Според някои автори, светът около нас, в това число и нашата собствена личност (его), е само фантазия, която ни се струва реална, благодарение на нашето желание да я приемаме за действителност. Съзнанието – това е осъзнаване на нашето собствено „Аз”, анализатор на всичките ни чувства, емоции, желания. От гледна точка на материализма, човешкото съзнание бе определяно доскоро като продукт на материята, породено от биохимически процеси. От гледна точка на идеализма съзнанието е егото, „Аз”-ът, духът, енергията, душата, всички пътешестващи в „пространство на варианти”.

Данните за движение на материята се пазят в информационно поле, което авторът Вадим Зеланд е нарекъл ”пространство на варианти”. То съдържа информация за всичко, което е било, което е и което ще бъде (кн.„Транссърфинг на реалността”). Не съществуват никакви ограничения като „сценарии” за съдбата на човека, защото това „пространство на варианти” е безкрайно и когато нашето съзнание пътешества в него, то оформя нашата реалност.

„Пространство на варианти” – това е безкрайно поле от информация, съдържащо всички възможни варианти на всякакви събития, които могат да се случат
То служи за координатна мрежа на всяко движение на материята и представлява верига от причини и следствия. И най-малкото незначително събитие може да преобърне ходът на събитията.

Следствието в „пространство на варианти” винаги е разположено близо по отношение на своята причина. Следва едно след друго, затова и секторите на съдбата се разпределят по линията на живота. Животът на човека тече умерено по една линия до тогава, докато не се случи нещо, което да промени „сценария”. Тогава съдбата прави завой и преминава в друга линия на живота. Ние се стремим да осъзнаем смисъла на всичко, което виждаме около себе си, опитваме се да отговорим на въпросите, които ни интересуват, като създаваме всевъзможни „картини на света”.

Откъде извлича съзнанието ни огромни обеми от информация? Почти цялото знание за точните науки е получено не по логически път , а посредством интуицията. Това се обяснява с наличието на „информационна банка”, с която взаимодейства нашето съзнание.

Цялата история, цялото минало и настояще се намират в едно Поле на Събития. Всички те са отразени в Информационните Полета на Вселената. Всичко, което ни заобикаля, е способно да записва и пази информация на всички условни нива на Многомерните Пирамиди. Всичко, до което се докосваме и си взаимодействаме, мени своето първоначално енергоинформационно състояние.

Алберт Айнщайн в продължение на целия си живот се опитвал да създаде „Теория на всичко“, която би обхванала всички закони на Сътворението.
.
Хю Еверет предложи теорията за разделяне на световете, чиято същност е, че всеки миг
всяка Вселена се разделя на множество себеподобни, а вече в следващия миг всяка една от новородените вселени се разделя абсолютно по същия начин. И в това огромно множество има множество светове, в които съществуваме ние.

Според мнението на Анатолий Акимов – авторът на теорията за торсионните полета,
Индивидуалното съзнание е способно да предизвика изменение в структурата пространство-време. „Общуването“ на индивидуалното съзнание с космическата „банка за информация“ се осъществява посредством взаимодействието на торсионните полета с невронната мрежа на мозъка.

Нашият видим свят не е единствен във Вселената. Времето не е линейно. Различните слоеве от времето се натрупват един върху друг и ние живеем в тях едновременно хиляди животи в хиляди различни епохи на миналото и бъдещето. Настоящето, миналото и бъдещето там са слети в едно и ние можем да пътешестваме през тях.

Карлос Кастанеда от своя страна е бил убеден, че „Светът прилича на глава лук със своите различни нива. Този свят, който ние познаваме, е само един от многото. Понякога ние пресичаме границите и излизаме на други нива, други светове, които много приличат на нашия свят, но не съвпадат с него“.

Човек живее едновременно с всичките си лица от своите прераждания в многомерното Поле на Събитията, където не само миналото влияе на бъдещето, но и обратно. Вселената е съставена от нива, които човешкото съзнание може да пресича и е възможно ние да живеем сега и на други нива, в други „слоеве на лука“

Франк Вилчек е написал: „Нас ни преследва съзнанието за това, че безкрайното количество на едва-едва различаващите се от нас копия живее своите паралелни животи и във всеки момент все повече двойници започват съществуването си, като заемат място в един от нашите възможни варианти за бъдещето.“

Мичио Каку мисли, че във всеки един момент от време Вселената се разделя на две и става звено от безкрайната поредица от делящи се вселени. Според този сценарий всички вселени са възможни и всяка от тях е също толкова реална, както и всички останали. Хората, които живеят във всяка една от вселените, могат да твърдят, че именно тяхната вселена е истинска, а всички останали са плод на въображението.

Тези паралелно съществуващи вселени не са ефимерно съществуващи призрачни светове. Във всяка вселена ние виждаме толкова реални и обективни предмети, и толкова реални и обективни конкретни събития, както и във всяка друга.

Учените предполагат, че в далечно бъдеще ние ще можем да съединим  своето съзнание с нашите робототехнически постижения с помощта на модерното ДНК- инженерство, нанотехнологиите и робототехниката. Цивилизацията може да се опита да изимитира действията на природата и да изпрати свои „семена“ през портала, като използва най-съвършената нанотехнология.

Стивън Хокинг мисли, че квантовата теория допуска пътешествия във време на микроскопична основа. Както пише Мичио Каку (“Паралелни светове“), ако Хокинг е прав, то високоразвита цивилизация би могла да вземе решение да измени своето физическо съществуване, като приеме такава форма, която би могла да издържи най-тежкото пътешествие назад във времето или в друга Вселена, по пътя на сливането на въглерода със силиция и да доведе своето съзнание до чиста информация.