Преди години жените се чудеха как да накарат партньора да се обвърже с тях дългосрочно, а мъжете просто търсеха начин как да свалят някоя желана жена и рядко се питаха как и кога би трябвало да се обвържат. За мъжете ходенето по срещи беше на второ място, а първенството беше отредено на кариерното им развитие. И докато зрелостта, кариерният статус и натискът от страна на връстниците не се обединяха, мъжете не бяха склонни да се откажат от свободата, която статусът необвързан подсигурява.
Днес обаче жените имат по-голяма сексуална и финансова свобода, съответно тези по-големи възможности карат много жени да възприемат настройката на мъжете от едно време, преценявайки дали е в техен интерес да се отдадат на един партньор завинаги (и определено не преди да са приключили с изследването на всички възможности). Дори когато тяхното “време” наближава, те не се паникьосват както се е случвало в миналото, тъй като най-често отлагат това безпокойство за през трийсетте си години. Така си осигуряват повече време да изградят кариерата си, да се срещат с различни мъже и да наблюдават как и защо връзките успяват или се провалят.
Освен това в днешно време много мъже и жени се налага да се чудят дали човекът насреща наистина е този, за когото се представя. Често човек днес започва връзка буквално с непознати, срещнати онлайн, съответно вероятността да се окаже в напълно непознати води без карта или ориентир е голяма. Партньор, който изглежда искрен и истински, може в миг да изчезне без да остави и следа – просто се изпарява без каквито и да било обяснения, сякаш другият човек никога не е съществувал. Прекалено често хората премълчават важни истини за това през какво са преминали, кои са те в действителност и какво искат, докато връзката не се задълбочи.
Всичко това води до изцяло нов начин на възприемане на това какво означава обвързването, както и до въпроса дали въобще си заслужава човек да се обвързва дългосрочно. Как човек би могъл да знае какво ще иска след 10 години или дали сегашната връзка има потенциала да остане нещо трайно? Разбира се, абсолютната сигурност винаги е била нещо илюзорно, но все пак трябва да има някакъв начин да разпознаем кога потенциалната връзка си струва инвестицията.
Вярвам, че все още има солидни критерии, по които човек може да прецени дали да направи крачката към дългосрочно обвързване или просто в момента да се отдаде на краткосрочно изследване. И тези критерии не са нито мистериозни, нито трудни за разбиране, просто понякога не ги забелязваме, заблудени от медийните образи и нереалистичните очаквания:
1. Готовност
Няма точна формула, по която всеки човек да изчисли дали е готов да се обвърже трайно, но като цяло повечето хора могат да разпознаят кога търсенето на партньор започва да води до благонадеждни резултати. Доста са се поогледали, имали са както добри, така и лоши връзки, и са започнали да копнеят за по-дълбоко и по-трайно свързване с един човек, а не за постоянна новост. А може би са имали няколко прекрасни продължителни връзки, но тогава все още не са били готови да се обвържат трайно, а сега вече искат да се отдадат на един човек. Готовият за дългосрочно обвързване човек започва да търси в потенциалните партньори характеристики, които се запазват във времето, а не само такива, които носят временна радост. Готовият за обвързване човек е осъзнал какво може да предложи той и от какво се нуждае в една връзка, за да процъфтява. Той гледа реалността в очите и не крие собствените си недостатъци. Готовият за обвързване човек осъзнава, че добрата връзка се нуждае от постоянна инвестиция и посвещаване и не се заблуждава, че тази връзка се случва от само себе си.
2. Минал товар
За съжаление много хора пренасят в новите си връзки своите предишни разочарования. При някои бившите партньори все още “приятелски” се навъртат наоколо, а други така и не са се освободили от желанието да наказват бившия. В резултат на неуспешната връзка някои хора развиват определена пораженческа нагласа или нереалистични очаквания. Други пък в момента изживяват финансов катаклизъм, техен роднина се нуждае от помощта им или пък самите те имат друг вид недовършени дела или личностни характеристики, които са обричали връзките от самото им начало. Някои от нас все още имат неизлекувани рани, които могат да се проявят по неподходящ начин във връзката с новия партньор. Или пък отчаяно искат новата връзка да компенсира всички недостатъци на предишните. И често не виждат новия партньор истински, а го обвиняват за грешките на предишните си партньори. Но човек не може да сътвори ново начало, ако не се е справил с призраците от миналото. Разбира се, някои белези завинаги си остават с нас и новият партньор има пълното право да знае какво носите със себе си във връзката, преди да реши дали да скочи в тези води. Лошите преживявания от миналото не са проблем, проблем е единствено ако отказваме да се поучим от тях.
3. Осъзнаване какво води след себе си обвързването
Много хора решават да се обвържат твърде рано, докато все още са под въздействието на новото физическо привличане и страст. Но на подсъзнателно ниво в началото на взаимоотношенията ние най-често търсим връзка от типа родител-дете, която включва безусловно приемане и сигурност, съчетано с магнетичното привличане между двама възрастни. И когато дойде етапът, в който двойката започне да заменя тези очаквания за безусловно приемане и сигурност с възприемане на реалността, характерна за връзката между двама възрастни, много хора просто се разочароват и започват да се чудят дали любовта им не е била просто илюзия. Постепенно с утихването на първоначалното магнетично привличане, утихва и непоколебимият подсъзнателен стремеж да бъдем перфектните псевдо родители един за друг. В началото на връзката и двамата партньори са изявявали най-доброто от себе си и са потискали онези свои поведения, които е можело да разочароват партньора. Но когато автентичността на партньорите се прояви с пълна сила, е възможно те да не са развили достатъчно адаптивност и да нямат нужните инструменти, за да се справят с неочакваните пропуквания в идеалния образ, който са изградили за другия.
Но за изграждането на една стабилна връзка е необходимо тя да започне с откритост и автентичност от страна и на двамата партньори. Това означава, че и двамата поемат ангажимент да бъдат истински, директни, открити и уязвими от самото начало. Те разкриват пред другия кои са те в действителност във всяка сфера на своя живот. Те са наясно от какво се нуждаят, кои са, къде и с кого са били и защо предишните им връзки не са се получили. Те не се притесняват да споделят мечтите си, предизвикателствата, с които са се справили, какво могат да предложат дългосрочно и какво не, както и да говорят за начина, по който са се справяли със загубите в миналото. Готовият за стабилна връзка човек знае в каква личност иска да се превърне, както и от какъв вид партньор има нужда, за да го придружава в това му пътуване. Той знае, че обвързването и зрелостта вървят ръка за ръка, а неспазването на уговорките не може да е част от прекрасната връзка. Готовият за стабилна връзка човек напълно осъзнава, че животът понякога отрежда неочаквани и болезнени удари, но хората, които се обичат и ценят един друг, си партнират, за да станат още по-добър екип в този процес.
Готовият за трайна връзка човек знае, че принуждението и мъченичеството са врагове на стабилната и подхранваща интимност. И никога не би държал партньора или себе си затворник на връзка, която вече не ги удовлетворява. Готовият за стабилна връзка човек не си позволява подобна злоупотреба, нито пък я използва като заплаха. Вместо това той позволява във връзката да цари желанието всеки партньор да живее най-продуктивния за себе си живот, със или без другия. Интересното обаче е, че когато в една връзка не цари нужда или желание да притежаваш другия, желанието да останеш във връзката става дори още по-силно.
4. Вплитане
Партньорите с трайна щастлива връзка живеят в красотата на настоящето, но в същото време осъзнават, че понякога миналото се проявява и е необходимо да си припомнят уроците от него. Заедно те чертаят бъдещето въз основа на наученото и преживяванията си днес и в миналото. Така те вплитат миналото и бъдещето в настоящето, защото осъзнават, че това е съществена част от постоянно обновяващия се пъзел, който всяка двойка създава. Всяко ново изживяване произлиза от миналото и провижда бъдещето. Всеки партньор внася във връзката различна осъзнатост относно това как спомените от миналото и визията за бъдещето създават една постоянно променяща се връзка. Партньорите в една успешна трайна връзка постоянно си помагат да се справят с емоционалните си демони и да приветстват радостта от способността да създават по-добър живот заедно, отколкото биха могли поотделно.
Ето и 10 въпроса, които ще ти помогнат да определиш дали си готов да се обвържеш:
1. Разрешил ли си основните дилеми от взаимоотношенията си в миналото?
2. Знаеш ли кое предизвиква остра емоционална реакция в теб и наясно ли си как да успокояваш своята реактивност?
3. Можеш ли да споделиш кой си ти и какъв искаш да станеш ясно и честно?
4. Готов ли си да се откажеш от свободата да продължиш да изследваш други връзки?
5. Способен ли си да приемеш собствените си ограничения и да ги споделиш открито?
6. Мислиш ли, че можеш да продължиш да работиш за връзката, дори ако има неочаквани предизвикателства?
7. Напълно ли осъзнаваш, че връзката се нуждае от постоянна инвестиция от време, енергия и любов?
8. Възприемаш ли връзката като постоянно променяща се същност?
9. Готов ли си да станеш с другия постоянен екип като споделяш и съчетаваш ресурсите си с него?
10. Все още ли вярваш, че прекрасните дълготрайни връзки са възможни?
Партньорите в успешните дълготрайни връзки не изпитват абсолютно същите чувства всеки ден и всяка минута. Те знаят, че в един момент любовта расте, а в друг намалява и това е нормално. Те посрещат моментите на раздяла със смелост и вяра. Освен това са наясно, че понякога единият може да напредне малко повече, а другият да поизостане, но тези различия се изравняват във времето. Те с радост напасват индивидуалните си пътища, за да може връзката да процъфтява, но в същото време никога не биха държали насила партньора си във връзката ако тя вече не го удовлетворява. Не е лесно да посветиш сърцето, ума и душата си на друг човек, но успешните двойки споделят, че не биха могли да си помислят дори как биха живели по друг начин.
Наистина ли си готов да се обвържеш?
Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева