Със сигурност на всички ни се е случвало да отговаряме на въпроса „Какви жени/ мъже харесваш?”. Направило ли ви е впечатление, че отговорите са с различно отношение при представителите на двата пола.
Жените винаги отговарят подробно и уверено на този въпрос, сякаш цял живот са се подготвяли за него.
Сякаш са се надявали някой да им го зададе, за да имат възможност най-сетне да разкажат за своите изводи по темата след задълбочено проучване.
Да, жените знаят какво искат от един мъж и какво харесват в него.
Те не отговарят само с няколко думи, като например, че харесват интелигенти, забавни и внимателни мъже. Те ще опишат подробно защо точно тези качества предпочитат, защо са по-важни от всички други, както и в какви моменти ще очакват господата да ги проявяват.
Да, такива са жените – разумни, задълбочени и винаги подготвени по въпросите, касаещи взаимоотношенията им. Или поне така си мислят.
При мъжете обаче положението е другояче. Изненадващо е, но на въпроса „Какви жени харесваш”, те никога не отговарят ясно, конкретно или смислено, както се очаква от един мъж, а по-скоро уклончиво и заобиколно. Някак си по женски.
Мъжете никога не казват какви жени харесват. За да разберете отговора на този въпрос, вие трябва да направите изводи на база метода на изключването, защото единственото, което ще получите като обратна връзка, е отговор какви жени не харесва въпросният господин. Да, мъжете са като малки деца – не знаят какво искат, но знаят прекрасно какво не искат.
Не искат жената да бъде грозна. Не искат да е тъпа. Не искат да е досадна. Не искат да ги занимава с простотии. Не искат да им отнема от личното пространство. Не искат да е ревнива и др.
Дали това не е признак на емоционална незрялост? Или просто е поредното доказателство за различния начин на мислене при мъжете и жените?
Струва ми се, че всичко се корени в желанието на мъжете да не се затормозяват психически. Те имат услужлив ум, който не им позволява да изпадат във вероятности и догадки относно възможността да срещнат жена, която с качествата си да задоволява всичките им потребности. Фантазията при мъжете отстъпва пред ярката им прагматичност. Те никога няма да знаят какво харесват в жените, но винаги ще знаят какво харесват в определена жена, когато я видят и опознаят.
За разлика от тях, жените имат склонност да си изграждат хипотетичен образ на перфектния мъж, с когото да прекарат живота си. Мисля си, че това обременява психиката на дамите. Когато не срещнат въпросния мъж, изпадат в отчаяние. Но щом срещнат близко до перфектния им образ мъж, той изпада в отчаяние, защото другата страна всячески се опитва да го промени, поставяйки го в илюзорните си рамки. Това наистина е адски изморително и не всяка психика би издържала на толкова силно натоварване, породено от несбъднали се очаквания.
Затова нека спрем да си задаваме един на друг този въпрос.
В крайна сметка, вместо да се интересуваме какви жени или мъже харесват другите, май е по-разумно да разберем дали хората харесват нас. 🙂
Автор: Тодор Капитанов
Източник: https://www.edna.bg
