Темата за здравословното хранене днес е една от най-противоречивите. Свидетели сме на постоянно сменящи се една след друга взаимоотричащи се моди. Тази липса на консенсус резултира, от една страна при специалистите в ориентирането им към еклектични и примиренчески съвети от типа на “яжте от всичко по малко”. От друга страна, липсата на ясни координати демотивира и дава основание на редовия потребител да се откаже от следването на каквито и да са насоки за здравословно поведение.

Моето лично убеждение, на база на опита е, че могат, за щастие, да се дадат много ясни и конкретни насоки за изграждане на здравословен стил на хранене, който да бъде едновременно високоефективен и универсален. Това е така, защото анатомията, физиологията и биохимията при всички хора са принципно еднакви, като вариациите касаят единствено количествените параметри и спецификите при отделни заболявания.

На първо място нашето тяло има естественото биологично изискване за една голяма част (50-75%), съставена от сурова растителна храна, състояща се предимно от плодове, зеленчуци и семена (в това число ядки,по желание и кълнове), във възможно по-голям асортимент. Можем да използваме “правилото на светофара” – всекидневно да разполагаме с жълти, зелени и червени продукти, като специално внимание обърнем на зеленолистните зеленчуци. Плодовете, с някои изключения, поради съдържащите се в тях захари, се консумират преди или между храненията (1/2 час преди или 2 часа след хранене).

От термично обработените храни, в 15-20% от нашето меню, могат да присъстват разнообразни зърнени и бобени варива, които за осигуряване на пълноценен хранителен състав, е желателно да съчетаваме помежду им. Хлябът е добре да се избягва.

Животинските продукти са необходими, тъй като някои есенциални хранителни вещества за човека се набавят единствено от тях. Тяхното количество не бива да надхвърля 10 (15)% от дневния хранителен рацион, като са препоръчителни периоди на почивка от тях (постни дни – 1-2 в седмицата). Основно правило е да избягваме тяхната термична обработка, тъй като в това състояние те образуват едни от най-токсичните вещества, увреждащи нашето здраве. Традиционна е употребата им  под формата на нискотемпературни застройки и дресинги, както и на сладки (плодови и други) кремове – за яйчния жълтък, както и на домашно маринована риба и домашно сушени меса. За предпазване от паразитни и микробни замърсявания черупката на здравото яйце се измива щателно с препарат, а рибата и месата се замразяват предварително за 2-3 денонощия в хладилна камера. Млечните продукти е желателно да се включват до 2(3) пъти седмично – предимно обезсолено сирене и кисело мляко.Яйчният жълтък е универсално съчетаем с други храни, но рибата, месата и млечните продукти е желателно да се консумират на едно хранене само със зеленчуци или да се приемат последователно, непосредствено след консумация на други храни (ориз, картофи и др). Киселото мляко се съчетава добре и с плодове.

Факторът, който най-много дебалансира нашето хранене и уврежда здравето ни е употребата на термично обработена мазнина – олио, зехтин и др. Мазнините в изолиран вид е желателно въобще да отсъстват, като дадем приоритет на интегралните такива – в ядки (смлени до паста за дресинги, сладкиши и др.), авокадо, домашно песто от обезсолени маслини, суров жълтък. Изключение прави млечното масло, което е полезно и  можем да го добавяме във всички храни, но винаги след термичната им обработка (до 20-30г.дневно).

Не на последно място трябва да обърнем внимание на солта. Тя се съдържа в необходимото за човека количество и състав предимно в суровите зеленчуци (селъри, цвекло, но и много други). Не е необходимо да я добавяме, тъй като 1 грам от нея задържа в тъканите ни около 1 литър течности (наддаваме с приблизително 1 килограм!), а освен това драстично променя нашата биохимия. Овкусявайте с подправки и лимон, като можете да използвате ситно нарязани селъри, магданоз, боселек, рукола и др. с лимон, (чесън), авокадо, като полученият дресинг добавяте непосредствено преди консумация върху сервираните ястия. Компромисен вариант е ограниченото ползване на калиева сол (с 66% калий).

Разбира се, така структурираният стил на хранене може да се превърне в безброй кулинарни рецепти, които интересуващият се, ще намери.

Автор: Д-р Георги Гайдурков