Понякога да си майка е като да си част от племе. Оглеждаш се из магазина, докато бебето в количката пищи, и срещаш погледа на друга майка. Тя се усмихва окуражително и леко свива рамене и знаеш, че те разбира. Тя е с теб в този адски момент, дава ти това късче кураж, от което толкова отчаяно имаш нужда.

Понякога се облягаш назад и с облекчение си напомняш, че има милиони други жени по света, които се чувстват така, както и ти се чувстваш, които минават през това, през което и ти минаваш. И това е магическо.

Понякога обаче… майчинството може да бъде наистина самотно.

Понякога стоиш будна посреднощ, кърмиш бебето, мъжът ти хърка до теб, котката спи в краката ти и дори лудите ти, бездетни приятели отдавна спят, а ти се чувстваш сякаш си единственият човек на света, който е буден.

Понякога се поглеждаш в огледалото и не познаваш човека, който те гледа оттам. Мазна, несресана коса, която има крещяща нужда от боядисване; тъмни кръгове под очите; бледа кожа, която не е виждала слънце сякаш от седмици. Дори отражението те кара да се чувстваш изгубена.

Понякога, когато разглеждаш Facebook, а бебето стои закачено за теб вече трети час, виждаш приятелите ти на почивка или в любимият ти бар, или смеещи се на шега, която само ти не разбираш.

Понякога, въпреки че си прекарала целия ден с друго човешко същество, залепено за гърдите си, имаш чувството, че и в пълна изолация. Не си изричала нормални думи с нормалния си глас на нормален възрастен човек и всъщност сякаш не си правила нищо продуктивно цял ден.

Понякога, въпреки че стои само на другия край на дивана, съпругът ти сякаш е на милиони километри от теб.

Защото кой има енергията за нормален разговор след цял ден шъшкане, гушкане и успокояване на нервно бебе? Да не говорим за каквото и да е била интимност…

Понякога майчинството просто е самотно. И това е окей. Защото знаете ли какво? То е също така и прекрасно. Удивително, вълнуващо, невъобразимо, както и милиони други синоними на “страхотно”.

Защото въпреки чувството за изолация и празнота сега, няма винаги да бъде така.

Някой ден бебето ще те погледне в очите и ще каже “мама”, ще се засмее, а ти ще знаеш, че точно така е трябвало да бъде. Някой ден то ще се изправи сам-самичко, ще направи няколко несигурни крачки и ще се озове в прегръдките ти, а ти ще се чувстваш по-горда от всякога. Това са моментите, които определят майчинството, не другите.

До всички майки, които имат чувството, че светът ги е забравил: повярвайте ми, не е. Той все още е тук и ви чака да се върнете към него. Това е просто период, приятели. Труден, но ще мине, както всички други периоди.

Междувременно, не забравяйте за племето си. Спомнете си за всички други майки по света, които се чувстват точно, както и вие се чувствате, минават през точно това, през което и вие минавате.

Разбираме ви. И сме с вас!

Източник: mamaninja.bg