Дадох му път. Както правя всеки път. И двамата ставаме от седалките на метрото, но аз си знаех, че трябва да отстъпя – да проправя път, за да мине. Да му осигуря коридор, така да се каже.
Той гордо мина през него и… през мен. Пред мен. Не му и хрумна, че може да се усмихне и с жест поне да подскаже, че кавалерите изчакват дамите.
Мъжете днес не са мъжете от вчера, нали Ви е ясно? Мъжете днес се цупят повече от жените, имат сложни характери, с всекидневни и месечни цикли на настроенията са. Мъжете днес не отговарят, ако не им се говори и затварят телефоните, ако нещо не ги кефи в разговора. Мъжете днес са нервни, избухливи, често разстроени и много ядосани на жените. Мъжете днес не вършат много неща, които вършат жените. Единственото, което с удоволствие ни отстъпват, е чувството за вина. И усещането, че можем още, но не се стараем достатъчно. След мъжете днес често мирише на страх или арогантност, на пот или горделивост, на грях.
Знам, че има и други мъже. Знам, че целуват със страстта на младоженци, че купуват цветя, след дълги години съвместен живот, знам, че има такива, които се усмихват без повод и без непременно да флиртуват. Знам, че някои приготвят фреш от портокали, а други – вечеря за семейството. Знам, че има такива, които планини ще изместят, за да минем и дворец ще построят, за да сме до тях. Знам, че има и галантни мъже.
И се надявам, че мъжете от вчера ще дойдат отново в днешния ден.
Спешно е.
Автор: Мира Добрева
