Тази теория, за която авторите твърдя, че е подкрепяна от ред водещи учени звучи наистина налудничаво, но като се вгледаме в доказателствата, ясно виждаме, че тя посочва доста факти, а изтекъл наскоро видеозапис от станцията Мир (който ако не е монтаж я потвърждава) показва съществуването на вътрешния свят под повърхността на нашата планета, която е според авторите на материала е куха и има два големи отвори при всеки от полюсите!

Според тях, недрата на планетата ни са кухи и там живее изключително развита цивилизация която е наследила атлантите и лемурийците! Тази раса от развити същества, които наподобяват хуманоиди живее под земята от хилядолетия, и не желае да има нищо общо с хората на повърхността и техните проблеми.

Твърди се, че под земята било истински рай! Имало морета, езера, флора и фауна и всички живеели в хармония. Наистина един тотално друг свят. Имало животински видове, които бихме сметнали буквално за извънземни и които не биха могли да виреят на повърхността. Всички живи организми били изключително добре приспособени за живота си под земята. Цивилизованите същества разполагали с технологиите на древните атланти, които се смятат за много по-напреднали от тези на хората.

Към този подземен рай съществували два входа – на Северния и Южния полюс на Земята. Важно е да отбележим, че определени места от земните полюси са обявени за нелетателни зони от международни конвенции, точно поради тази причина! Поради някаква причина, която не се оповестява от авторите – световните правителства не желаят човечеството да разбере истината за подземния рай, за който ние дори и не подозираме.

Ето как се стигна до това откритие! 

Науката казва, че точките, маркирани като Северен и Южен полюс са точно там, където линиите паралелите и меридианите се пресичат. И все пак, според статията нито една експедиция не е достигала успешно някога никоя от тези точки. Изучаването на проби от дълбоко сондиране доказват, че Земята е твърда до известна дълбочина. Също така знаем, че с повишаването на дълбочината, температурата във вътрешността на Земята се повишава. Че земята е твърда около ядрото е само предположение и досега никога не е било доказано от никого по никакъв начин. Измерванията, които стоят в основата на това предположение са до голяма степен неакуратни. Съвременното разбиране за образуването на планетата се формира от понятието и  предположението за „твърда земя“.

Легендите за същества от Кухата Земя винаги са присъствали във фолклора на много народи и тези истории разказват за обширни райски земи. На север, във фолклора на народите тези легенди се срещат почти навсякъде. В Скандинавия, в руските народни приказки и легенди и при ескимосите се разказва за съществуването на елфи, джуджета, тролове и гиганти, живеещи под земята и всичко също добавя кредибилност към идеята за кухата Земя.

През 1909-та година, ескимосите, служещи като водачи на  адмирал Робърт Пиъри вярвали, че по време на неговата експедиция можели да открият в  най-северните земи „големите хора“ от която самите те произлезли. Записките на ранните изследователи на Арктика и Антарктика са пълни с различни наблюдавани аномалии. Арктическите изследователи от деветнайсети век описвали огромно море от прясна вода и топли температури в северната част, която проучвали. Те съобщили също така, че са наблюдавали облаци от прах и големи площи от сняг покрит с цветен прашец. Те наблюдавали и описали животни и птици, мигриращи на север за зимата, както и растителност и бозайници, които са днес вече са изчезнали. Те намерили гигантски мамути, замръзнали в айсберги. Факта, че айсбергите са от прясна вода, а идват от страна, където пада много малко дъжд и сняг всяка година, говори много за верността на техните сведения. Откритията на д-р Фредерик Кук и адмирал Пири през 1908-та г. и 1909-та г. съответно, също са били приети скептично и признати за неубедителни. Те дори не могли да  докажат, че са достигнали Северния полюс.

Най-подробната съвременна хроника за проучване на земите отвъд магнитните полюси е направена от адмирал Ричард Е. Бърд, военнослужещ във Военноморските сили на САЩ през 1947-та и 1956-та година. Както с всички предишни проучвания, доклада с адмирал Бърд също е обвит в мистерия. 

Летописа започва с описанието на радиовръзки по време на полет през 1947-ма година над магнитния Север и над Северния полюс. По време на проучването на Антарктика на 19.01.1956 година са се получили различни радио съобщения. На 19-ти януари, членовете на експедицията на САЩ са достигнали дължина на полета от 4 320 км. от McMurdo Station, която е на 640км. от полюса и са проникнали в тези територии. На 13-ти март 1956 г. Бърд е казал: “Сегашната експедиция откри огромна нова земя.“ Много хора все още си спомнят вълнуващи отчети в пресата след експедициите на адмирал Бърд. Той е обявен за най-голям изследовател в света след като изложил откритията си. Според собствените му думи – новата земя е предизвикала огромен интерес. След това, тези изявления изчезнали толкова бързо, сякаш са се разтворили във въздуха. Коментарите по въпроса за неговите открития, всички новини, свързани с темата, както и показаните от него снимки скоро изчезват от очите на обществеността. Защо се е случило това? Наистина ли Бърд е открил нова земя — откритие, което може да повлияе на цялостното разбиране за нашата планета? Транскрипция на бордовия дневник на адмирал Бърд  е била записана на лента. Това копие на записа е съхранено от „Hollow Earth Society“ в Австралия. Но без оригиналния запис в ръка, читателят ще трябва да реши за себе си дали този материал е истина или не.

Извадки от дневника на адмирал Ричард Е. Бърд:

„Трябва да пиша в този дневник  при спазване на пълна тайна. Информацията се отнася до арктическата експедиция, която започнахме на 19 февруари 1947 година. Идва време, когато рационалността на хората избледнява до незначителност и човек трябва да приеме липсата или непригодността на приетите до момента от човечеството истини. Аз не съм свободен да оповестявам настоящата документация. Тези редове може никога да не излязат на светлина пред общественото внимание, но аз трябва да изпълня дълга си сега тук, за да може това да се прочетена един ден. Надявам се, че алчността и експлоатацията на някои елементи от  човечеството да не могат вече да потиснат това, което е истина.“
Регистър на полета

Северния ледовит океан, 19 Февруари 1947:
„Леда и снега по-долу са една обширна зона. Бих искал да отбележа оцветяването на природата в жълтеникаво. Снега е разпръснат в линейна или надлъжна форма. По-късно ще намерим време за по-добър преглед на този цветен модел който е показан долу. Вижда се също и пурпурно червено. Направихме две пълни обиколки на тази област и отново поехме в задължителната посока, която ни показваше компаса. Направихме отново сверка с позицията на базовия ни лагер. Предадохме информация относно цвета на леда и снега, които виждахме долу. Стрелките на магнитния компас и жироскопа започнаха да играят и да треперят непрестанно. Ние не можем да поддържаме курса си съобразявайки се с наличните ни инструменти. Аз се ориентирах чрез слънчевия компас и за сега всичко ми изглежда наред. Механизмите реагират бавно, сякаш се замислят преди да се подчинят. Все пак нямаме все още индикация на обледеняване. В далечината виждам нещо, което ми изглежда като планини. Двадесет и девет минути полетно време вече са минали и първото локализиране на планините не е илюзия. Виждам една малка планинска верига, която по-рано не съм виждал. Полета променя надморската височина до 1000 метра. Отново възникна доста силна турбуленция. Минахме през една малка планинска верига, която продължава на север и която се вижда добре. Отвъд планината има нещо, което изглежда като долина с малка река, която минава през централната ѝ част. Не би трябвало да има никаква зелена долина тук долу под нас. Нещо определено е грешно и доста ненормално тук. Ние би трябвало да летим над лед и сняг, а виждаме да растат големи гори в близост до планината. Металните инструменти продължават да се въртят като лужи. Жироскопа пък се колебае напред-назад.

Аз промених надморската височина до 800 метра и изпълних рязък ляв завой, за да разгледам по-добре долината отдолу. Тя е покрита със
някакъв зелен мъх или трева. Светлината тук изглежда някак различно. Вече не се вижда и слънцето. Направихме още един ляв завой и видяхме нещо, което изглежда като голямо животно от някакъв вид. Прилича на слон. Не, това животно всъщност прилича на мамут! Това е невероятно, но то е там. Спускам се на надморска височина 330 метра и взех бинокъл, за да разгледам по-добре животното. Потвърждавам, това определено е огромно животно приличащо на мамут. Казах това по радиото на базовия лагер. Виждам все повече зелени хълмове. Външния индикатор за температура посочва 23° Целзий. Продължаваме  да се намираме на сегашната позиция. Навигационните устройства вече работят нормално. Аз съм озадачен от тяхнота действие. Опитваме се пак да се свържем с базовия лагер. Радиото не работи.“

„Полето изглежда по-високо от нормалното, ако може да се каже така. Забелязваме това, което изглежда, че е град, но това е невъзможно! Самолета ни ми се струва лек и странно плаващ във въздуха. Контролата не ни отговаря. От към нашия десен борд се приближава бързо странно на вид въздухоплавателно средство! Има формата на диск и е с блестящо излъчване. Сега се намира доста близо и мога да видя маркировките върху него. Това е свастика. Това е изумително! Къде сме ние и какво се случва? Отново потърсихме контролата. Пак не реагира. Хванати сме като в менгеме. Има някакво невидимо привличане. Нашето радио запращя и един глас на английски език с лека форма на нордически или германски акцент ни каза: „Адмирале, добре сте дошли на наша територия. Ще ви приземим след точно седем минути.  Спокойно адмирале. Вие сте в добри ръце …“

„Бих искал да отбележа, че тогава двигателите на самолета ни спряха да работят. Той е под някакъв странен контрол и сега прави завой и започва процес на кацане. Самолетът потръпна леко, сякаш е уловен в някакъв невидим асансьор. Движението надолу е незначително и усетих как се приземихме само с леко сътресение. Правя последни много бързи записки в бордовия дневник. Няколко мъже вече приближават нашия самолет. Те са високи и с руса коси. В далечината виждам огромен блестящ град, който вибрира с цветовете на дъгата. Не знам какво ще се случи по-нататък, но не виждам никакви признаци тези хора да носят оръжия. Чух ясен глас с немски акцент да ме вика по име, за да отворя вратата на товарния отсек. Подчиних се.

После отидохме на борда на малък транспортен съд – някаква платформа, но без колела. Стигнахме до града с изключителна бързина. Той изглеждаше направен от стъкло в стил, който никога преди не бях виждал. Изглеждаше, че е подобен на дизайн на Франк Лойд Райт или може би по-точно като една сцена от Regers Buck ! Предложиха ни някакъв вид гореща напитка от нещо, което никога не съм опитвал. Беше вкусно. След около десет минути, двама от нашите невероятни посрещачи ни поканиха да ги последваме. Нямах друг избор, освен да им се подчини.  Влязохме в нещо, което изглеждаше като асансьор. Слизахме надолу в продължение на няколко минути, после асансьорът спря и вратата се плъзна безшумно. След това продължихме по дълъг коридор, осветен от розова светлина, която сякаш се излъчваше от стените. Едно от съществата подаде някакъв вид сигнал преди да стигнем до голяма врата. Преди нея видях надпис, който не бях в състояние да прочета. Голямата врата се плъзна безшумно и бях поканен да вляза вътре“.

Край на регистъра.

От тази точка натам, адмирал Бърд продължава по памет, тъй като не е продължил бордовия дневник и когато прочетете пълната версия, ще ви стане много ясно защо е станало така. Цялата информация, съдържаща се в бележките му е следната:

 1 . Бърд и неговият радист са закарани до блестящия град, който изглежда като направен от стъкло.

2. При пристигането, Бърд е разделен с радиста и се среща с „Магистъра“, който го информира, че те са навлезли в „подземния свят“ и да не се страхуват, защото „по-късно ще ги върнат към повърхността“ . .

3. „Магистъра“ казва на Бърд: „Ние се интересуваме от вас и след като взривихте първите атомни бомби над Хирошима и Нагасаки в Япония  изпратихме нашите летящи машини до повърхността, за да разследват този случай и какво вашата раса е направила. Той продължи като каза, че през 1945-та година и по-късно са се опитвали да се свържат с американците, но всеки път те са били изпълнени с враждебност и са атакували техните летящи машини.

4. „Магистъра“, обясни , че „ние сме обречени, ако продължаваме с нашата ядрена лудост и, че няма никаква сигурност в нашата наука и, че когато най-големите военни конфликти станат факт, тогава плодовете на нашата култура ще бъдат стъпкани и всичко, което човечеството е създало ще бъде приравнено до огромен хаос.“

5. След този беседа, Бърд, паникьосан си взима учтиво сбогом с „Магистъра“ и се връща в самолета си, заедно със своя радист. После е оставен да напусне вътрешния свят, и да донесе това предупреждение към жителите на света.

На 11 март 1947, при връщането си , адмирал Бърд  присъства на обичайните при подобни случаи разпити и дава следните показания, както е записано в техните военни регистри: „На заседание в Пентагона, военните се запознаха напълно с моето откритие и посланието, което получих от “Магистъра”.

Всичко е регистрирано, президентът е уведомен. Сега съм задържан в продължение на няколко часа. Шест часа и тридесет и девет минути, за да бъдем точни.

Аз бях разпитван интензивно от враждебно настроени военни и медицински екип и това беше изпитание за мен. Бях поставен под строг контрол и бяха взети мерки срещу мен. САЩ ми заповядаха да запазя мълчание за всичко, което съм чул според думите им – в полза на човечеството. Невероятно!  Те ми припомниха, че съм военен човек и трябва да се подчинявам на заповеди.“

24 декември 1956.

Последни записки: Последните години от 1947-ма година насам, не са толкова спокойни. Сега пиша последния си пост в този необикновен дневник. В края на краищата, аз трябва да отбележа, че имам вяра, че този таен въпрос някога ще спре да бъде тайна. Пазенето му в тайна е напълно против моите ценности и морални разбирания. Сега изглежда, че краят на тази дълга нощ идва и тайната не ще умре с мен, а истината ще надделее и затова искам да я разкрия. Тя е единствената надежда на човечеството.  Аз отдавна изпълних моя дълг към чудовищния военно-промишлен комплекс. Сега завършва дългата нощ над Арктика и брилянтната зора на истината ще дойде отново и тези, които летят в тъмнината, ще се провалят. Защото аз съм виждал земята отвъд полюсите и центъра на великото Неизвестно. “ Адмирал Ричард Е. Бърд . Военноморските сили на САЩ.

Разказа на Бърд се потвърждава от запис, който изтече от руското военно разузнаване. Той е направен от станцията Мир и показва гигантска дупка в Антарктида, точно както Бърд я описва! Бил е засекретен, но е изтекъл от служител от разузнаването:

Важно е да се отбележи, че тази информация е внимателно прикрита от обществеността. Както знаете, едва ли ще видите гигантската дупка в Google Earth или в учебниците. Хората вярват това, което им се каже и покаже, а истината е, че никои от нас не е виждал със собствените си очи как изглежда Антарктида от космоса!

Изумителният запис показва, че думите на Бърд е възможно да са истина!

Източник: BradvaBG, ^{(използвана информация от binews, Артур Шопенхауер)}

Какво мислите за тази поредна “теория на конспирацията”? Да нарамим кирките и лопатите и да тръгнем към някой от полюсите, или просто да се посмеем на фантазията на някои хора?

*Diana.BG