Хелън Фишър – биологически антрополог и автор на книгата „Анатомия на любовта“, твърди, че раздялата има психологически ефект върху съзнанието и тялото ни. Съществува научна обосновка затова защо е толкова болезнена, пише Business Insider.

„Вече знаем, че любовта е наркотик – казва Фишър. – Прекрасен наркотик, когато всичко върви наред и ужасен – когато нещата се объркат.“

Какво да правим тогава, когато настъпи моментът на раздяла? Според Фишър именно тогава трябва да третираме любовта като нещо, към което изпитваме силна зависимост. „Изхвърлете картичките и писмата. Или ги сложете в кутия, която качете на тавана.

Не пишете съобщения, не звънете на човека. Не ходете там, където е вероятно да се срещнете. Излезте със стари приятели, прегърнете ги. Това ще увеличи нивата на окститоцин в тялото и ще ви успокои. Ходете на фитнес – това ще увеличи допамина, ще ви зареди с енергия, оптимизъм, мотивация, ще ви направи по-фокусирани. По този начин ще увеличите и нивата на ендорфин, което от своя страна ще намали частично болката, която изпитвате.“

Фишър допълва, че хапчета като аспирин и адвил ще ви помогнат да облекчите част от физическата болка, която изпитвате след раздяла.

И не на последно място – колкото повече време минава от момента на раздялата, толкова по-малко дейности се наблюдават в мозъка, свързани с чувства на дълбока привързаност. С други думи – времето наистина лекува.

„Просто не правете нищо глупаво. Рано или късно ще настъпи денят, в който човекът, който дълго време не е искал да излезе от главата ви, вече го няма. Една сутрин ще се събудите и ще осъзнаете, че вчера въобще не сте мислили за него / нея. Противоположността на любовта не е омраза, а безразличие. Именно това трябва да правите, когато някой ви зареже.“, заключва Фишър.

Източник: http://www.manager.bg