Токсоплазмозата е остро протичащо паразитно заболяване, причинено от едноклетъчен паразит, наречен Toxoplasma gondii.
Човекът, както и други животни – домашни и диви, се явяват междинни гостоприемници, а крайният гостоприемник на инфекцията са представителите на семейство котки, считани за най-значимите резервоари. Животните и човекът се заразяват с паразита чрез заразено месо, при контакт с фекална маса от котка, а е възможно и трансплацентарнопредаване от майка на плода.
Най-често инфекцията настъпва при консумация на недобре кулинарно обработено месо, много често свинско, агнешко, дивеч, съдържащо цисти на токсоплазмата. Нерядко става въпрос само за контакт с устата по време на третирането на суровото месо или използването на недобре измити ножове, прибори, дъски за рязане.
Други обстоятелства, при които настъпва заразяване, са почистването на тоалетната на домашна котка или работа в градината, в пясъчна площадка и др., при което след контакт с фекалиите ооцисти могат да попаднат в организма през устата. Макар и паразита да е изолиран по козината на котките, той обикновено не е патогенен и се смята, че заразяване при галенето и играта с котка е изключително рядко. Самите домашни любимци могат да се инфектират след изяждането на заразен гризач. Няколко седмици след това те започват да отделят с изпражненията ооцистите, които от своята страна стават заразоспособни няколко дни след престоя навън.
При вродените форми на заболяването инфекцията е трансплацентарна. Рядкост е при кръвопреливане или трансплантация на органи да настъпи заразяване.
Погълнати от човека от цистите и ооцистите се развиват благополучно други морфологични форми на паразита – тахозоити, които са способни да инфектират вид бели кръвни клетки, чрез които стигат до различни органи. Така те могат да се локализират в мозъка, белите дробове, сърцето, мускулите. При лица със запазена имунна система токсоплазмите обикновено преминават в латентно състояние, формирайки цисти с възможност за реактивиране при условия на имуносупресия.
Какви са симптомите на токсоплазмозата?
Инфекцията при лица със запазен имунитет протича благоприятно с дискретна до изразена грипоподобна симптоматика. Най-често се наблюдава увеличение на лимфните възли в шийната област, без съпровождаща болезненост в тях. Сред възрастни обичайно се засяга една група лимфни възли, но при децата – не рядко се ангажират и повече. Понякога състоянието персистира в продължение на един-два месеца, рядко още по-дълго.
При случаи на имуносупресия при СПИН или трансплантация, при провеждане на химиотерапия и др., е възможно да се наблюдават тежки органни поражения – засягането на мозъка – енцефалит или менингит, на сърцето – миокардит, при локализиране на процеса в белите дорбове – интерстициална пневмония, хориоретинит – засягане на окото по-рядко и други в зависимост от засегнатите органи. При тези случаи обикновено се касае за реактивиране на латентна инфекция.
Ако заразяването е настъпило преди забременяването на практика няма опасност за плода от трансплацентарно инфектиране. Но ако майката се зарази по време на самата бременност, дори и при нея да няма клинична изява (в 90% от случаите), то риск за плода има. Възможен изход са както аборт или мъртвораждане, така и вродена токсоплазмоза. По-опасни за плода са първите три месеца, по-малко второто тримесечие. Най-характерно е засягането на ЦНС с възможна хидроцефалия или микроцефалия, неврологична симптоматика, изоставане в психомоторното развитие, хориоретинит. При заразяване през третия триместър обичайно вродената инфекция е безсимптомна.
Какви изследвани се извършват?
Ключови за поставяването на диагнозата са серологичните изследвания. Показателни за остра инфекция са откриването на специфични антитела от клас IgM и нарастването на титъра на IgG антитела четирикратно в рамките на две седмици. Стабилно ниво на последните предполага стара инфекция.
Директно установяване на паразитозата е възможно чрез PCR (метод, изолиращ ДНК от микроорганизма) или биопсия или спинална пункция, доказващи самите паразити.За поставянето на диагнозата в помощ идват и редица лабораторни и образни изследвания.
Какво е лечението и профилактиката на токсоплазмозата?
Лечението на токсоплазмозата се осъществява по схеми с препаратитие пириметамин с фолиева киселина, съчетан със сулфонамид или антибиотик, в доза съобразена с възрастта, наличието на бременност и състояние на имунната система.
Предпазване заразяването от токсоплазмоза е особено важно за жените в детеродна възраст и лицата с потисната имунна система. При това е необходимо избягване на работа в градина или извършването на такава с ръкавици. Желателно е грижите за тоалета на домашна котка да се извършват от друг член на семейството. Да не се допуска контакт с котки, пребиваващи във външна среда, при което е възможен достъп до заразени гризачи. В апартамент е нецелесъобразно допускането на случайна котка, както и галенето и играта с улични такива. Домашните любимци е редно да бъдат изследвани за носителство на паразита.
Необходимо е избягване обработката на сурово месо, щателно почистване на изпозлваните прибори и дъски за рязане след употребата им и изрядна кулинарна обработка.
