Но трябва се спазват определените условия, пояснява проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика.
– Проф. Дулева, по какъв начин се гарантира безопасността на добавките в храните, популярни като Е-та?
– Добавките в храните, които са с Е номер, са сред най-строго регулираните не само в Европейския съюз, а и в света. Те са включени в единна международна система за номериране на добавките в храни, които са пременили през оценка от експертната комисия и са безопасни за здравето при определените условия на употреба и количества за прием. Всяко вещество, одобрено за използване като добавка в храните, е с номер, който се предшества от представка Е. Добавките в храните
може да бъдат
от натурален
или от изкуствен
произход
Те са вещества, които обикновено не се използват самостоятелно като храна и не са преобладаваща съставка при производството на храни. Независимо дали имат хранителна стойност, те се добавят допълнително по технологични съображения при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранение на храната и остават като нейна съставка дори и в променена форма.
Разрешаването на всяка добавка в храните се извършва въз основа на сериозни научни изследвания и при наличие на научни доказателства за безопасност. Допуснатите добавки трябва да отговарят и на определени специфични критерии за чистота.
С цел предпазването на здравето на потребителите и гарантиране на свободното движение на стоки в европейската общност от 1990 г. всички разрешени добавки в храните и условията за тяхната употреба са хармонизирани на ниво Европейски съюз. След създаването си през 2002 г. Европейският орган по безопасност на храните извършва оценката на безопасността на нови добавки в храните, преди те да бъдат разрешени за използване в Европейския съюз.
– Може ли на по-късен етап да се преразгледа разрешението за влагане в храна на някоя добавка?
– По принцип разрешение за използване в храните получават тези добавки, които имат доказан и приемлив технологичен ефект. Като едновременно с това е задължително те да не представляват опасност за здравето на консуматорите според съществуващите научни доказателства.
Европейският орган по безопасност на храните
може да
преразглежда
безопасността
на някои добавки,
ако се появят нови
и значими научни
данни в тази връзка
или при промяна на условията, или по искане на Европейската комисия.
Учени, които провеждат изследвания върху действието на добавки в храни върху човека и установат някакъв неблагоприятен ефект върху здравето, могат по съответния ред да информират за резултатите си Европейския орган по безопасност на храните.
– За Е-тата се заговори много през последните години, откога се контролира влагането на технологични добавки?
– Приетите от Европейската икономическа общност ранни директиви за хранителни добавки (1910-1930 г.) са едни от първите хармонизирани мерки в европейското законодателство по храни. Разработването на критерии за оценка на безопасността и контрол на добавките в храните в Европа започва през 1955 г., когато на конференция Кодекс Алиментариус е взето решение за създаване на обща експертна комисия по добавки в храните към Организацията по прехрана и земеделие и Световната здравна организация.
Преди да бъдат одобрени за използване, добавките в храните се оценяват и изследват за безопасност от Научен комитет по храни – основният експертен орган на Европейската комисия по въпросите на храните.
Основната цел на
научните експертни
изследвания
е определяне
на допустимите нива
за дневен прием
– Какво точно трябва да разбираме под допустим дневен прием?
– Тези стойности фиксират количеството на съответната добавка, което може да бъде прието с консумираната храна за деня през време на целия живот без забележим риск за здравето. Още по-достъпно казано, това е количеството, в което всяка конкретна добавка е безопасна дори ако се приема всеки ден в продължение не целия живот.
– Задължително ли е изписването на вложените Е-та?
– Добавките към храната се обявяват върху етикетите с наименование на категорията и наименование на съставката или на нейния Е-номер. Ако тя спада към повече от една категория, носи наименованието на тази група, която съответства на основното й предназначение в конкретната храна. Има задължение добавките в храните
да се изписват
по ясен, четлив и
незаличим начин
върху етикета.
– По различни причини – наднормено тегло, диабет, избягване на конкретни подсладители хората се интересуват много от тези добавки. Има ли особености при етикетирането им?
– Храни, в които има един или няколко вида подсладители, трябва да съдържат в етикета си информация за това. А храни с добавена обикновена захар (захароза) или захари (въглехидрати) и подсладители следва да бъдат обозначени с текста “със захар и подсладител”.
Тази информация трябва да се придружава от наименованието, под което продуктът се продава. Има задължение етикетът да съдържа данни и за наименование на подслаждащото вещество.
При храни с повече от 10 процента добавени поливалентни алкохоли в етикета трябва да се включва
предупреждение,
че прекомерната
консумация може
да води до
разслабително
действие
Когато подслаждащото вещество е аспартам или сол на аспартам-ацесулфам, при етикетиране се включва информацията “Съдържа източник на фенилаланин”.
В случай на високо съдържание на глициризинова киселина или на нейната амониева сол потребителите и особено хипертониците допълнително трябва да бъдат информирани, че прекомерното приемане следва да се избягва. За да се гарантира правилното разбиране на тази информация от потребителите, за предпочитане е
да се използва
общоизвестният
термин
“сладък корен”
– Родителите на деца са най-подозрителни към “шарените” ярко боядисани сладки неща, кои оцветители са обект на специално обозначаване и защо?
– Добавянето в храни и напитки на някои оцветители изисква включването на допълнителна информация за потребителите. Когато при производството са вложени сънсет жълто (E110), хинолиново жълто (E104), кармоизин (E122), червен алура (E129), тартразин (E102) и понсо 4R (E124), след наименованието или Е-номера на оцветителя се добавя текст “Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата”.
– Проф. Дулева, по какъв начин се гарантира безопасността на добавките в храните, популярни като Е-та?
– Добавките в храните, които са с Е номер, са сред най-строго регулираните не само в Европейския съюз, а и в света. Те са включени в единна международна система за номериране на добавките в храни, които са пременили през оценка от експертната комисия и са безопасни за здравето при определените условия на употреба и количества за прием. Всяко вещество, одобрено за използване като добавка в храните, е с номер, който се предшества от представка Е. Добавките в храните
може да бъдат
от натурален
или от изкуствен
произход
Те са вещества, които обикновено не се използват самостоятелно като храна и не са преобладаваща съставка при производството на храни. Независимо дали имат хранителна стойност, те се добавят допълнително по технологични съображения при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранение на храната и остават като нейна съставка дори и в променена форма.
Разрешаването на всяка добавка в храните се извършва въз основа на сериозни научни изследвания и при наличие на научни доказателства за безопасност. Допуснатите добавки трябва да отговарят и на определени специфични критерии за чистота.
С цел предпазването на здравето на потребителите и гарантиране на свободното движение на стоки в европейската общност от 1990 г. всички разрешени добавки в храните и условията за тяхната употреба са хармонизирани на ниво Европейски съюз. След създаването си през 2002 г. Европейският орган по безопасност на храните извършва оценката на безопасността на нови добавки в храните, преди те да бъдат разрешени за използване в Европейския съюз.
– Може ли на по-късен етап да се преразгледа разрешението за влагане в храна на някоя добавка?
– По принцип разрешение за използване в храните получават тези добавки, които имат доказан и приемлив технологичен ефект. Като едновременно с това е задължително те да не представляват опасност за здравето на консуматорите според съществуващите научни доказателства.
Европейският орган по безопасност на храните
може да
преразглежда
безопасността
на някои добавки,
ако се появят нови
и значими научни
данни в тази връзка
или при промяна на условията, или по искане на Европейската комисия.
Учени, които провеждат изследвания върху действието на добавки в храни върху човека и установат някакъв неблагоприятен ефект върху здравето, могат по съответния ред да информират за резултатите си Европейския орган по безопасност на храните.
– За Е-тата се заговори много през последните години, откога се контролира влагането на технологични добавки?
– Приетите от Европейската икономическа общност ранни директиви за хранителни добавки (1910-1930 г.) са едни от първите хармонизирани мерки в европейското законодателство по храни. Разработването на критерии за оценка на безопасността и контрол на добавките в храните в Европа започва през 1955 г., когато на конференция Кодекс Алиментариус е взето решение за създаване на обща експертна комисия по добавки в храните към Организацията по прехрана и земеделие и Световната здравна организация.
Преди да бъдат одобрени за използване, добавките в храните се оценяват и изследват за безопасност от Научен комитет по храни – основният експертен орган на Европейската комисия по въпросите на храните.
Основната цел на
научните експертни
изследвания
е определяне
на допустимите нива
за дневен прием
– Какво точно трябва да разбираме под допустим дневен прием?
– Тези стойности фиксират количеството на съответната добавка, което може да бъде прието с консумираната храна за деня през време на целия живот без забележим риск за здравето. Още по-достъпно казано, това е количеството, в което всяка конкретна добавка е безопасна дори ако се приема всеки ден в продължение не целия живот.
– Задължително ли е изписването на вложените Е-та?
– Добавките към храната се обявяват върху етикетите с наименование на категорията и наименование на съставката или на нейния Е-номер. Ако тя спада към повече от една категория, носи наименованието на тази група, която съответства на основното й предназначение в конкретната храна. Има задължение добавките в храните
да се изписват
по ясен, четлив и
незаличим начин
върху етикета.
– По различни причини – наднормено тегло, диабет, избягване на конкретни подсладители хората се интересуват много от тези добавки. Има ли особености при етикетирането им?
– Храни, в които има един или няколко вида подсладители, трябва да съдържат в етикета си информация за това. А храни с добавена обикновена захар (захароза) или захари (въглехидрати) и подсладители следва да бъдат обозначени с текста “със захар и подсладител”.
Тази информация трябва да се придружава от наименованието, под което продуктът се продава. Има задължение етикетът да съдържа данни и за наименование на подслаждащото вещество.
При храни с повече от 10 процента добавени поливалентни алкохоли в етикета трябва да се включва
предупреждение,
че прекомерната
консумация може
да води до
разслабително
действие
Когато подслаждащото вещество е аспартам или сол на аспартам-ацесулфам, при етикетиране се включва информацията “Съдържа източник на фенилаланин”.
В случай на високо съдържание на глициризинова киселина или на нейната амониева сол потребителите и особено хипертониците допълнително трябва да бъдат информирани, че прекомерното приемане следва да се избягва. За да се гарантира правилното разбиране на тази информация от потребителите, за предпочитане е
да се използва
общоизвестният
термин
“сладък корен”
– Родителите на деца са най-подозрителни към “шарените” ярко боядисани сладки неща, кои оцветители са обект на специално обозначаване и защо?
– Добавянето в храни и напитки на някои оцветители изисква включването на допълнителна информация за потребителите. Когато при производството са вложени сънсет жълто (E110), хинолиново жълто (E104), кармоизин (E122), червен алура (E129), тартразин (E102) и понсо 4R (E124), след наименованието или Е-номера на оцветителя се добавя текст “Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата”.
Автор: Любомира Николаева, вестник 24 часа
