звезда. А сега вече и останалата част от света се съгласи с мен.”

* * *

„Аз съм само една музикална проститутка, душице.”

* * *

„О, аз не съм създаден за рая. Не, не искам да ида в рая. Адът е много по-добра възможност. Помислете колко интересни хора ще срещнете там долу!”

* * *

„Колкото по-голямо, толкова по-добре! За всичко!”

* * *

“Когато имам връзка, винаги участвам в нея с цялото си сърце. Не съм привърженик на половинчатите мерки и на компромисите. Просто не мога да понасям никакви компромиси. Раздавам се целия, защото съм си такъв.

Опитвам се да се сдържам, когато някой ме привлича, но просто не мога да контролирам любовта и тя се развихря. Твърде бързо се включвам и накрая винаги се оказвам наранен. Може би просто привличам неподходящите хора? Целият съм в белези. Но не мога иначе, понеже съм мек по душа.”

* * *

„Прекаляването е част от природата ми. Обикновеността е болест. Силно се нуждая от усещането за опасност и вълнение. Никога не се боя да рискувам”

* * *

„Не искам да променям света с нашата музика. В песните ни няма скрити послания. Обичам да пиша песни за съвременна консумация.”

* * *

„Успехът ми донесе това, че целият свят ме идолизира и спечелих милиони. Той обаче ми попречи да намеря единственото нещо, от което всички се нуждаем – една любяща, трайна връзка. За мен любовта е като руска рулетка.” 

Източник: http://magnifisonz.com