„ В живота на всеки човек идва онзи критичен момент, когато трябва да се изправи срещу истината.

Сблъсквайки се с нея, можете да избягате и да се скриете, като я отричате или можете да се изправите в лице със своята истина, да я приемете и да станете по-силни.” (Gregory Jantz in Healing the Scars of Emotional Abuse.)

 „…Не мога да повярвам, че позволих това да се случи. Мислех, че съм умна. Вярвах, че съм силна…Знаех, че съм смела. А вече 20 години живея…в страх.

Бях много влюбена в началото на брака ни и оправдавах всичко, което той правеше или не правеше – с трудното му детство, със свръхконтролиращата му майка, с тежката му работа, с това, че работеше здраво и вярваше, че го прави наистина заради нас. Но колкото повече го оправдавах, толкова повече се превръщах в жертва, защото следващия път ставаше по-лошо. А винаги имаше следващ път. Никога не ми е посягал физически. Е, като изключим онзи път, когато метна тежката връзка с ключове, докато държах в ръце бебето,….или пък, когато лежах с висока температура и той запрати тежкия мраморен пепелник по мен…дори не разбрах защо. Но, да, не ме е наранявал физически. Беше достатъчен страхът. Страхувахме се само като чуехме, че се отключва външната врата, защото нямахме представа в какво настроение е. Страхувах се да не го ядосам с нещо, макар че никога не можех да го предвидя. Ядосвах го, когато сгрешах, ядосвах го, когато се извинявах и се опитвах да поправя грешката. Но за мен лошото идваше после – когато след като е чупил, крещял и обиждал – се държеше все едно нищо не се е случило, държеше се мило, беше кротък и любящ, беше човекът , в когото се бях влюбила. И аз вярвах …отново….че няма да има следващ път…И така 20 години.

Децата пораснаха и сега се чувствам виновна, че все още съм с него и търпя. Трябва да спася остатъка от живота си – не заради децата…..заради себе си.”

Повечето хора знаят какво е физическо насилие, но когато става дума за емоционално насилие, са склонни да го приемат по-скоро като нещо от „сивата зона”.

Най-срещаният сценарий за емоционално насилие е в интимните отношения, в които мъжът е насилник, а жената е жертвата. Всъщност различни проучвания показват, че мъжете и жените могат да бъдат емоционални насилници в еднаква степен. Истината е, че емоционално насилие може да има във всеки вид взаимоотношения – между родител и дете, между приятели, между роднини.

Какво е емоционално насилие? 

То включва постоянен модел на вербални обиди, заплахи, тормоз и постоянна критика, също както и по-фини техники като сплашване, засрамване, манипулация. Емоционалното насилие се използва, за да се контролира и доминира другия и често се случва, защото насилникът има рани от своето детство, с които не се справил – вероятно в резултат на насилие спрямо самия него.Той не е усвоил здрави механизми за справяне или как да има позитивна, здрава връзка. Вместо това, той се чувства гневен, наранен, страхлив и безсилен. Вероятно има много причини партньорът ти да се държи по този начин. Може би е израснал в семейство, в което е имало много скандали или сарказъм, или е имал в миналото си взаимоотношения, които са го направили несигурен. Но каквато и да е причината, тя не може да бъде използвана за извинение.

Сред мъжете и жените емоционални насилници често се срещат изразени личностни разстройства в това число гранично личностно разстройство, нарцистично и антисоциално личностно разстройство. Макар емоционалното насилие невинаги води до физическо насилие, то физическото насилие почти винаги е придружено с емоционално насилие.

Жертвите на насилие твърде често не възприемат малтретирането като насилие. Те развиват механизми за справяне  – отричане и минимизиране, за да могат да се справят със стреса. Но ефектите от дългосрочно емоционално насилие могат да причинят тежка емоционална травма на жертвата, включително депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство.

Терминът „емоционално насилие”  „се размахва” понякога доста свободно и това е опасно. Нека да е ясно: Еднократен спор с партньора, в който и двамата ще си кажете неща, за които после ще съжалявате, не е емоционално насилие. Ако две поредни години съпругът ти забравя за годишнината, това не е емоционално насилие.  Тези събития може да предизвикат известни „натъртвания” във взаимоотношенията, но като единични случаи, те не са емоционално насилие.

Но ако сте изпълнени с ужас всяка сутрин, знаейки, че отново ви предстои един ден на психологическа война. Ако сте постоянно изтощени, защото давате цялата си енергия в опити да направите партньора си щастлив (като в крайна сметка разбирате, че тези усилия са напразни.) Ако сте тревожни, нервни и изплашени, когато се наложи да общувате с партньора си. И това е твоят живот всяка минута от всеки ден. Това е емоционално насилие.

Отговорът на въпроса дали поведението на партньора ти е насилие е в начина,  по който те кара да се чувстваш. Ако поведението му те кара да се чувстваш малка, контролирана или те прави неспособна да му кажеш какво не е наред, това е насилие. Ако чувстваш, че той (или тя) не ти позволява да изразяваш себе си, това е насилие. Ако чувстваш, че трябва да променяш своето поведение, за да се нагодиш с неговото, това е насилие.

Има различни поведения, които могат да се класифицират като емоционално насилие :

• Сплашване и заплахи. – Той (или тя) може да крещи, като наистина е агресивен, но може да го прави, за да почувстваш страх. Това често се прави като начин другият да се почувства малък и да не му се даде възможност да отстоява себе си.
• Критика. – Той (или тя) те нарича с обидни епитети или прави много неприятни или саркастични коментари. А това наистина може да смачка самооценката и самочувствието на жертвата.
• Кара те да се съмняваш. Обърква те. Това може да включва неща като отхвърляне или игнориране на мнението ти. Или да те кара да се съмняваш в своето собствено мнение, като се държи така, като че си свръхчувствителна, ако се оплакваш и се опитваш да изложиш своята версия за събитията или внезапно стане много мил към тебе, след като е бил наистина жесток.
• Кара те да се чувстваш виновен за всичко. Това може да варира от открито емоционално изнудване (заплахи да се самоубие или много емоционални изблици) до това да мълчи сърдито през цялото време и така да те манипулира.
• Икономическо насилие – не ти дава пари, не те включва в разпределянето на семейния бюджет или дори ти забранява да ходиш на работа. Това е начин да те накара да загубиш чувството си на независимост и правото си на свои собствени избори и решения.
• Казва ти какво може и какво не може да правиш. Когато става дума за емоционално насилие, изцяло става дума за контрол. Понякога това е категорично. Казва ли ти партньорът кога и къде можеш да излезеш, или забранява ли ти да се виждаш с определени хора? Опитва ли се да те контролира как се обличаш или как си оформяш косата ?

Как да разпознаем връзката с емоционално насилие?

1. Подкрепа срещу Обезкуражаване. Споделяте ли мечтите и плановете си с партньора? Ако не, защо не? Вълнението ви от нов проект или хоби, среща ли намръщени и остри подмятания? Здравите връзки са подкрепящи. Хората в здравите връзки невинаги са съгласни с плановете или решенията на другия, но се изслушват взаимно и с уважение. В тези връзки партньорът е щастлив, когато пред тебе се открие възможност.
2. Одобрение срещу Критика. Всички харесват и ви правят комплимент за новата рокля, за това как изглеждаш или за последния ти пост в блога. Всеки, освен единственият човек, чиито поздравления са най-важни. Но твоят партньор е много по-зает да те събори и да те потиска. Той всъщност не иска да се чувстваш добре, що се отнася за теб самата. Ако ти го направиш, така ще осъзнаеш, че би могла да се справяш, където и да било другаде. Така, че вместо похвала, ти ще получиш реакция, която ще те отведе една или две или може би десет степени надолу.
3. Емпатия срещу Безразличие. Ти наистина си разстроена и тъжна, заради смъртта на кучето си, болестта на чичо си или загубата на състезанието. Ти наистина имаш нужда от рамо, на което да поплачеш. Но знаеш, че не може да разчиташ за това на партньора си. За да държи контрола, емоционалният насилник има нужда твоето внимание да е фокусирано върху него. Неговата толерантност към твоите неволи е ограничена, защото трябва бързо да се върне към това, което прави – да те насилва емоционално.
4. Баланс срещу Хаос. Малцина могат да се похвалят, че в тяхната връзка няма сътресения или по-лоши моменти. Почти невъзможно е да свържеш живота си с живота на някой друг и всичко да е ”по мед и масло”. Когато здравата двойка попадне в тези неприятни фази, те се фокусират да поправят нещата. Обратно на това, във връзка с емоционално насилие, отношенията виреят в сътресения. Партньорите в такава връзка рядко се чувстват спокойни или балансирани. Ако връзката ти е постоянно хаотична и си изтощен от емоционалното осакатяване, време е да вземеш решение за промяна.
5. Отговорност срещу Вина. Ако не беше му се обадила точно в този момент, той нямаше да изпусне волана и да изкриви калника на колата. Ако ти не го беше помолила да ти помогне с децата, той щеше да има повече време за работа и щеше да спечели онзи бонус. Всъщност, за всичко, което се обърка, си виновен ти. Дали е нещо, което си направил/а днес или нещо, което се е случило преди десет години, той има текущ списък с неща, за които да те ругае. Тъй като той/тя не може да види своята роля и грешка, да спориш с него, няма да доведе до нищо. Всички разочарования в живота на насилника трябва да се материализират. И ти си неговата очевидна цел.

Една от най-полезните първи стъпки, която може да направиш, когато чувстваш, че си във връзка с емоционално насилие, е да говориш с някой, който е извън тази връзка. Ако говориш с някой, който не е въвлечен, той може би ще е способен да ти даде перспективата, другата гледна точка. Това може да бъде изключително полезно, ако ти не си сигурна къде си в цялата ситуация – понякога поведение, към което ние сме привикнали може да изглежда като напълно неприемливо за обективния наблюдател. Този човек може да е член от семейството или приятел. Или фамилен психолог.

Твоят живот е твърде ценен, за да приемеш да те третират по този начин от някой, който дори не осъзнава своята „счупеност”.

„ В един момент ти само трябва да се усмихнеш, да се престориш, че всичко е наред, да преглътнеш сълзите си….и просто да си тръгнеш”.

Автор: Светлана Сотирова

Източник: https://sovapsychologist.com