Диетологът д-р Райна Стоянова разяснява здравословно ли е това.
Диетата с бавни въглехидрати е създадена от Тим Ферис.
Целта й е да свалим килограми, без да полагаме много усилия. На първо място, трябва да се отбележи, че не всички въглехидрати, както и не всички мазнини са еднакви.
Сложните, от биохимична гледна точка въглехидрати, не означават непременно „добри“ въглехидрати, ако те са с висок гликемичен индекс или казано по друг начин – покачват твърде бързо инсулина.
Съвременното разбиране за Диета с бавни въглехидрати включва съотношение белтъчини:мазнини:въглехидрати както следва: 30:15:55, а не както бе в миналото- 5-10% за мазнините, 10-15% белтъчините и останалите 75-85% за въглехидратите.
Въпреки съвременната модификация на диетата, много от хората не успяват да свалят вече качените килограми, хранейки се по този начин, независимо че приемат точните калории.
Това се дължи най-вече на едно състояние, наречено инсулинова резистентност, при което панкреасът секретира повече инсулин от необходимото и/или периферните тъкани са изгубили способността (резистират) на инсулиновото въздействие, а именно утилизацията на въглехидратите и превръщането им в енергия.
Как да разберем дали сме инсулино-резистентни?
Това понякога не е лесна задача и се налагат множество лабораторни тестове и калкулации. Обикновенo хората с инсулинова резистентност складират повече мазнини в коремната област и именно при тях спазването на ВВД едва ли е добро решение.
От спазването на ВВД ще имат полза хора с нормален въглехидратен метаболизъм, тоест с добра инсулинова чувствителност. Най-добро приложение има при активни спортисти, особено в периоди на покачване на мускулната маса.
Редуцирането на подкожните мазнини с този начин на хранене е възможно при правилен подбор на храните и тяхното количество, както и времето им за прием. На първо място трябва да се поставите в условията на отрицателен калориен баланс, тоест да приемате по-малко енергия чрез храната, отколкото изгаряте.
Освен това, въглехидратите, които избирате, трябва да се усвояват и изгарят бавно, като по този начин нивата на кръвната захар ще се променят плавно, респективно без пикове и спадове на инсулина. Такива са най-вече технически необработените храни: кафяв ориз, овес, пълнозърнести и ръжени хлябове, бобови.
Въпреки по-високия гликемичен индекс, картофите също могат да спаднат в групата при правилното им комбиниране със зеленчуци и източници на протеини, които ще забавят тяхната абсорбция и съответно утилизация. Що касае плодовете, те могат да се използват също, но най-вече сутрин и разбира се в умерени количества.
Цялото количество въглехидрати за деня трябва да бъде разпределено на приблизително равни количества между храненията, тъй-като не само „бързите“ покачват инсулина, но и „бавните“, особено когато са в големи количества и в един прием.
Постоянно високите инсулинови нива имат съхраняващ мускулите ефект и не се наблюдава характерния за ниско-въглехидратната диета спад на метаболизма след няколко седмици, тъй-като се запазват нивата на тиреоидните хормони.
След всичко казано дотук, моят съвет е – преди да прибегнете към каквато и да е диета – да се посъветвате със специалист и да прецените внимателно какъв е вашият метаболизъм и кой е най-правилният и дългосрочно ефективен начин за достигане и поддържане на желаните килограми.
Източник: edna.bg
