Първото и най-важно разстройство между родители и деца се образува като обръщане на посоката на даване и получаване (което е същевременно и нарушаване на йерархията). Това, че родителите дават, а децата получават е част от йерархичния ред на семейната система. Родителите дават – децата получават и връщат полученото само напред, на своите деца и света. Това е основен закон в системните констелации.
Когато обаче едно дете вярва, че може да дава на родителя си, или един от родителите вярва, че му е позволено да получава от децата си, тогава децата иската да дават като родители и родителите да получават като деца.
Този процес се нарича “Parentifizierung“(парентификация) – обръщането на връзката между родители и деца или т.нар. “оплитане”.
Даването не тече повече отгоре надолу, а се обръща по посока обратна на течението. Децата се опитват да помагат на родителите и родителите изискват от децата си, каквото само техните родители могат да изпълнят. С това децата се поставят над родителите си (в йерархичния ред) и родителите се поставят под децата. Такива явления се случват незабележимо (често още в детството) и децата не могат да се защитят. Още повече: децата се чувстват в такава ситуация важни, добри и – преди всичко – големи! Заедно с това, обаче и арогантни и гневни, като естествен (често неосъзнат) бунт срещу такова оплитане с родителя.
Същевременно, с това те попадат в едно оплитане и една самонадеяност, за които по-късно сами ще се накажат. Една от изключително опасните последици се състои в това, че по-късно те ще се поставят над всеки (зрял) партньор и ще вярват, че могат да му помогнат. По този начин обаче равенството между партньорите е нарушено и другия партньор бива превърнат в дете. А както знаем, за да има пълноценни отношения в интимните ни взаимоотношения е изключително важно партньорите да бъдат равнопоставени.
Зад едно такова обръщане на реда обикновено се крие някаква незадоволена нужда на родителя (над когото се е издигнало детето), защото той не е получавал (или не е могъл да получи) от собствените си родители и започва несъзнателно да го иска от своето дете. Ако например, не съм се чувствал видян и обгрижен в детството си, възможно да искам децата ми да се грижат за мен и да ме зачитат.
Наблюдавайте кое е отношението, постъпките, поведението, които са най-важни за вас и най-често изисквате от детето си и бъдете честни със себе си.
Трудно и важно осъзнаване е – онова, което не сме получили като дете от своите родители го изискваме от детето си.
Oткъс от книгата: “KURSBUCH AUFSTELLUNGSARBEIT, Peter Orban
превод: Elisabeth.K.Huber
