Те са главен виновник за много от съвременните болести.

Страхил Иванов е личният фитнес треньор и специалист по хранене, за какъвто всеки мечтае. Професионалните му съвети буквално сбъдват мечтите на хиляди хора в България, помагайки им да променят себе си и да се сдобият с формата, която винаги са искали.

Той стои и зад проекта FITBG.NET – мястото, в което можете да заявите своята лична програма и да разберете повече за различните храни и упражнения.

Страхил Иванов е част от проекта на Tialoto.bg, Фитнес съвети от треньори, и представя своите професионални насоки за всички, които прекрачват прага на спортните зали за първи път или просто искат да видят бърз и дълготраен ефект.

Възпалението – Нож с две остриета

Винаги говорим за възпалението като нещо лошо, защото то е съпътствано от неприятни усещания като подуване, зачервяване, парене и болка. Нещо повече, погрешно го отъждествяваме с проблема или инфекцията, с която се борим, при положение, че възпалението всъщност е защитният механизъм на организма ни. То е първата реакция на имунната ни система към всякакъв вид раздразнения и инфекции, чрез която започва оздравителният процес. Когато обаче „опитът на тялото за решаване на проблема“ продължи повече от необходимото, възпалението се превръща в хронично.

Хроничното възпаление е един от най-лошите врагове на човешкото здраве. Често нищо не подсказва за неговото наличие. Имунната система от своя страна непрекъснато се бори с него, докато образно казано не се „изтощи напълно“ и не престане да функционира правилно. То може да остане скрито с години, превръщайки се в предпоставка за всяка една от дегенеративните болести, които познаваме.

Хроничните възпаления са с многофакторна етиология, включваща радиация, токсични вещества, вирусни и бактериални инфекции, физически или емоционални травми. Причина за възникването на хроничните възпаления обаче могат да бъдат и храните, които консумираме.

Нека видим кои са най-опасните храни в това отношение:

1. Захар и фруктозен сироп

Трапезната захар (захароза) и глюкозо-фруктозният сироп са най-широко използваните подсладители в хранително-вкусовата промишленост. Всеки един човек на планетата знае, че бялата рафинирана захар е вредна. Вярвам, че много от хората вече са запознати и с останалите вредни подсладители. Въпреки това, всички данни сочат, че съвременният човек не успява да контролира техния прием.

Това е напълно разбираемо с оглед на факта, че тези подсладители се намират на всеки един щанд в супермаркета. Натурални сокове, сладкиши, бисквити, сладолед, чипс, различни консервирани храни, бял хляб, газирани напитки, плодови млека, различни сосове и дресинги за салати и други. Често не си даваме сметка, че всички тези храни съдържат добавена захароза или глюкозо-фруктозен сироп. Така те се превръщат в преобладаващата част от дневното меню, а трапезната захар и фруктозният сироп стават основните причинители на възпаления в организма.

Проведените досега клинични експерименти констатират, че тази прекомерна консумация води до:

1. Ограничаване на противовъзпалителното действие на омега-3 мастните киселини

2. Възпаление на ендотелните клетки (епителна тъкан, покриваща вътрешния слой на кръвоносните съдове)

3. Повишаване нивата на пикочна киселина, което от своя страна води до подагра, бъбречна недостатъчност, метаболитен синдром.

Ето защо хранителният режим, богат на фруктоза, се посочва като главен виновник за много от съвременните болести: наднормено тегло, инсулинова резистентност, диабет, чернодробна стеатоза и рак.

2. Трансмазнини (частично хидрогенирани мазнини)

Наричат се още частично хидрогенирани мазнини, защото се получават чрез хидрогениране на растителните мазнини. Този процес на добавяне на водород има за цел да ги втвърди, което разширява спектъра от продукти, в които могат да се използват, като същевременно удължава срока им на годност. Срещат се в храни като растителна сметана, маргарин, чипс, царевични пръчици, пуканки, шоколад и други сладки изделия, бутер тесто, пържени картофи, готови сандвичи и бургери.

Консумацията на тези продукти, съответно на трансмазнини, се свързва с рязко повишаване на нивата на основните възпалителни маркери. Това води до така познатите сърдечносъдови заболявания, които са основна причина за смъртността в световен мащаб.

3. Растителни олиа и масла

Истината е, че не всички растителни мазнини са полезни. Тези, които трябва да ограничите са царевичното, слънчогледовото, сусамовото, соевото, шафрановото и маслото от рапица. За разлика от студено пресования зехтин и кокосовото масло, гореспоменатите растителни масла не могат да се извлекат по естествен път. За тази цел се използват разтворители, най-често въглеводороди като хексан (една от фракциите на петрола).

Остатъците от пестициди и химикали при извличането и производството на растителните масла далеч не са единствените проблеми. Растителните масла са богати на полиненаситени мазнини, те са жизненоважни за организма, но се окисляват много бързо. Този факт прави бутилираното растително олио неподходящ техен източник. Окислените мазнини в организма са предпоставка за възникването на редица възпалителни процеси, които възпрепятстват нормалната регенерация на клетките в организма.

Освен това растителните мазнини са богати на предимно омега-6 мастни киселини. Както вече съм споменавал, омега-6 мастните киселини се набавят лесно, а допълнителният им прием не е препоръчителен, защото по този начин възпрепятстваме правилното усвояване на омега-3 киселините, които са известни със своето противовъзпалително действие.

4. Рафинирани въглехидрати

Въпреки че съвременните тенденции в храненето често налагат пълното или драстичното ограничаване на всички въглехидрати с цел отслабване, това не е от най-мъдрите постъпки, които можете да направите. Нерафинираните въглехидрати в естествените храни са жизненоважни за организма ни. Те са богати на фибри, които стабилизират нивата на кръвната захар, контролират нивата на лошия холестерол и подпомагат функциите на храносмилателната система.

За разлика от тях, рафинираните въглехидрати (торти, конфитюри, сладкиши, бисквити, шоколад, бяло брашно и всички продукти, които го съдържат) не само не допринасят за здравето на организма, но предизвикват редица възпалителни процеси. Това е така, защото по време на производствения им процес почти всички фибри, съдържащи се в тях, биват отстранявани. Най-често възпаленията, които се наблюдават при несъобразен прием на преработени въглехидрати, засягат стомашната или чревната лигавица и нивата на инсулин. Превръщайки се в хронични, могат да доведат до сериозни болести като хроничната обструктивна белодробна болест, диабет и рак.

5. Прекомерната употреба на алкохол

Докато приемът на умерено количество алкохол може да бъде благоприятно за организма ни, всички знаем, че прекомерната му употреба причинява сериозни заболявания. Оказва се, че колкото повече алкохолни напитки консумираме, толкова повече се повишават нивата на С-реактивния протеин (CRP) в организма ни. С-реактивният протеин е основният прогностичен биомаркер, чрез който се установява наличие на възпалителни процеси в тялото.

Освен при злоупотреба с алкохол, завишени стойности се наблюдават и при тютюнопушене. В допълнение към това, честата и прекомерна употреба на алкохол може да доведе до така наречения синдром на пропускливите черва, при който бактериите от чревното съдържимо достигат до системната циркулация.

6. Индустриално преработени меса

Вследствие на обработката на месото при висока температура, в него се образуват вредни химикали, познати като крайни продукти на напредналото гликиране (AGEs). Това се случва при всяка висока термична обработка, дори тази във фурната или фритюрника у дома.

При индустриално обработените меса обаче е установено, че тези крайни продукти на гликирането са в пъти повече и са потенциално опасни за здравето. В категорията „технологично преработено месо“ се включват всички видове колбаси, бекон, шунка, кренвирши, наденици и пушени меса.

Дори когато не са подложени на термична обработка с цел подобряване на вкуса или удължаване на срока на годност, всички те преминават през редица други технологични процеси, включително третиране с токсични вещества като натриевият нитрит.

Така човешкият организъм, консумиращ преработено месо, отключва защитния си механизъм и се опитва да се пребори с вредните вещества. Когато консумацията е честа, възпалителните процеси от остри се превръщат в хронични и могат да доведат до различни чревни заболявания.