Оказва се, че ако критикуваме някого, поемаме върху себе си негативната карма и лошите качества на този човек.

Така действа законът за кармата. По същия начин поемаме и качествата на личността, която възхваляваме.

Достатъчно е да четете житието на някой известен човек, който притежава определени качества, или да ги обсъдите с някого.

Отдавна е забелязано, че човек придобива чертите на човека, за когото мисли или говори. Затова дори западните психолози съветват да мислим и говорим за успешни и хармонични хора. Но колкото повече егоизъм и завист има у нас, толкова по-трудно ни е да казваме нещо хубаво за някого. Трябва да се научим да не критикуваме.

Един пример. От хороскопа на даден човек става ясно, че в определена година той ще се разболее сериозно. Но при него всичко е нормално. На въпроса какво е правил в този период, той отговаря, че е дал обет да не критикува никого. И твърди, че е забелязал как животът му се подобрява, духовната му практика е издигната на ново, по-високо ниво. Този, който ни критикува, ни отдава своята положителна карма и взема нашата негативна карма. Затова във Ведите винаги се е смятало за добър признак, когато ни критикуват.

Как работи речта с нашата карма?

В „Махабхарата“ се казва, че ако сте си набелязали нещо, искате да направите нещо, не бива да го споделяте с никого. Щом го направите, с 80% намалява вероятността това да се случи, особено ако сте разкрили плановете си на завистлив и алчен човек. Защо хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече? Те не губят енергия.

Друго просто правило, свързано с речта, е: ако сте направили на някого нещо добро и сте се похвалили пред други, в този момент губите положителната карма и всичките плодове на благочестието, които сте заработили с тази постъпка. Хората, които се хвалят, постигат малко. Затова не трябва никога да се хвалим с постиженията си, тъй като в този момент губим плодовете, които сме постигнали…