Разликите в допаминовите рецептори могат да определят уникални особености и реакции за всеки отделен човек, в зависимост от гените му.

Учените от отдела по клинична медицина на университета в Архус, Дания установиха, че музиката и шумът силно влияят върху настроението и емоциите на човека, съобщи Science Daily. Според тях това се дължи на невротрансмитера допамин. Той е тясно свързан с емоционалното поведение и регулирането на настроението. Разликите в допаминовите рецептори могат да определят уникални особености и реакции за всеки отделен човек.

Според резултатите от изследването, водено от професор Елвира Братико – функционалните вариации в гена на допаминовия рецептор D2 (DRD2) предопределят влиянието на музиката и шума върху настроението и активността на мозъка в онези зони, които отговарят за емоциите. Следователно може да се регулира настроението, емоционалните реакции на поведенческо ниво и ниво неврони без лекарства, само с музика.

Експериментът е проведен с 38 доброволци. Учените са сканирали мозъците на участниците, докато те изпълнявали задачи за обработка на емоциите. Паралелно с това им била пускана музика или просто шум.

Оказало се, че при наличието на единия ген на рецептора, се повишава настроението на хората след слушането на музика. В групата с друг вариант на гена – настроението се влошило след шумово въздействие.

При тях, за разлика от шума, музиката понижила активността на една част на мозъка – ивичесто тяло, което отговаря за поведението и навиците. Докато при носителите на първия вариант на гена тя намалила активността на предфронталната кора, която е отговорна за емоционалното поведение и паметта.

“Това изследване представлява първото използване на генетичен подход за изображения в областта на музика и звуците, като цяло. Ние сме наистина развълнувани от получените резултати, защото те показват, че дори не-фармакологична намеса, като например музика, може да определя и регулира настроението и емоционалните реакции на човек, както на поведенческо, така и на невронно ниво”,  казва професор Братико.

“По-важното е, тези резултати ще насърчат търсенето на персонални музикални интервенции за лечение на мозъчни разстройства, свързани с аберантна допаминергична невротрансмисия както и анормално настроение и емоции свързани с мозъчната дейност”, допълва тя.

Изследването е публикувано в EurekAlert.