Корените на страха от изоставяне често могат да бъдат открити в детството. Различни травматични преживявания като загуба на родител поради смърт или развод, а също и недостатъчна физическа или емоционална грижа в ранна детска възраст могат да доведат до страх от изоставяне в по-късни етапи от живота.
Здравословното човешко развитие изисква да бъдат задоволени нуждите от физическа и емоционална грижа. Раздяла или смърт на родител, неудовлетворените нужди, липсата на сигурност и безопасност, бедността и лишенията могат да доведат до чувство за изоставяне.
В някои случаи този страх е съвсем естествен и нормален. Но когато се превърне в тежко бреме, той може да причини проблеми и да окаже влияние върху развитието на взаимоотношенията.
Емоционално изоставяне в детството
Емоционалното изоставяне (пренебрегването на физическите или емоционалните нужди на детето) може да бъде силно травматично и се квалифицира като форма на изоставяне.
Емоционалното изоставяне може да се случи, когато родителите:
– Потискат емоционалния израз на децата си.
– Подиграват им се.
– Поставят им твърде високи изисквания и стандарти.
– Общуват с тях като с връстници.
Хората, които са се чувствали изоставени в детството си, може да повторят този модел с децата си, но има случаи, в които възрастните го разпознават и съумяват да прекратят цикъла.
Стресът или претоварването могат да допринесат за емоционалното изоставяне. Хората с неудовлетворени нужди често не са способни да отговарят на нуждите на другите. Умението да полагаме грижи за себе си е важна част от задоволяването на собствените ни нужди, а това прави възможно и удовлетворяването на нуждите на детето и партньора ни.
Страхът от изоставяне може да се превърне в проблем и за възрастни, които не са преживявали емоционални травми в детските си години. Обикновено при тях този страх се дължи на загуба на интимен партньор поради раздяла, развод или смърт. Независимо дали страхът от изоставяне се дължи на травми в детството или в зрелостта, той може да навреди на взаимоотношенията ни – не само на интимните, но и на социалните или професионалните.
Страхът от изоставяне във връзките
Ето някои от начините, по които страхът от изоставяне се проявява във връзките:
– Завист към познати двойки или семейства за взаимоотношенията, които имат.
– Проблеми с доверието.
– Чувство на несигурност.
– Липса на емоционална близост.
– Необходимост единият партньор да контролира другия.
Хората, които като деца са били емоционално изоставяни, може би ще търсят партньори, които ще се отнасят с тях по подобен начин. Това може да доведе до цикъл на изоставяне, труден за прекъсване.
Страх от изоставяне при деца
Понякога децата се страхуват, че родителите им може да ги изоставят. Това може да бъде нормално и естествено, тъй като децата формират привързаност към родителите си още от своето раждане. Малките деца се страхуват, че когато родителите им ги оставят в детската градина или в училище, никога няма да се върнат да ги вземат, или че ако предприемат кратко пътуване, никога няма да се приберат вкъщи… Тези страхове (отминаващи с възрастта) могат да бъдат много полезни, защото помагат на децата да усвоят различни социални умения и да имат здрави взаимоотношения по-късно в живота.
Признаците, че детето може да има проблеми със страха от изоставяне, включват:
– тревожност или раздразнение;
– тревога или паника;
– страх да остава само;
– често боледуване – в повечето случаи поради стрес;
– проблеми с концентрацията.
Някои малчугани изпитват така наречения синдром на изоставеното дете. Той може да се дължи на загубата на родител или човек, който е полагал грижи за него, но също и на физическо или емоционално изоставяне от родител. Симптомите могат да се проявят като изолация, ниска самооценка и нездравословни механизми за справяне като проблеми с храненето или пристрастяване. Ако не се обърне внимание навреме, симптомите може да затруднят формирането на връзки или здравословен и пълноценен живот.
Проблемите, които страхът от изоставяне причинява, рушат щастието ни, но когато бъдат открити, могат да бъдат управлявани по продуктивен начин. Работата с добър терапевт понякога е единственият начин да се разреши проблема със страха от изоставяне, който напълно може да разруши възможността за спокоен и щастлив живот.
Редактор: Ина Фенерова
Източник: https://psychology.framar.bg
