Оптимизмът и благодарността са две от качествата, които улесняват живота. Те ни помагат да поддържаме душевния си комфорт и доброто разположение към света.
Душевният комфорт включва спокойствието, доброто разположение към другите и към света като цяло, постоянната тиха радост, вникване в красотата и участие в нейното създаване, благодарност за даденостите, контакт с природата, съзидателен труд, проникване в истинността на света и проумяването на неговите закони.
Разбира се, състоянието на физическото тяло е много важно, за да се изпитва комфорт, но то не е най-главното. Естествено е човек понякога да боледува, но душата му да не изгубва своя комфорт, защото човекът разбира смисъла на болестта и е сигурен, че ще оздравее. Запазването на оптимизма по време на боледуване е силен инструмент за постигане на физическото здраве. Ако човек не е отчаян заради здравословното си състояние, душата му е добре. Ако се страхува и е в постоянна тревога, това пречи на добрия контакт с душата.
Състоянието на душевен комфорт не е даденост, то изисква усилия, съзнателни усилия, за да се постигне вътрешно спокойствие и постоянно добро разположение към света независимо от обстоятелствата, както и благородство. Благородството се гради живот след живот.
Благородните хора са спокойни, мъдри и благодарни. Те са изпълнени с любов във всеки един момент. Те съзнателно поддържат своя душевен комфорт, защото знаят, че това е важно за душата им – състоянието на душата е на първо място.
