Всеки заболяване от рак започва като силно и драматично психично преживяване.

Дали д-р Хамер прав и неговите теории са верни и ефективни – преценете сами за себе си, след като се запознаете с този материал:

Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия поставя началото на така наречената Германска нова медицина след извършването на пространни изследвания и лечебни практики, започнали още в края на 70-те години.

Д-р Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935-та година. Той изучава медицина и теология в Университета в Тюбинген. На 22 години придобива магистърска степен по теология, а четири години по-късно получава и професионален лиценз като доктор по медицина. В следващите години той практикува в най-различни университетски клиники в Германия.

През 1972-та година д-р Хамер завършва специализация по вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациентите болни от рак. В същото време той ръководи и частна практика, заедно със съпругата си д-р Зигрид Хамер, с която се запознава още по време на своето обучение в Тюбинген. Също така той проявява изключителен талант в изобретяването на различни медицински уреди и приспособления.

Той изобретява и патентова скалпел, който не нанася травми (скалпел на Хамер), който реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач, а също така и специален трион за кости, използван в пластичната хирургия, маса за масажи, която автоматично се наглася според формите на тялото и много други полезни устройства, които получават патенти.

Той убедително базира изследванията си за природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма – психиката, мозъка и органите. В неговата Нова медицина, заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех в раковата терапия. При един от съдебните процеси в които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години лечение чрез неговите методи – 6000 от 6500 пациенти, повечето от които в напреднал стадий на рак са все още живи. Това прави над 90% – почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий с класическите по онова време средства.

Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като той самия развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя собствена практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта му. Впоследствие, той проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава Железните правила на рака.

Железните правила на рака:

Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ преживяване. То се проявява едновременно и на трите нива – психика, мозък и органи.

С други думи – д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „конфликт-шок“, който се проявява във видимата физическа трансформация на мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри, а също така и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в различни органи в тялото. Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход, щетите биват коригирани и здравето на пациента се възвръща.

Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който ние сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, ние няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата „рак“ – според него той по-скоро е специална биологична реакция към създала се необичайна ситуация.

Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и огнището на рака в съответния орган.

Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и огнището на рака в органа.

В момента на конфликт-шока възниква един вид късо съединение, фокус на активност на определено място в мозъка. То дори може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е така нареченото Огнище на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, образува се оток и накрая белег.

Тези мозъчни лезии са толкова специфични и толкова прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по изображение от Компютърна Томография на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка, КТ изображението на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнище на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център започва да регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на някаква функция. Според д-р Хамер, това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, като в същата тази секунда се инициира рака или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят главно от съдържанието на конфликт-шока.

Хамер смята, че връзката между ключови емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни събития в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание се пуска в ход аварийна коригираща програма – един вид биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други социални групи.

Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява злополука. От гледна точка на еволюцията, малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в лявата част от дясното ѝ мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнителното мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като доброкачествен латентен тумор.

Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава този конфликт, като ражда друго агне.

Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната концепция за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка ѝ, който стимулира белодробната ѝ дейност. След като е отървало кожата, животното си почива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните ѝ функции се нормализират.

Ако един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с антилопата и е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се избяга. Докато конфликтът не бъде разрешен, което може да отнеме години, стреса ще е постоянен, както и мозъчното стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.

Този процес може единствено да бъде спрян с изключването на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, като пациента се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но до какво ли ще доведе същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността ѝ???

Конфликти, болести и органи

Изборът на фокус на конфликта става чрез подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците. Страха от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да поемем“ в психологически план – до рак на стомаха или червата.

Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за наистина голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокуса обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.

Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт при нея това  предизвиква рак на матката. Ако, обаче вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.

Ако липсата на самоуважение е възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със половия акт, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.

Други типични събития, които биха могли да доведат до различни биологични конфликти са различните ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.

Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страх от рак или страх от смъртта в резултат на получена ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, някакво негодувание или конфликт при отделяне от партньора или децата. Тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено довежда до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.

По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, които възпрепятстват лечението на рака и другите болести, но не е пряката причина за тях. Според Хамер, истинския причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. В този списък са изброени някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:

Надбъбречна кора: Грешна посока или отклоняване от правия път

Пикочен мехур: Грозен конфликт или мръсни номера

Кости: Липса на самоуважение или комплекс за малоценност

Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или някаква дисхармония

Млечен канал на гърдата: Конфликт, причинен от раздяла

Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка или дом

Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или някакви други близки хора

Бронхи: Териториален конфликт

Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване или неудовлетвореност

Дебело черво: Грозен и „несмилаем“ конфликт

Хранопровод: Нещо, което не е възможно да бъде прието или преглътнато

Жлъчка: Конфликт, свързан с някакво съперничество

Сърце: Перманентен конфликт

Черва: Гняв, който е невъзможен за преглъщане

Бъбреци: Нежелание за живот или конфликт свързан с вода или течност

Ларинкс: Страх

Черен дроб: Страх от гладуване

Бял дроб: Страх от смърт или задушаване или страх за някой друг

Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с позицията на човек

Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост или оскверненост

Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация

Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано

Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод на някакво наследство

Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или сексуален подтекст

Ректум: Страх, че човека е безполезен

Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост

Далак: Шок от физическа или емоционална травма

Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан прекалено дълго

Тестиси и яйчници: Конфликт, свързан със загуба

Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност

Матка: Сексуален конфликт

А ето и връзката между конфликтите и някои болести:

• Диабет и хипогликемия: Жена, десничарка развива понижена кръвна захар като последствие на безпокойство и отвращение, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи предимно с дясната ръка развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар развива хипогликемия.

• Инфаркт: борба за територия.

• Хемороиди: При жените десничарки се получава при криза на идентичността, а при мъжете левичари от гняв, породен от териториални проблеми. В оздравителната фаза ще се развият хемороиди.

• Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да се отстъпи. Възможно е и да е от незнание какво да се прави.

• Лицева парализа: Страх, че човека ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.

• Псориазис: свързан е с конфликт при отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.

• Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко от мозъчните полукълба.

• Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт при раздяла.

По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен и без той самия да вярва в това. Заключението му е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за неговия опустошителен ефект.

Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при десничарите. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато ръкопляскате. При десничарите, всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други близки хора, а от лявата – с децата или майката на човека. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или след настъпване на менопаузата при жените.

Оздравителна фаза

Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това при други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към  конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или някаква друга болест.

Щом конфликтът бъде разрешен и ума на пациента вече не е ангажиран с него, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира. Той все още може да усеща слабост, умора и нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контрола е поет от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде доста продължителна и трудна.

През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възникване на възпаления, но туморът спира да расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка на пациента. Тя се проявява с уникални симптоми за всяка различна болест.

След това тялото започва да изхвърля задържаната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка (невроглията), постепенно започва да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като бързо растящ мозъчен тумор и те да започнат съответно лечение. Хамер пише, че истински мозъчни тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка всъщност не могат да се делят.

Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като например удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не бъде проведена някаква неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е за намаляването на отока в мозъка.

По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния психологически конфликт, заедно със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява на другите органи в тялото да се нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно дали организмът е достатъчно силен, за да неутрализира болестта. В трудни случаи, при които има дълга и интензивна продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат подбрани терапии с урея и противовъзпалителни средства.

Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течности в мозъка. Обикновено се използват 20 милилитра урея от 2 до 5 пъти дневно. В литературата, например е описан животозастрашаващ случай на масивен тумор в мозъка, който напълно изчезва след прилагане на 256 милилитра 30 процентен разтвор на урея. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е представлявал масивен оток, както допуска Новата медицина на д-р Хамер.

Така наречената епилептична криза може да бъде преживяна като вид сърдечна атака, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата при оздравяването, пациентът изпитва много по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През първата част от оздравителната фаза, проблемите основно се дължат на задържането на течности, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки на пациента. Хамер възприема отока, независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване и нормализиране на състоянието.

Възстановяването на тъканите

След оздравителната криза, аденокарциномите се елиминират от различни гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий, бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани, също могат да предизвикат възпаление, болки и температура.

Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващи открития. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два противоположни процеса, които протичат през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да се наблюдава умножаване или разрушаване на клетките.

В първия случай има клетъчно възпроизвеждане и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната излишните клетки биват  премахнати с помощта на микроби. Във втория се наблюдава разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и лезии в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците на пациента.

През оздравителната фаза във втория случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се премахват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след някакво увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.

Според Хамер тези състояния се самоограничават и могат да излязат от контрол само при възникване на допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и в последствие от намесата на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през този труден период.

Излекуване на душевния конфликт

Главната задача при всеки случай на раково заболяване е да се открие изначалното емоционално шоково изживяване и да се гарантира неговото излекуване. Много често, то вече е коригирано и пациентът страда от ефектите на оздравителната фаза.

Например, ако някой е загубил бизнеса си, но сега се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има тумор, който постепенно се превръща в латентно образувание или в крайна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи биват определяни като стари и безвредни, тоест латентни и калцирани. Могат да възникнат усложнения, ако медицинска намеса вдъхне страх от смъртта – конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развитието на нов тумор.

В други случаи първоначалният конфликт все още може да е активен или да е възникнал следващ активен конфликт. Трябва да се върнем назад, вероятно 1-2 години преди началото на проблема и да анализираме емоциите си през този период, както преди, така и след него. Чрез медитация и регресионна терапия също можем да открием причината за конфликт-шока.

Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, дори когато разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по нормален път. Например ако той е причинен от загуба на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново или си осиновете дете или си вземете домашен любимец. Ракът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с много по-голямо предимство.

Ако естественото разрешение на конфликта е невъзможно, тогава използвайте техники за визуализация самостоятелно или с помощта на партньор или специалист. В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив за вас изход. Създайте и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете доколкото е възможно. Опитайте да превъзмогнете конфликта с помощта на умствени образи.

Ако никой от тези методи не е възможен и вие чувствате, че поради някаква причина трябва да продължите настоящото си изпитание, тогава единствено увеличеното духовно разбиране и приемане би могло да ви помогнат. При всички случаи си дайте добра сметка за уязвимите си точки и избягвайте всякакви по-нататъшни конфликт-шокове. Ако все пак ви се случи да изпитате такъв, освободете се от него възможно най-бързо. Можете да улесните допълнително фазата на оздравяването, ако имате вътрешната убеденост, че тя ще е кратка и лека и ще доведе до пълното ви и бързо излекуване.

Всъщност доктор Хамер не нарича болестите болести, а биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждения на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият д-р Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех при 95% от раковите заболявания.

Преследването

Компанията Сименс, която произвежда оборудване за извършването на Компютърна Томография, след извършени изследвания потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година от университета в Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни преследвания.

Според законите в Германия, разрешителното на един лекар може да бъде отнето, ако той е с „отслабени умствени способности“. Този именно закон бе използван от немски областен съд през 1986-та година, за да отнеме на д-р Хамер правото да практикува. Като доказателство за неадекватното му умствено състояние, съдът посочи, че той не желае да оттегли теориите си и да се врече във верност към принципите на ортодоксалната медицина. Нещо повече, според правосъдния орган, д-р Хамер бил абсолютно неспособен да се върне в “правата вяра” – опитал се да убеди група известни професори в правотата на теориите си само месец преди делото! Година по-късно, същия този съд постановява да бъде направена психиатрична оценка на умствените му способности, която д-р Хамер отказва. Въпреки това, назначен от съда психиатър, без никога да го е виждал му поставя диагнозата “психопат”.

През 1997-ма година, д-р Хамер е арестуван и държан в затвора 18 месеца по силата на малко известен закон за природолечението, въведен по времето на Хитлер с цел репресии върху циганите. Престъплението му е, че дал безплатен здравен съвет на хора, които поискали мнението му. Прокурорът открито заявява, че трябва да бъдат използвани всички средства за отстраняването на д-р Хамер от обществото. За сравнение делото срещу убиеца на неговия 17-годишен син Дирк – италианския принц Виктор Емануил Савойски (небезизвестния братовчед на Симеон Сакскобургготски) се отлага в продължение на 13 години и завършва с абсурдната условна присъда от 6 месеца затвор.

Като последствие на всичко това срещу д-р Хамер са започнати съдебни преследвания в различни страни. Според тях той е масов убиец, защото лишава раково болни пациенти от както се твърди, безвредното и ефикасно лечение, предлагано от ортодоксалната и общоприета медицина. Някои сравняват този своеобразен лов на вещици със съдбата на д-р Семелвайс, който умира на 47-годишна възраст в приют за душевноболни, защото препоръчвал хирурзите да си мият ръцете преди операция.

През 1999-та година д-р Хамер се мести да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и Швейцария вече искат да го съдят за всеки един раково болен, който е починал, следвайки съветите му. Срещу него има и висящо частно дело за огромна сума пари, защото препоръчал на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това на практика означава, че всеки практикуващ медик е длъжен да предложи химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много отделни лекари, между които и професори по медицина, са потвърдили принципите на Германската нова медицина, никой германски университет досега не се е съгласил дори да ги тества въпреки излязлото съдебно нареждане университета на Тюбинген да проведе такива тестове.

Д-р Хамер преживява осем опита за убийство, а медиите в Германия го третират като умопомрачен престъпник. (Той отново е вкаран в затвора във Франция от септември 2004-та до февруари 2006-та година, а понастоящем е намерил убежище в Норвегия. – б. п.) Други лекари и природолечители в Европа, които практикуват в съответствие с принципите на Германската нова медицина, също са обект на различни гонения. В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите започват процедури по отнемане на правото за практикуване на такива лекари. Съдебните дела срещу тях се водят от години. Единствено, испанските съдилища са възприели позицията, че не е тяхна работа да разрешават конфликта между противоречиви медицински теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на властите е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане на Новата медицина би сложило край на господството на медико-фармацевтичните компании.

През 2001-ва година известната невроложка д-р Терезе фон Шварценберг открито защити д-р Хамер, като публикува книга за Новата медицина и настоя теориите му да бъдат официално проверени. Понеже тя е представител на висшата аристокрация, медиите се видяха в затруднение каква позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за д-р Хамер по най-пренебрежителен начин, а изведнъж една изтъкната личност започна да настоява, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко, официалния отговор на онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че емоциите могат да играят роля за зараждането и лечението на рака, следователно твърденията на д-р Хамер не трябва дори да бъдат проверявани.