Да срещнеш спокойни и усмихнати лица напоследък е истинска находка. По улиците бродят опънати нерви, мрачни погледи, навъсени физиономии. А може би не искат да са такива. Но не знаят как да се променят. Ето няколко ценни напътствия как да съхраните нервите и спокойствието си в няколко от най-масовите батални сцени на големия град.

Вие чакате

Автобусът се изниза под носа ви и сега колко още ще чакате? Не е ясно! Тълпата на спирката продължава да набъбва. Пулсът ви се ускорява, яд ви е на всичко и на всеки!

1. Излезте от тълпата – вие се намирате в силно наелектризирано от очакване поле и негативните емоции се предават от човек на човек. Престанете да се взирате напрегнато в далечината кога ще изгрее на хоризонта дългоочакваният автобус.

2. Съсредоточете вниманието си върху нещо приятно: птица, интересна сграда, красиво палто. Ако пък чак толкова няма приятни неща около вас, погледнете небето – то винаги е там и винаги е прекрасно.

3. Колкото повече си повтаряте “няма го автобуса, няма го, няма го, няма го!”, толкова повече си разсипвате нервите и толкова по-тягостно ще ви се стори чакането. Ако погледът ви се отмества към посоката, от която трябва да се покаже вашият транспорт, повтаряйте си: “Идва! Идва! Идва!”

4. Спомнете си великата мисъл: “След автобус и след мъж/жена никога не се тича! Винаги идва следващият!”

Вие закъснявате

Стрелките на часовника изведнъж започват да препускат като въртележка. Вие катастрофално закъснявате! Давате си сметка, че жалки оправдания от рода на “задръствания”, “спря ме КАТ”, “часовникът ме подведе” този път няма да ви спасят.

1. Когато си уговаряте среща, винаги предупреждавайте за допустимото 10-15 минути закъснение. В големия град това е напълно нормално. Никога не определяйте място на срещата на улицата. Дори да са само въпросните 10-15 минути, който и да ви чака на студ и вятър, ще си спомни всички ваши грехове и недостатъци.

2. Постарайте се да стопирате тревогата от закъснението и си задайте въпроса: “И какво, ако не отида навреме?” Най-вероятно ще си отговорите, че светът няма да свърши. Възможно е всичко да приключи с няколко неприятни думи или обиден поглед. А струва ли си заради това да сe докарате до прединфарктно състояние?

3. Ако има начин да промените ситуацията, направете го. Например вземете такси. Винаги е по-добре да изгубите пари, отколкото нерви.

Ядосват ви

Магазинерката (или таксиджията) няма дребни, не е на кеф и ви е казала всичко, което мисли за притежателите на едри банкноти. В градския транспорт са ви блъснали, а на всичкото отгоре и ви обвиняват: “Ами не стой насред пътя!” Юмруците ви се свиват, тялото ви се напряга, дишането е учестено и повърхностно.

1. Съсредоточете се върху дишането и го регулирайте: започнете да дишате бавно и дълбоко. Отпуснете се, като си представяте как върху вас струи прохладен покой.

2. Бройте от 100 до 1. Ако не помогне, започнете отначало.

3. Спомнете си смешен епизод от филм или от живота ви и се опитайте наум да го разкажете на някого.

4. Представете си местенце, където винаги ви е било топло и комфортно: в бабината кухня, на веранда в слънчево лятно утро, на плажа.

Провокират ви

Никъде другаде бушоните не гръмват толкова лесно както в препълнен градски транспорт. Личните граници са нарушени. Ако разстоянието един от друг е по-малко от 10 сантиметра, тялото и психиката получават сигнал за заплаха. Дискомфортът от неудобното положение на тялото, негативната аура – рано или късно нечии нерви се взривяват. И се опитват да ви въвлекат в скандал.

1. Мислено изградете препятствие между себе си и раздразнения спътник: непробиваемо стъкло, поток светлина, която се лее отгоре. Или пък се “обвийте” в полиетилен.

2. В никакъв случай не отговаряйте на реплики и обвинения. Придайте си вид на бездушна вещ.

3. Скандали често провокират т. нар. енергийни вампири, които не умеят да се зареждат от никакви други емоции и преживявания освен от раздразнението на околните. Може случаят да е такъв, затова мислено си повтаряйте посланието: “Така ти се пада!”

Играят ви по нервите

Бързате, а касиерката или магазинерката попълва някакви бумаги, размотава се с телефонни разговори, отвлича си вниманието с разговори с колеги. Очевидно тества търпението ви.

1. Задайте си въпроса: трябва ли да преживявам емоции по заповед на тази госпожица?

2. Успокойте се с достъпен и проверен способ.

3. Дайте на тази госпожица мислено това, което според вас й липсва. Може би мечтае за любов, а няма ухажори? А сега вижте как се променя лицето на касиерката.

Чувствате се неловкo

Влизате в луксозен магазин и продавачката ви пронизва с поглед като рентген. Разбрала, че нищо няма да купите, мълчаливо ви облива с вълна от презрение.

1. Задайте си въпроса: а може би продавачката няма нищо общо? И всичко това си го внушавате сами, защото знаете, че нямате достатъчно пари, т.е. достойни сте за презрение?

2. Кажете си, че в крайна сметка не сте дошли при продавачката. Така или иначе в този магазин нищо не й принадлежи и едва ли тя самата може да си позволи да си купи нещо.

3. Мислете за това, че дори и нищо да не си купите, имате право да разглеждате и да пробвате.

4. Старайте се да разглеждате стоките с отношение, любувайте им се. Тогава никой няма да ви направи забележка и няма да ви гледа отвисоко.

Свидетел сте на произшествие,

катастрофа, взрив и т. н. – уви, това вече е ежедневие. Пред очите ви се е случила трагедия. Вие сте потресени – та нали на мястото на нещастието можехте да бъдете и вие.

1. Преодолейте любопитството и не разглеждайте мястото на произшествието. Не стойте сред зяпачите. Бързо се оттеглете.

2. Ако вашето въображение възпроизвежда сцената на злополуката отново и отново, забранете си да мислите за това. Представете си вълшебна гума, която изтрива страшните картини. Заменете ги с приятни: горска поляна след топъл дъжд, листопад в парка в топъл ден на циганското лято.

3. Не разказвайте с подробности това, което сте видели, на своите близки и приятели. Първо, ще разтревожите тях, второ, вие самите отново ще попаднете в плен на негативните емоции.

4. Ако ви преследва мисълта: “Можеше на мен да се случи, можеше да загина аз”, продължете я така: “Но аз не бях там, защото моят ангел-хранител ме пази. Защото още съм нужен в този живот.”

Автор: Катя Павлова