Има пътища, които не бива да се следват; войски, които не бива да се нападат; градове, които не бива да се обсаждат; позиции, които не бива да се оспорват; заповеди на владетеля, които не бива да се изпълняват.

Не повтаряй тактика, която веднъж ти е донесла победа. Нека способите ти се определят от безкрайното разнообразие на обстоятелствата.

Оттук следва, че успешният пълководец търси да влезе в бой, след като победата вече е извоювана; а онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой, а сетне търси победа.

Ето защо да водиш битки и неизменно да печелиш победи не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш.

Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.

Чувал съм за успехите на бързите военни походи, а не съм слушал за успехите на продължителните. Нитое една страна не е извлекла изгода от дълги войни.

Изкусният пълководец се грижи за цялостната мощ, без да изисква прекомерно много от отделния войник. Оттук и възможността да подбира подходящи хора за всяка цел и да оползотворява общата мощ.

Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.

Така е и при войната: трябва да се изплъзваш от това, що е силно, и да се устремяваш към това, що е слабо.

Войната е пътя на измамата. Ако наистина можеш нещо, прави се пред противника, че не го можеш, ако си близко, прави се, че си далеко, ако си далеко, прави се, че си близо.

Сто пъти да влезеш в битка и сто пъти да победиш – това не е най-доброто. Най-доброто е да покориш чуждата армия без да се сражаваш.