Ако човек иска да бъде здрав, то първо трябва да бъде попитан,
дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.
Хипократ
Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден.
Едмънд Спенсър
Между човешкият ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания.
Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителния гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.
Много малка част от хората, дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат.
Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт. Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дистрес.
Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система.
Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да сенаправи някаква промяна, която да доведе до се приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот.
Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му, най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Вътрешните конфликти в тези периоди извеждат човека от неговото познато и обичайно равновесие, правят го тревожен и притеснен, страхуващ се от новото състояние и по-лесно податлив на заболявания. В същото време болестта дава необходимото време за адаптиране и приспособяване на човека към новите обстоятелства. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли, това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.
Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне баланса на цялостното хармонично съществуване на организма.
Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система.
Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани по между си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.
Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.
Факт е, че около 75 % от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, които отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво.
Още в ранното детство в човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената личната представа за света и реалността. Личната реалност се изгражда на базата натрупаният индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите. ВЪНШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА ОТРАЗЯВА ВЪТРЕШНИЯ.
Човешкият житейски опит е различен. Различни са и условията и средата, в която расте и се развива детето. Всеки човек още от раждането си се намира под различни въздействия и независещи от него външни фактори – семейство, близки, общество, училище, медии и т.н. На базата на тези влияния се формират вярвания , убеждения, ценности и мотивация, чрез които се изграждат модели на поведение и вътрешната нагласа на индивида, която формира личната реалност. Така още в детска възраст, всеки един човек изгражда строго индивидуален модел на лична реалност, с които живее през целия си живот.
Няма добри и лоши модели, те са просто различни. Важното е доколко моделът е полезен и успешен в различните етапи от развитието и живота на индивида. До определен момент и при определени събития моделът може да е успешен и полезен, но при внезапно променени условия, би могъл да създава дискомфорт и конфликтни ситуации. От една страна моделът помага на човека да се справя с живота си, да се адаптира към новите условия в него, но от друга създава определени ограничения и стереотипи, които в даден етап пораждат чувство за неудовлетвореност и непълноценност.
В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво.
В човешкото тяло се отразява всичко, което протича на съзнателно и безсъзнателно ниво. Разумът притежава свои собствени механизми за самовъзтановяване. Той има специални модели и символи, за предаване на съобщения, когато нещо дълго време не е наред и води до дискомфорт.
Човек възприема информация чрез 5-те сензитивни канала – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус. Всеки индивид има съзнателни сетивни граници на възприятие, обусловени от органите, които ползва във всекидневния си живот. На подсъзнателно ниво тези граници са неограничени. Чрез езика, националността, обичаите и традициите на етноса, историята на народа и държавата, към която принадлежи, човек използва социалния опит на групата. Този социален опит е пречупен през призмата на личната индивидуалност, която започва да се формира още в момента на раждането. Личната индивидуалност е съвкупност от мисли, емоции, навици, преживявания, интереси, модели на поведение, начини на реагиране спрямо едни или други събития, отношение към себе си и към близките хора, отношения и вярвания за света и другите.
Така се формират специфични, строго индивидуални, предписания, убеждения и вярвания на подсъзнателно ниво, които създават личната реалност на човека.Всеки човек живее в собствения си свят, които се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Личната реалност, ако не ни удовлетворява може да бъде променена, чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот.
Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на семейството започват, съгласно собствените си вярвания, убеждения и ценности да влияят върху възприятия му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от близките си, като реална действителност, без да може да различава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и практика в детска възраст, невъзможността на детето да се справя, без помощта на възрастните, не могат да му позволят да прави реална преценка.
Възприятието на детето за света и за другите е отражение на възприятията и вярванията на близките възрастни. Това е един кръг, предаван от поколение на поколение, като своеобразна подсъзнателна програма за възприемане на света. Тази програма действа на ментално, психично и физиологично ниво и се задвижва от човешките мисли, желания, намерения и емоции. Мислите са облечени с думи, образи, звуци, чувства, емоции. Те формират моделите на поведение, които зависят от възприятията, убежденията и представите, формирани от заучените модели и наблюдаваните програми на поведения.
Най-сложният познавателен психически процес е мисленето. Мислите са форми, образувани в съзнанието, които създават моделите на света и неговото представяне, съобразно намеренията и желанията. Мисленето е процес на отражение в мозъка на обкръжаващия, реален свят. То е резултат от дейността на мозъчната кора. В неговия процес участват сложни вериги от непрекъснато усложняващи се асоциации – мисловни връзки, създадени в сферата на първата и на втората сигнална система. Мисълта притежава силна енергия, която може да създава и формира определени събития в човешкия живот.
Човек възприема съзнателно 18%, като факти, събития и явления от това, което се случва. Останалите 82% са подсъзнателно възприемане на самата действителност или реалност.
Светът на човека е отражение на неговите мисли. Всяка случайност е подсъзнателна закономерност. Промяната в живота е възможна чрез промяна на подсъзнателната лична програма, т.е. чрез промяната на себе си. Подсъзнанието контролира всичко, което се случва в организма, чрез мозъка и функционирането на централната и периферната нервна система. Подсъзнанието има способност да решава самостоятелно каква и колко информация да подаде на съзнанието. Неутрализирането на личната негативна вътрешна програма води до здрав, пълноценен и хармоничен живот. Мислите са универсални форми на енергия, които притежават съзнателна плодотворна или разрушителна сила.
Болестите, стреса и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения.
Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи не се занимава с психологичните причини отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симтоми се проявяват отново, но с по – голяма сила, а в не редки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот.
Човешкият организъм е едно цяло, което обхваща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен от подсъзнанието към съзнанието за нарушаване на равновесието в организма на физическо и на психично ниво. Болестта е вид съобщение, което ни предупреждава, че нещо в мислите, чувствата и в поведението ни е в дисбаланс и влиза в противоречие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и емоции на физическо ниво.
Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта, като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява, като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Неразбирането на целта и смисъла на собствения живот водят до дълготрайно объркване, до стрес, които отключва болестното състояние.
Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.
Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.
ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота.
Всяка една стресова ситуация е придружена с определени емоции. Дълготрайното натрупване на негативни емоционални състояния води до изтощение на психиката и организма, които имат предел на поносимост. Когато стресът и тревожността са дълготрайни, те в един или друг момент достигат до индивидуалният предел и отключват различни заболявания. Натрупването на непреработени стресогенни събития води до изтощение на организма и на психиката и ги прави особено уязвими. Ако мъчителното безпокойство, относно случващи се събития или такива, които индивида предполага, че могат да се случат продължи повече от шест месеца се поражда генерализирана тревожност. Тя се отличава с много висока тревожност и притеснения, свързани с ежедневни дейности, страх, придружен от все по-засилваща се негативност и предположения за лоши неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, но човекът не осъзнава това. Животът му се превръща в ежедневен страх, тревога, притеснения и безпокойства, които постепенно парализират ежедневието и нормалното му функциониране. Тялото започва да работи, с високо ниво на напрежение, което причинява различни соматични реакции /учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и стегнатост по цялото тяло, главоболие, безсъние, липса или повишен апетит и др/. Това води до натрупването на дистрес, които отключва болести.
В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.
Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, чувство за безопасност, чувство на облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.
Към негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, злоба, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност и др.
В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно. Тогава човек става тревожен, подтиснат, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става особено податлив на стрес и уязвим на стресогенни реакции, а това води до отключването на болести.
Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора, водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите в повечето случай свят.
Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си.
Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести.Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение.
Когато човек промени начина си на поведение срещу даден човек или ситуация това води до промяна и на самата ситуация или взаимоотношение. Всичко, което тръгва от нас, стига до другите, но винаги в даден момент се връща с по-голяма сила при нас. Когато човек създаде около себе си пространство на любов, разбирателство и радост, той започва да привлича същото в живота си. Когато човек промени начина си на мислене, действия и поведение, заобикалящият го свят също се променя. Новите мисли и модели на поведение, създават нови позитивни и благоприятни за личността ситуации.
Проявата на неуважение към другите е преди всичко проява на неуважение към себе си. Когато човек критикува, той смята, че неговият начин на възприемане на ситуацията, събитието и света е единствено правилен. Осъждането е производно на горделивостта и егоизма. Осъждането на подсъзнателно ниво е бавен и разрушителен процес, които води най-често до онкологични заболявания, наркоманна и алкохолна зависимост и злоупотреба. В момента, в който човек започне да критикува и осъжда, той започва да изпитва недоволство. От живота му си отиват радостта, хармонията и спокойствието. Неприязанта, недоброжелателното отношение, враждебността към някого и нещо, водят до силна агресия, насочена към външния свят, която предизвиква онкологични заболявания, кожни болести, язви, наркомании и алкохолизъм.
Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление –безразличие и равнодушие, които са подтисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите. Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания.
Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Подтиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката.
Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания. Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.
Как да трансформираме гнева си?!…Възможно ли е това чрез промяна на мирогледа или чрез работа?!.. Работата – физическа, умствена, творческа, каквото и да е помага, но временно.
По- добре е да се научим да не си създаваме ситуации, които да предизвикват гняв у нас. Никой от околните не е длъжен на никого с нищо. Когато човек смята, че към него се отнасят несправедливо, той започва да се чувства обиден. Обидата е отговор на оскърбление, огорчение, причинена болка, загуба на самоуважение, насилие във всичките му форми, било то физическо, вербално или инструментално. Обидата по своята същност е дълбоко потискан гняв. А гневът, води до проява на агресия, а не в редки случай до сляпа ярост, при която човек се ръководи единствено от инстинктите си и може да извърши най- тежко престъпление, за което след това да съжалява цял живот.
Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си.
Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, които срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение.
Производна на обидата и гордостта е отмъщението. Желанието за отмъщение води до травми, парези и нещастни случаи. Ядът е емоция, породена от неуспехи и поражения. Той води до натрупване на подсъзнателна агресия, към себе си, която от своя страна отключва поражения в черния дроб и в бъбреците. В живота няма успехи и неуспехи, а резултати. Ако един резултат не ни устройва това означава, че нещо трябва да се промени в начина ни на поведение, което ще доведе до различен резултат.
Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за които е готов в определения момент. Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя ПЪТ. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него. Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също. Много хора постоянно са недоволни от себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх. Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му и във формирания му мироглед.
Една от причините за страховете е вкопчването силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/ към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.
Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел. Подтискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия.
Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То винаги е съчетано с лицемерие и завист. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.
Ревността е едно от най-пагубните чувства. Чувство, което убива любовта, разрушава взаимоотношенията и води до сериозни заболявания. Личната история на всеки човек се създава от събитията, опита и взаимоотношенията в живота му. Подсъзнанието съхранява цялата индивидуална /лична/ информация. Съзнателното отношение се променя и обогатява постоянно, но подсъзнанието запаметява всичко преживяно и оказва влияние върху живота на индивида. Човешкият мироглед се формира отначало под въздействието на родителите, училището, обществото, медиите. С течение на времето се превръща в подсъзнателна програма на поведенчески модели, която би могла да бъде съзидателна или разрушителна.
Подсъзнанието съдържа в себе си и информация за всяко събитие, което се случва във Вселената. Болестта е сигнал за нарушаване на хармонията и равновесието с Вселената. Всяка болест е предупреждение за належаща промяна и необходимост от ангажиране да поемане на лична отговорност за живота си. Когато човек иска да се откаже от някой вреден навик, най- лесно това става, ако си създаде друг, но полезен навик.
Болестта е такова състояние на тялото, което дава сигнал, че има нарушение на цялостта, или дисбаланс и липса на хармония между психично /духовно/ и физиологично / физическо/ ниво. Симптомите й са физически израз на психични, дълго време не разрешавани конфликти.
Човек се разболява, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се разкъса цялостта му между психично, физично и ментално ниво.
Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта
– Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение
– Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина
– Амнезия – Страх , бягство от живота.
– Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.
– Невралгия – Нарушения в общуването и във възприемането на околния свят.
– Радикулит – Страх и безпокойство свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
– Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, подтиснат гняв неумение за изразяване на любов.
– Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност
– Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.
– Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.
– Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка, дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
– Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
– Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
– Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
– Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.
– Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.
– Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.
– Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
– Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани
– Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.
– Астма – Подтиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.
– Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.
– Гърло, ангина, ларингит, фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, подтискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.
– Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.
– Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
– Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
– Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане за безизходица.
– Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
– Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните силна зависимост от тях.
– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
– Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
– Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар
– Заболявания на краката – Емоции свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
– Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
– Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
– Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.
– Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стреса и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които съчетани с психотравматичен стрес водят до ракови заболявания.
– Алкохолизъм – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола, като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.
