Понякога е най-тежко, когато сами лъжем себе си и вярваме, че нещо ще се промени.
Знаете ли коя е лъжата, в която всички вярваме? Коя е фразата, която често си повтаряме сами? Кои са онези думи, с които залъгваме себе си и околните? Това е изречението “Този път ще бъде различно”.
Този път няма да боли от любовта, този път всичко ще бъде наред, този път му прощавам за последно, този път си тръгвам завинаги, този път ще ме обича както заслужавам…
Но този път никога не идва. Всеки път оставаш разочарована, с разбито сърце, с разбити мечти и надежди. Защото всеки път нещата са едни и същи. Сякаш си поставена по средата на някой дяволски кръг, от който няма измъкване.
Защото в живота на всяка жена има по един мъж, за който тя копнее и чийто образ идеализира, но суровата реалност показва, че този човек не заслужава и капка от горещите ти сълзи.
Истината е, че нещата ще станат различни, ако самата ти направиш достатъчно усилия и започнеш да живееш живота си по твоите правила. Вярвам, че онова, което търсиш, търси и теб. Енергията, която излъчваш рефлектира върху останалите и като бумеранг се връща отново в живота ти.
Ето защо трябва да внимаваме в какво вярваме и какво си мислим, че искаме. Не ти трябва човек, който е красив отвън, но е гнил отвътре. Не ти трябват мили думи, когато липсват действията. Не ти трябват обещания, когато знаеш, че са само празни приказки.
Надеждата е плашещо нещо. Тя наистина напуска кораба последна, но може да повлече и самата теб във водовъртежа от лъжи и илюзии, в които ти се иска да вярваш. Един човек няма да се промени, ако не го иска със сърцето си.
И най-важното – ти няма да го промениш, никога, при никакви обстоятелства. И нещата никога няма да са различни, колкото и да си повтаряш мантрата “Този път ще бъде различно”.
И знаеш ли, в това няма нищо толкова трагично. Големите трагедии в живота са други, те не носят мъжки имена, не се сънуват и в никакъв случай не се желаят. Всичко ЩЕ бъде различно, просто ти е нужна друга любов. Любов, която не те кара да искаш нещата да бъдат различни…
Източник: edna.bg