Дали го забелязвате по етикетите или не, соевия лецитин се използва изключително широко в хранителната индустрия. Може да го намерите в почти всички обработени храни, които използвате. Използва се в почти всички шоколадови изделия като емулгатор. Повечето от нас не знаят какво е соевия лецитин и дали е подходящ за консумация.

Лецитинът е емулгираща субстанция, която се извлича от растенията и дори естествено се синтезира във вашето тяло. Използва се в много продукти и е предназначен да задържи водата и мазнините смесени като по този начин им удължава срока на годност. Например, в сладките изделия не позволява разделянето на какаовото масло и шоколада. Екстрахира се натурални източници като соя, яйца, мляко, морски дарове, рапица, памук, слънчоглед. Открит е през 1805 г от френския учен Морис Гоблей, който го нарича „лекитос” – жълтък от гръцки. До 1939 г., соевия лецитин се е считал за отпаден продукт и се е изхвърлял, след това са открити повече от 1000 начина да се влага в хранително-вкусовата промишленост.

Защо трябва да избягвате употребата на соев лецитин:

–    По-голямата част от соята, която може да се намери на пазара е ГМО, а учените са доказали, че ГМО може да е потенциална заплаха за нашето здраве. ГМ соя съдържа високи нива на токсини, които са в резултат на хилядите биохимикали на растенията и от които са наблюдавани токсични реакции при лабораторни изследвания с животни.

–     Освен това, соята съдържа изофлавоноиди, които представляват фитоестрогени или наподобяват хормоните във вашето тяло и могат да доведат до хормонален дисбаланс.

–    Соята подтиска работата на щитовидната жлеза. Изследвания са доказали, че соята съдържа токсини и оестрогени, които могат да разстроят женския менструален цикъл, да снижат нивата на тестостерон и да предизвикат различни непроятни болести.

–    Соевите зърна са богати на Фитична киселина (phytic acid), която може да блокира абсорбцията на важни минерали като калции, желязо, магнезии, мед, цинк в нашето тяло

–    В наши дни, соевия лецитин се произвежда предимно от соево олио, което обикновено се екстрахира с химикала хексан. Същия химикал се използва и при рафинирането на слънчогледовото олио. Химическото рафинирането на растителните масла се получава чрез разтваряне на мазнината с хексан, което после се отделя чрез изпарение. Но никой не ви казва, че при технологията около 25 кг хексан на всеки 1 тон олио не могат да се екстрахират обратно и всички ние ги изяждаме.