Огледалата на Козирев осъществяват пробив в бъдещето.
В началото на февруари 2012 г. на северния руски остров Диксон започват любопитни експерименти с устройства, известни като огледала на Козирев. През септември 2010-а авторитетното списание Journal of Personality and Social Psychology публикува статия на известния американски физик проф. Дарил Бем, специализирал в областта на социалната психология, в която се твърди, че хората могат да получават сигнали от бъдещето „Повечето от тези сигнали са слаби, но напълно достоверни”, подчертава авторът на материала. Изводите на проф. Бем се базират на многократни опити с 1100 негови студенти.
Пред всеки участник имало компютърен монитор, разделен на 2 равни части, закрити със щори, непроницаеми за светлината. Момчетата и момичетата трябвало да познаят на коя от двете половинки има някакво изображение. Изображенията са подавани от компютър със съдействието на генератор за случайни числа.
Внимание: появата им се осъществявала с известно закъснение, т.е. те „цъфвали” на съответната половина от монитора 2,54 секунди след като „опитното зайче” казвало къде е картинката. Когато образът имал емоционален пълнеж – представлявал еротична сцена например, броят на верните отговори бил 63% (срещу 50% при другите изображения).
Тъй като резултатите от многото опити са едни и същи, проф. Бем с основание твърди: „Бъдещето изпраща на участниците емоционален жокер, който някои от тях улавят.”
Важна подробност: на главата на всеки студент било надянато вдлъбнато метално огледало, чийто създател е руският астроном Николай Козирев. Най-често огледалата на Козирев са изработени от алуминиеви спираловидни плоскости, но съществуват и медни, сребърни и др.
Доказано е експериментално, че умствените способности на хора, намиращи се във фокуса им в продължение на няколко часа, се увеличават многократно: те „смилат” 5,6 пъти по-бързо информацията, паметта им е 3,2 пъти по-услужлива. Някои внезапно проговарят чужди езици, които никога не са изучавали. Други пропяват като славеи. Трети правят сложни математични изчисления за броени секунди. 83% от участниците в опити с огледала на Козирев имат особени усещания: участват в исторически събития преди векове, местят предмети в пространството без физически контакт с тях, транслират и приемат мисли на разстояние (внимание: в някои случаи телепатичната информация се получава няколко часа преди да бъде излъчена от човека антена!) и др.
Част от „опитните зайчета” пък имат странни видения. Оказа се, че огледалата на Козирев могат да ни превръщат в магьосници. Ето какво се случва на 5 октомври 1996 г. в Санкт Петербург. Наталия Яселчук, племенничка на известния руски художник Михаил Угринов, влиза в банята на апартамента си.
„Напълних ваната, сложих минерални соли и водорасли и се пъхнах в нея. След 10-ина минути на една от стените є изведнъж се появи образът на чичо Миша, обрисуван от кристалчета на солите и зеленинка на водораслите”, разказва жената. Впоследствие тя установява, че докато се плацикала в ароматната вана, знаменитият родственик я търсил по мобилния телефон.
„Обадих му се и той каза, че участвал в интересен експеримент: намирайки се във фокуса на специално устройство (огледало на Козирев, бел. ред.), си мислил за мен тъкмо когато правех СПА процедурата”, продължава Наталия Яселчук.
Научното обяснение на случката може да е само едно: апаратурата, създадена от Козирев, материализира човешките мисли. На 24 декември 1990 г. руски изследователи извършват любопитен опит с огледало на Козирев, инсталирано на остров Диксон. Във фокуса на устройството е поставена картината на Николай Рьорих „Героите на Изтока” и около него веднага възниква силово поле. След няколко секунди в апаратурата са регистрирани магнитни и биолокационни аномалии и плазмено кълбо. Над зданието, където се провежда експериментът, е наблюдаван движещ се дискообразен обект. Според учени тези феномени са реакцията на земното информационно поле към внедрените в него с огледалото на Козирев човешки мисли. А как би реагирало това поле, ако във фокуса на такова огледало попаднат послания на извънземен разум?!
Козирев отсвири класическата физика
Николай Козирев
Николай Александрович Козирев (2.9.1908 27.2.1983) е от категорията „суперекзотични екземпляри”. Много кадърен астроном, човек със собствено мнение, изключително загадъчна личност. Мнозина от колегите му го смятат за идиот – защото не приемат неговата теория на времето, един от най-яките гвоздеи в ковчега на класическата физика.Но невероятният руснак е популярен в цял свят не с тази теория, а с огледалата си. Половин век цяла армия физици дава мило и драго да проникне в тайните на тези устройства, но усилията на всички мераклии се увенчават с пълен провал.
Някои принципи
Според теорията на академик Козирев времето е материално, то пренася енергия със скорост, по-голяма от тази на светлината, времето може да се намесва в събитията, да ги захранва с енергия или, обратното, да черпи такава от тях.- Козирев твърди, че в недрата на планетите не могат да произтичат ядрени реакции. Съгласно теорията му небесните тела са нещо като „машини, които изработват енергия”.- Експериментите доказват възможността хора, поместени във фокуса на тези огледала, да приемат и предават мислите си от разстояние.
Камъкът като предавател
Руският учен професор Ернст Мулдашев в книги и интервюта за резултатите от негови експедиции в Тибет разказва, че в „Града на боговете” той и придружителите му се натъкнали на огромни каменни конструкции, подобни на огледалата на времето на Козирев.Тибетските лами също наричали тези конструкции „огледала” и смятали, че човек, попаднал под тяхно влияние, вижда остатъка от живота си за един миг. По мнението на някои изследователи, камъкът е способен да приема, стабилизира и предава енергията на времето.
Както твърди Мулдашев, в тибетските текстове е отбелязано, че „мисълта е време, а човек мисли с помощта на енергията на времето”.За Нютон времето било дадено от Бог, Айнщайн го определя като пряка илюзия и разяснява, че зависи от местонахождението на наблюдателя в пространството, неговата скорост на движение, а също и от гравитацията.
//www.politika.bg/
